Те разбират от преговори и пари: Как Катар се превърна в световна столица на дипломацията

Петък, 13 юни, рано сутринта. Израел започва да обстрелва Иран с ракети. Американският президент Доналд Тръмп се обажда по телефона на много важен човек. Това е емирът на Катар – шейх Тамим. Тръмп се надява, че шейхът ще може да убеди иранския президент Масуд Пезешкиан да започне преговори с Израел. Но той отказва. Иран, обяснява Пезешкиан, ще преговаря, но не и когато е атакуван.

През следващите няколко денонощия продължава т.нар. „12-дневна война“. През цялото време между Тръмп, катарците и иранското ръководство тече активна комуникация. Или както се изразява един от техните дипломати: „Бяхме доста заети“. В крайна сметка конфликтът е спрян.

Катар е малка, но много богата страна. Разполага с подводно газово хранилище, до което достъп има и съседът Иран. Двете страни са в добри отношения, макар че катарците са приятели и със САЩ. Дотолкова, че на тяхна територия е изградена най-голямата американска военна база в региона.

За Катар конфликтът между Израел и Иран е от екзистенциално значение. Дипломацията им веднага започва да търси начини за мирно решение. И катарците изиграват ключова роля за прекратяване на огъня.

Но все пак понасят щети. На 23 юни от Иран са изстреляни ракети към тяхна територия. Всъщност става дума за режисирана акция, защото ударите са насочени към американската авиобаза, в която са разположени около 10 хил. войници. Часове по-рано обаче иранците предупреждават какво ще направят. Катарската противовъздушна отбрана е поставена в готовност и са прихванати всички ракети освен една. Жертви няма. Катар осъжда атаката, но не отвръща. Иран пък организира пиар акция, твърдейки, че е отвърнал на САЩ заради ударите по техни ядрени мощности.

„Катар понесе удар, за да може да се стигне до деескалация на конфликта“, казва пред The Guardian. Кристиан Коутс Улрихсен, експерт по Близкия изток в Института за публична политика „Бейкър“ към университета „Райс“ в Тексас.

След удара по базата Тръмп отново иска от катарците помощ. В разговор с емира той обяснява, че израелците са приели американско предложение за прекратяване на огъня и сега иска катарците да убедят иранците да го подпишат. На 24 юни катарският министър-председател шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал-Тани осигурява съгласието на Иран за прекратяване на военните действия.

Катар е богата страна, но с мислене на бедняк. Силна държава с бдителността на слаба. Фокусът ѝ върху дипломацията е усилие да укрепи крехката си позиция като малка нация в нестабилен регион, заобиколена от доминиращи играчи като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Иран. Населението ѝ е около 3 милиона души, от които едва 13% са катарци. Чужденците са предимно мигранти от арабския свят, региона на Индия и Филипините.

САЩ ще разчитат на ОАЕ, за да запазят лидерството си на терена на AI

Богатството е концентрирано сред малкия брой катарски граждани, които през последните 20 години са станали най-богатите в света. Но тези пари не могат да купят сигурност.

Затова бавно и тихо Катар се превърна в дипломатическа столица на света. Целта е да получи много важна роля – на глобален посредник.

Из Доха са разпръснати многобройните дворци и офиси, които през последните години са били домакини на преговори за изтеглянето на американски войски от Афганистан, връщането на украински деца от Русия, на американски заложници от Иран, освобождаването на израелски заложници, държани от Хамас, и по-рано тази година – за кратко прекратяване на огъня в Газа.

Към юли 2025 г. Катар е посредник в поне 10 различни спора. На 28 юни катарски служители бяха във Вашингтон за подписването на мирен договор между Демократична република Конго и Руанда, резултат от преговори, инициирани от Катар по-рано тази година. След като присъства на подписването катарският министър Мохамед бин Абдулазиз ал-Хулайфи, замина за Венецуела, за да действа като посредник при преговори за размяна на затворници със САЩ. После той се срещна с израелска делегация в Доха заради преговорите с „Хамас“.

Как се придобива такова влияние? И как Доха се превърна в място за геополитически сделки, които преди десетилетия се сключваха в Женева или Осло?

Катар е независима държава от едва 54 години. До 1971 г. е британски протекторат и влиянието й е много далеч от онова, породено от богатството на Саудитска Арабия или от културата на Египет.

През 70-те и 80-те години на миналия век миграцията на хора в арабския свят е насочена към богатите на петрол икономики в Персийския залив и малцина отиват в Катар. Доха не изглежда като бляскав град. През 1996 г., когато започва излъчването на телевизия „Аз Джазира“, хотел "Доха Шератон" е самотна ниска сграда.

През 90-те обаче в Катар са открити залежи на природен газ и всичко се променя. Само за няколко години страната става основен износител на втечнен природен газ, а богатството й просто избухва. Градовете започват да променя облика си с ново строителство. През 1995 г. Хамад бин Халифа Ал-Тани сваля баща си от престола чрез безкръвен преврат и го гони от страната. Новият владетел не се задоволява с това страната му да остане в сянката на Саудитска Арабия.

Година след преврата започва излъчването на „Ал Джазира“, една нетипична за арабския свят медия. Докато останалите в региона разчитат на консервативно поведение, катарската телевизия изобщо не се бои да излезе от това клише, търсейки място на световната сцена и, естествено, легитимирайки Катар.

Правителството създава инвестиционна агенция, чрез която към Великобритания и Франция потичат милиарди. Купуват се футболни отбори от топ първенства в Европа, както и холивудски студия – например „Мирамакс“ през 2011 г.

От 2013 г. страната има нов владетел - Тамим бин Хамад Ал-Тани, който поема властта след абдиакцията на баща си.

Си Дзинпин намалява международните си пътувания. Пекин мълчи, а светът се чуди защо

Катар си осигурява и домакинството на световното първенство по футбол през 2022 г. Макар че имаше множество обвинения за нечовешка експлоатация на работници при строителството на стадионите, турнирът мина гладко, т.е. още една имиджова точка в световен мащаб.

Въпреки това отваряне към света, Доха не прилича на градове като Дубай или Рияд. Обратното, в Катар все още има ограничения за консумацията на алкохол и се държи на тишината. Т.е. място, на което може спокойно да се водят преговори.

В едно интервю от 2021 г. емирът описва страната си в две основни роли: "доставчик на енергия и посредник на мир". Първото е природна даденост, а второто – съзнателен избор.

Да се разчита на дипломация е основополагащ принцип за катарците. В конституцията им дори е записано, че външната политика на страната се основава на „укрепване на международния мир и сигурност чрез насърчаване на мирното разрешаване на международни спорове". И тази наглед абстрактна формулировка се превръща в реалност. В замяна на посредничеството си Катар не иска нищо. Или поне не директно. Но получава – признанието, че е играч от световно значение. А това означава статут, доверие и влияние.

Екипът, който стои зад всичко това, всъщност може да се събере в една кола. Това са емирът шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани, премиерът и външен министър - шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал-Тани и Ал-Хулайфи, държавен министър за медиация, спорове и разрешаване на конфликти. Според запознати емирът често се обажда лично на други държавни лидери, за да ги убеждава да преговарят.

„Катарците играят различни роли – посредничат между враждуващи, домакини са на преговори и умеят да налагат приемлив тон между страните“, казва Сансъм Милтън, съавтор на книга за стратегията на Катар като световен посредник.

В основата на всичко това е ролята им на хора, които разбират от пари, допълва той. И припомня: През 2020 г. катарците успяха да докарат 400 делегати на талибаните в Доха в кратък срок, за да работят по финалните етапи на споразумението за изтеглянето на САЩ от Афганистан. Десет години по-рано Катар помогна да се убедят бунтовници в Дарфур да разговарят със суданското правителство, като обещаха стотици милиони долари помощ след мирното споразумение. Едно от предимствата на това да си абсолютна монархия с неограничено богатство е, че огромни суми могат да бъдат похарчени, без да се минава през дълги бюрократични или административни пречки.

Чешката “бирена дипломация”, която популяризира страната

Опитите на катарците да разрешават проблеми чрез преговори не са продиктувани само от тяхната любов към мира. Истината е, че това работи в полза на самите управляващи. През 2010 г., когато в региона започва т.нар. Арабска пролет, т.е. масовите протести, довели до сваляне от власт на диктатори като управлявалия Египет десетилетия Хосни Мубарак, старият шейх Хамад е на 15-тата година от възкачаването си на престола. Тогава той застава на страната на протестиращите с риск да влоши отношенията си със съседните държави. Al Jazeera отразява напоително протестите, което работи за имиджа на Катар. Това дава възможност на сина му години по-късно да заяви:

„Ние застанахме зад хората, а не зад управляващите режими. Мисля, че бяхме на правилната страна“.

Естествено, тази позиция гарантира по-добри отношения със собствения му народ и с международната общност.

След години на криза и прекъснати дипломатически отношения със съседите си през 2017 г. Катар започва да се сближава със САЩ. Ключова в тази стратегия е авиобазата, чието строителство започва през 1996 г., но е значително разширена след 2018 г. Катарците плащат милиарди, но пък получават безценна защита – постоянно присъствие на голям американски военен контингент, сила, пред която всяка държава би се спряла.

Катар наема като консултанти хора от близкия кръг на президента Тръмп и инвестира в бизнеси на зетя му Джаред Къшнър. Едновременно с това не спира да купува американско оръжие и техника. Така отношенията с американците стават толкова близки, че при криза в Близкия Изток Тръмп звъни първо на емира на Катар.

Така днес Катар се намира може би в най-силната позиция в цялата си история – с богатство, гарантирана в голяма степен сигурност и желан за разговор партньор от почти всяка държава.