Войните вече не се водят само на бойното поле – те се превръщат и в изпитание за финансовата сила на една държава. При продължителни конфликти от изключително значение не е само военната мощ, но и способността и волята да бъдат осигурени ресурси и да се открият нови източници на финансиране. Именно това може да се окаже един от решаващите фактори за изхода от войната.

Когато става въпрос за Европа днес, тази истина е по-актуална от всякога.

В момента Украйна е изправена пред изключителна финансова криза. Ако нищо не се промени, страната ще остане без пари до края на февруари 2026 г., прогнозира The Economist. „Финансовата пропаст“ наближава светкавично – особено след като президентът Доналд Тръмп прекрати американската помощ, мирното споразумение изглежда все по-малко вероятно, а руските дронове унищожават енергийната инфраструктура на Украйна в опит да сломят волята ѝ.

Сега Европа, въпреки собствените си дългове и разединение, трябва да намери средства, за да задържи Украйна в битката. Но би било изключителна грешка това да се разглежда просто като болезнено упражнение по бюджетна дисциплина. Това е историческа възможност Европа да промени баланса на силите спрямо Русия – като покаже слабостите на Кремъл и принуди Владимир Путин да преосмисли стратегията си за военните действия и мира. Това е и шанс за ЕС да ускори процеса на изграждане на военна и финансова независимост от САЩ.

Разходите за Украйна са по-мащабни, отколкото повечето европейски граждани си дават сметка – но в дългосрочен план това изглежда като изгодна инвестиция.

Как изкуственият интелект се превърна в нов инструмент за разпространение на руска пропаганда

Колко точно струва войната?

След близо четири години на бойни действия в Украйна, цената е колосална. До края на 2025 г. общата стойност на украинските военни усилия – включително бюджета за отбрана и получената чуждестранна помощ – ще достигне около 360 млрд. долара. Само през 2025 г. са нужни между 100 и 110 млрд. долара, или почти половината от БВП на страната.

Досега Украйна разчиташе на три основни източника на средства, но два от тях вече пресъхват.

След встъпването на президента на САЩ Доналд Тръмп в длъжност през февруари, американската финансова помощ беше спряна. В същото време Украйна е изчерпала възможностите си за нови заеми – държавният дълг се е удвоил и достига 110% от БВП, а бюджетният дефицит е около 20% от БВП. Вътрешният пазар също не може да поеме повече дълг.

А всичко това превръща Европа в единствения вариант.

На 23 октомври лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за отпускането на заем за Украйна, обезпечен с 163 млрд. долара замразени руски активи, държани в белгийската клирингова къща Euroclear.

Белгия възрази. Северните страни се притесняват, че ново общо европейско финансиране ще подкопае фискалната дисциплина в еврозоната.

Франция от своя страна се опасява, че тези нови средства ще бъдат похарчени за скъпи американски оръжия, за да се угоди на Тръмп.

Всички се тревожат, че „празен чек“ може да подхрани корупцията в Украйна.

Тези опасения, естествено, са основателни – но все пак бледнеят пред две стратегически възможности, които Европа може да спечели.

Първо, дългосрочен финансов ангажимент би изложил на показ слабостите на Кремъл. Русия вече е загубила между 200 000 и 500 000 войници – двойно повече от Украйна. Военните ѝ разходи ще достигнат 160 млрд. долара през 2025 г., а държавните банки наливат допълнителни средства в оръжейната индустрия.

Санкциите не успяха да разрушат руската икономика, но ефектът вече се усеща: стагфлация, почти нулев растеж, недостиг на работна сила, прикрити лоши кредити, инфлация от 8% и лихви от 16,5%. Ако това продължи още пет години, Русия вероятно ще изпадне в банкова и икономическа криза.

Ако Европа покаже, че е готова да финансира Украйна поне толкова дълго, Путин ще бъде изолиран и притиснат да говори за мир.

Второ, Европа може да се освободи от военната си зависимост от САЩ – нещо жизненоважно при несигурния ангажимент на Тръмп към НАТО. Едно дългосрочно решение за финансиране на Украйна ще даде възможност на Европа да изгради финансова и индустриална сила, способна да я защитава самостоятелно.

Европа гради своята Силициева долина на войната

Колко струва това?

Четиригодишен план за подкрепа би коствал около 390 млрд. долара, основно под формата на оръжия и финансова помощ за бюджета на Украйна.

Въпреки че това звучи огромно, сумата е напълно поносима – ако бъде разпределена между всички членове на НАТО без САЩ, това е едва 0,4% от общото им БВП.

Алтернативата – Украйна да изгуби войната – би означавала ново, опасно засилване на Русия и дългосрочна заплаха за целия континент.

Изместването на руските активи е правилно, но то ще осигури едва около 230 млрд. долара, т.е. ще липсват още 160 млрд.

Поради тази причина общото европейско финансиране чрез емитиране на съвместни облигации е напълно оправдано. Това дори би укрепило ролята на еврото и би задълбочило общия капиталов пазар на ЕС.

Многоетапното финансиране на оръжейното производство пък би позволило по-добро планиране и развитие на европейската отбранителна индустрия – първоначално чрез американски системи, а после с европейски и украински разработки.

Проблемите, естествено, ще бъдат сериозни. Русия може да потърси финансиране от Китай. Решенията в ЕС и НАТО често са бавни и сложни. Контролът върху корупцията е важен, но не трябва да подкопава доверието на Украйна – и страха на Кремъл – че финансовата подкрепа ще продължи на всяка цена.

Европа трябва да осъзнае собствената си сила. Военният ѝ бюджет е четири пъти по-голям от този на Русия, а икономиката ѝ – десет пъти по-мощна. Вместо да се страхува от финансов сблъсък с Кремъл, Европа трябва да го приеме – и да спечели войната.