Светлината ѝ датира от времето, когато Вселената е била млада – едва на 470 милиона години, някъде преди повече от 13,5 милиарда години. Формата ѝ напомня на символа на безкрайност, което я превръща не само в научен, но и във визуален феномен.

Астрономи от университетите в Йейл и Копенхаген откриват структура от две сливащи се галактики, която може би съдържа в себе си един от най-ранните известни примери за образуване на свръхмасивна черна дупка – и я наричат „Галактиката Безкрайност“ (Infinity Galaxy).

Откритието е описано в публикация в Astrophysical Journal Letters и съчетава данни от два изключително важни източника – изображения от космическия телескоп James Webb и данни от Chandra X-ray Observatory, най-мощният рентгенов телескоп, създаван до момента, пише WIRED.

Галактиката, чиито две дискови структури се сливат във формата на осмица, съдържа поне две консолидирани черни дупки, всяка от които е в центъра на отделен галактически диск.

Двата фрагмента са открити в пустинята Сахара и макар химическият им състав донякъде да съвпада с този на планетата, има и значителни несъответствия

Първите метеорити от Меркурий? Може би, но съществуват и съмнения

Най-голям интерес обаче предизвиква третата точка – при самото пресичане на структурите. Именно там се наблюдава регион с плътно компресиран газ, който може да подсказва за наличието на новоформирана свръхмасивна черна дупка.

„По време на сблъсъка газовете в двете галактики се компресират. Тази компресия може да бъде напълно достатъчна, за да образува плътно ядро, което след това се срутва и формира черна дупка“, казва Питер ван Докум, професор по астрономия и физика в Йейл, както и съавтор на изследването.

„Въпреки че подобни сблъсъци не са често наблюдавани, в най-ранните епохи на Вселената подобни екстремни гъстоти на газа вероятно са се срещали по-често“, добавя той.

Това наблюдение е важно, защото поставя под въпрос добре познатата вече парадигма за формирането на черни дупки – че те възникват, когато звезда изчерпи горивото си и се срути под собствената си гравитация. В последните няколко години се обсъжда и алтернативна хипотеза: възможността огромен облак от газ да колабира директно в черна дупка, без изобщо да се е формирала звезда.

Учени предполагат, че 3I/Atlas е на повече от седем милиарда години

Междузвезден обект може да е най-старата известна комета

Този тип „директен колапс“ е само теоретичен до момента, но „Галактиката Безкрайност“ може да предостави първите реални данни в подкрепа на модела. Това е особено важно в контекста на въпроса как свръхмасивните черни дупки се формират толкова бързо след Големия взрив. Обичайният сценарий – серия от сливания между по-малки черни дупки – изглежда невъзможен за такова кратко време.

Разбира се, учените не изключват и по-консервативни обяснения. Точката в центъра на сливането може би е черна дупка, изхвърлена от друга галактика, през която преминава „Безкрайността“. Друга хипотеза допуска, че наблюдаваме не сблъсък между две, а между цели три галактики – като третата е закрита от останалите.

„Не можем категорично да кажем, че сме открили черна дупка от директен колапс, но можем да заявим, че новите данни засилват тази възможност, докато елиминират някои от алтернативните обяснения“, казва ван Докум в блог публикация на сайта на NASA.