С пистолет в ръка и консерви в раницата: Милиони американци се готвят за края на света

Годината е 2016. Ден след като Доналд Тръмп е избран за президент на САЩ Ерик Шонквайлер започва да проверява голямата си раница, за да види с какви провизии разполага. Днес си спомня:

„Изведнъж започнах да гледам на запасите като на ценен ресурс, в случай че ми се наложи да бягам“.

Но накъде? И от какво? Това не е ясно, може би и до днес, но важното е друго. Шонквайлер категорично променя начина, по който вижда света. Всъщност онази раница е началото на неговата подготовка за оцеляване.

Днес в дома си в Охайо, където живее със съпругата си и кучето си, той е складирал храна и вода за шест месеца, както и оръжия. Освен това си отглежда кокошки. Нарича всичко това „ресурс за оцеляване при бедствие“, в интервю за CNN.

Повратният момент за Маргарет Килджой също е през 2016 г. Неин приятел учен ѝ разказва как климатичните промени тласкат световното производство на храни все по-близо до колапс. Тя започва да складира храна и вода, купува си и генератори и пистолет и се научава да стреля. После стартира собствен подкаст със заглавие „Живей, докато светът умира“, за да търси съмишленици.

Прието е да се смята, че подготовката за края на света е типична за консервативно настроените хора в САЩ. Онези, които се притесняват, че правителството ще им събере оръжията, гласуват за републиканците, падат си по конспиративни теории и не искат властта да им се бърка в живота.

Тук конят е цар: Как един американски остров забрани колите

Но времената се променят. Нито Шонквайлер, нито Килджой могат да бъдат определени като консервативни. Тъкмо обратното, те са по-скоро либерали. Но се оказва, че и тази група се подготвя за обречено на бедствия и аварии бъдеще. Затова складират оръжие и припаси, но не разчитат на това да се справят поединично, а се опитват да създадат общности.

Идеята да се подготвяш за апокалиптичен сценарий се появява през 50-те години на миналия век, когато Студената война е в пика си и двата лагера се оборудват с ядрени оръжия. Двайсетина години по-късно става модерно да се учат техники за оцеляване, независимо дали в дивата природа или в градовете, опустушени от война. През 90-те години тези идеи вече са намерили нова почва сред крайнодесните общности.

Новата вълна започва в началото на новия век, казва Майкъл Милс, преподавател по социални науки в британския университет „Ръскин“. След терористичните атентати от 11 септември 2001 г. и финансовата криза от 2008 г. все повече хора започват да мислят за „края на света“.

„Повратен момент за десните в САЩ беше избирането на Барак Обама през 2008 г. А за левите – идването на Тръмп“, посочва Милс пред CNN.

Независимо от политическия спектър, хората, които се готвят за края на света, обикновено са мотивирани от неясен страх от бъдещето. Обичайните притеснения са за икономическа криза, пандемия, бедствие, война или терористичен удар.

„Много хора се страхуват, че в такъв момент властите ще са неспособни или няма да искат да им помогнат. Затова сами се подготвят“, казва Анна Мария Бундс, автор на книга за субкултарата на т.нар. препъри (т.е. подготвящите се за апокалипсис).

Именно заради такъв неясен страх Марлон Смит започва да се интересува от техники за оцеляване. Той е израснал в Тринидад и през 90-те години преживява опит за преврат. Тогава разбира какво означава да няма власт и институциите да не искат да помагат на хората.

Да покориш медийната индустрия тогава и сега – две истории зад кулисите на бизнеса

Смит емигрира в САЩ, където убеждението му, че трябва да може сам да си помогне, се затвърждава след атентатите от 11 септември 2001 и урагана „Катрина“. Сега мъжът живее в Ню Джърси и работи за модна компания. В свободното си време обаче води курсове по оцеляване.

„На хората им е смешно, че хем се занимавам с дамски дрехи, хем уча други как да оцеляват в дивата природа или след ядрена война“, разказва той.

Трудно е да се определи с точност колко американци са запалени по тази тема и минават през подобни подготовки.

Милс казва, че може би са около 5 млн.

Крис Елис, военен и университетски преподавател, обаче смята, че са много повече – 20-23 млн. души.

Разделянето им по политически убеждения също не е лесна задача. Милс, който е правил социологическо проучване сред 2500 души, казва, че около 80% от тях се определят като консерватори. По думите му няма драстично увеличение в хората с по-либерални убеждения, които се включват в течението на „оцеляващите“.

Не всички обаче са на това мнение. Шонквайлер, който се определя като либерал, казва, че абонатите в неговия мейл бюлетин със заглавие „Когато/Ако“ се увеличават особено след повторния избор на Тръмп за президент. И Смит, който води курсове по оцеляване, отчита ръст на заинтересованите. Според него „всички са демократи“. Той самият казва, че не засяга политика в обученията си и не дели хората по този принцип.

Защо колите в САЩ са толкова големи?

Дали човек е с леви или консервативни политически убеждения няма особено значение, ако се подготвя за края на света. И двете групи складират хранителни припаси и вода. И двете групи се въоръжават. Килджой открито признава, че има оръжие, но за нея това е по-скоро маловажна част от подготовката. Тя, както и други с нейните убеждения, отхвърлят т.нар. „бункерна тактика“, т.е. идеята, че в случай на бедствие човек трябва да оцелява сам и да пази запасите само за себе си. Те говорят по-скоро за създаване на „общност за самозащита“.

„Най-важният ресурс са хората“, казва Килджой.

И дава пример как след урагана „Хелън“ през 2024 г. тя натоварва колата си с храна и генератори и отива да помага на пострадали в Северна Каролина.

Идеята за общност се харесва и на адвоката от Ню Джърси Иншира Овъртън. Тя отглежда собствена градина и пчелни кошери. Започнала да се занимава с това след урагана „Айрийн“ от 2011 г. Тя трупа градинската си продукция като запаси, но раздава и на приятели с идеята да ги направи част от общност.

Че само общности могат да се преборят с последствията от климатичните промени е убеждение, което все по-силно се налага сред „оцеляващите“.

Все по-големите горещини и силните бури са най-голямото притеснение и на Бреке Вагонер, създателка на подкаста „Sustainable Prepping“.

Според нея промените в климата са безспорни. Както и при други, нейният интерес към подготовката и стратегиите за оцеляване се засилва след първия избор на Тръмп. Сега държи в къщата си едноседмичен запас от вода, храна, соларен генератор и резервни батерии.

„Може да се направи план за оцеляване, който не включва бункер и изолация от всички останали“, убедена е Вагонер.

Въпреки апокалиптичните събития, за които се подготвят, част от тези хора са оптимистично настроени. Шонквайлер например казва, че „процесът започва с подготовка, но завършва с един по-добър свят“.

Едновременно с това той е убеден, че все повече хора разбират, че „светът, какъвто го познаваме, е към своя край“. И затова се повишава интересът към начините за оцеляване.

„Сега трябва да измислим как да оцелеем в света, който сами създадохме“, казва Шонквайлер.