Кошмари, контузии и подути крака: Да пробягаш Австралия за 35 дни

Първите девет дни са кошмарни. Минават в сякаш безкраен цикъл от тичане и хранене, докато най-накрая дойде време за сън. Той обаче рядко е възстановителен, а по-скоро трескав и неспокоен. Има ги и халюцинациите – все едно сънуваш, но всъщност си буден. И нестихваща болка в мускулите и костите.

Така започва приключението на британеца Уил Гудж. Той е спортист, ултрамаратонец, поставил си нелеката цел да пробяга Австралия. Нещо повече, иска да подобри световния рекорд.

Има една популярна шега – в Европа можеш да караш 12 часа и минеш през няколко държави. В Австралия караш 12 часа и още си в същия щат. Това Гудж изпитва на гърба си. Или по-скоро на краката си.

В края на деветия ден той е изтощен, а все още е в началото на маратона. Чакат го още хиляди километри. И може би стотици часове болка.

„Сънувах кошмари и се чувствах сякаш в капан. Беше клаустрофобично, макар че постоянно бях на открито, а пространството наоколо – огромно. Но поради някаква причина се чувстваш затворен, а нощите ти се струват безкрайни“, казва той пред CNN.

На мускули и вятър. Как се обикаля светът за 7 години

На десетия ден обаче нещата се променят. Тялото му започва да свиква с натоварването, а нощем кошмарните епизоди се разреждат. Той пробягва по над 100 километра всеки ден. И макар че никога не е лесно, започва да усеща, че вече не е и толкова трудно. В края на маратона, разказва Гудж, има „пет поредни добри дни“. Той тръгва от Пърт на западното крайбрежие на 19 май и финишира на Бонди Бийч на източното след 35 дни. За това време е изминал 3841 километра.

Ако опитът му бъде зачетен, това ще бъде подобрение на предишния световен рекорд, поставен от Крис Търнбъл през 2023 г. – 39 дни, 8 часа и 1 минута.

„На финала определено бях в екстаз, защото преживях нещо травматично. Да стигнеш до другия бряг е голяма емоция. Даже се просълзих, докато говорех пред хората. Сякаш огромен товар беше паднал от раменете ми. Бях объркан, щастлив, тъжен. Имаше от всичко по малко“, казва спортистът.

Той отбелязва края на бягането с полагане на цветя на брега на Бонди Бийч. Прави го в памет на майка си, починала от рак през 2018 г. Гудж събира средства за три организации, работещи срещу коварната болест – по една в САЩ, Великобритания и Австралия.

„Бях с нея през цялото време и виждайки как преминава през това, не осъзнавах собственото си страдание. След онова, което видях, винаги, когато ми е трудно, мисля за нея. Нямам причина да се оплаквам или да се отказвам. Просто продължавам напред“, казва Гудж.

Бягство към романтика - как тренировките изместват приложенията за запознанства

Как изглежда един негов ден по време на бягането през Австралия?

Става в 4 сутринта, а баща му го посреща със закуска и кафе, изключително важни, за да може да издържи сутрешното бягане. После неговият треньор му прави масаж и поставя бандажи на краката му. Те се омотават около пръстите, защото, както сам казва, бегачът: „За пръстите ми беше истински ад“.

После разделя предвиденото разстояние за деня на етапи от по 11 километра. На края на всеки спира за почивка. По това време яде, за да е готов за следващия етап – сандвич, торта, ориз, мляко с плодове или мед. В края на деня Гудж взема душ, вечеря с екипа и понякога дори си позволява по бира или две.

„Това те връща към нормалността и те отдалечава от ежедневната лудост на ставане, ядене, бягане, ядене, бягане, ядене, бягане“, казва той.

В такива условия една бира е истински празник. След всеки ден с пробягани 110 километра човек би се чувствал по този начин.

Жерар Пике смята, че е създал перфектния спорт за Gen Z

Самият процес на бягане Гудж описва като „по-скоро битка с психиката“, отколкото като физическо натоварване. Причината – тялото обичайно не може да издържа на такива натоварвания и затова е нормално да се откаже. Тук идва ролята на духа и волята.

Когато все пак тялото отказва да продължи, резултатите са ужасни – контузия на ахилеса, огромни мехури по кожата, възпаления, болки в глезените. По време на маратона Гудж сваля 10 килограма. Дни след края на бягането краката му са подути и болезнени. Но той не си помисля да се откаже. Има и подкрепата на екипа си, които непрекъснато го следят. И успява да стигне чак до Сидни почти невредим. След това му остава още малко до крайната цел.

Гудж не е типичният ултрамаратонец. Бивш ръгбист и модел, той е по-едър и мускулест. Има над 250 хил. последователи в Instagram, за които често публикува снимки и видеа.

Маратонът в Австралия не е единственото му постижение. Пробгал е 4800 километра между Ню Йорк и Лос Анджелис, прекосявал е Великобритания. Спечелил е симпатиите на мнозина, включително и на кенийския маратонец Елиуд Кипчоге. Но и много критики. Мнозина се съмняват в данните, които Гудж публикува. Казват, че показателите му за темпо, сърдечна честота и т.н. са „прекалено хубави, за да са истина“.

Един от най-големите му критици – лекоатлетът Уил Кокерел – дори отиде лично до Австралия, за да се убеди, че Гудж не се опитва да мами с помощта на хората от екипа си. Няма информация да е открил някакви данни за нарушения.

Гудж пък се защитава като атакува „самопровъзгласили се за експерти по сърдечен ритъм“, които си мислят, че знаят всичко.

„Моето бягане е нереазривно свързвано със смъртта на майка ми. Отвращава ме, че някои хора се съмняват, че бих излъгал, използвайки нейната памет, за да поставя рекорд“, казва той.

Но пък твърди, че разбира защо много хора не го харесват – нито изглежда, нито се държи като ултрамаратонец.

Защо минутите във фитнеса се влачат безкрайно? Ново изследване отговаря на този въпрос

Друг повод за съмнения са и недотам добрите му класирания на масови състезания. Най-добрият му резултат досега е 11 място на ултрамаратона в Юта през 2024 г.

„Сега съм много по-добър. Може би трябва да участвам отново в такива състезания. Това би ми помогнало и хората ще ме приемат по-сериозно“, казва той.

Дали световният му рекорд ще бъде признат от „Гинес“ е друг въпрос. Той и екипът му са представили клетвени декларации заедно с данни от фитнес приложението Strava.

След бягането в Австралия Гудж казва, че няма планиран сериозен ангажимент в близкото бъдеще. Вероятно би участвал в отборно бягане в Исландия. Ако все пак се заеме с ново бягане през цяла страна, би действал по същата рецепта – стане ли трудно, мисли за майка си.

„В такива моменти връзката ми с нея е истинска. Вероятно затова продължавам да го правя отново и отново“, казва той.