Да живееш без кола в САЩ е почти присъда. Пътуването дори за обикновено пазаруване би било истинско изпитание, особено ако става дума за дълбоката провинция. Но колкото и невероятно да звучи, дори в страна, известна с огромните си разстояния и гигантските си коли, има места, на които автомобилите са забранени.

Детройт е известен като „Автомобилният град“. Оттам тръгват компании като Ford, General Motors и Chrysler. Заради големите производства щатът Мичиган е наречен „Световната автомобилна столица“.

Но в северната част на щата, която опира до езерото Хюрън, има едно тихо, спокойно и живописно място. От години то привлича туристи. Една от причините за любопитството им e странна забрана – там коли не се движат.

Добре дошли на остров Макинак. На това парче земя с площ 3.8 квадратни километра живеят 600 души и 600 коня, пише BBC. Всякакъв вид автомобили, дори количките за голф са забранени. Няма никакъв шанс да чуете клаксон. А ако все пак тишината бъде нарушена, то ще е от някоя гъска или сова.

Но защо?

Градската легенда твърди, че през 1898 г. ауспухът на една кола гръмнал толкова силно, че изплашил стоящите наблизо коне. Местната власт реагирала бързо и категорично – била издадена забрана да се ползват двигатели с вътрешно горене.

В следващите две години ограничението влязло в сила на територията на целия остров. Хората обаче нямали нищо и така забраната действа вече почти 130 години.

На няколко спирки от социалистическите блокове, сред трамваи и катедрали, Вроцлав предлага зоопарк с газели и жирафи, аквариум с хипопотами и град, пълен с джуджета

Вроцлав - градът на жирафите и джуджетата

В наши дни вместо коли местните продължават да ползват коне. На тях се разчита за почти всичко – и през зимата, когато гости няма, и през лятото, когато през острова преминават почти 1.2 млн. души. Те пристигат с ферибот след 20 минутно плаване от града Макинау.

На острова се отдават на обиколки и пазаруване. Всички искат да опитат местния сладкиш фъдж, да се разходят и да се потопят в един живот, изваден сякаш отпреди векове – с конски тропот и файтони.

“Конете се използват за всичко – от извозване на боклук до куриерски доставки”, казва Трейси Морс, собственичка на сувенирен магазин на централната улица, пред BBC.

„Нашият живот е такъв и сме свикнали. На много хора им харесва да се движат с колело или да си вземат конско такси“, добавя тя.

Велосипедите са другият основен начин за придвижване. Затова те могат да се видят навсякъде из острова. Принципът е: Няма двигател, няма проблем“.

Проследяването на диви вълци се превръща в нов начин за опазване на природата и възраждане на отдалечени планински региони в Италия, Румъния, Франция и Швеция

Вълчите пътеки на Европа са новото лице на устойчивия туризъм

Остров Макинак има стратегическо местоположение. В продължение на векове индианците са го използвали лов и риболов. Тъй като формата му напомня на костенурка, те го нарекли „Голямата костенурка“ (Michilimackinac). Европейските заселници и техните потомци обаче запазили само втората част от името.

Това съкрашение се прави още през 1780 г., когато на мястото е изграден военно-отбранителен форт на британската армия. Тази история също се пази жива и до днес. Из острова се разхождат мъже в униформи от онези дни и дори стрелят с оръдие за удоволствие на туристите.

Двеста години по-късно контролът върху територията е поет от САЩ след американско-британската война от 1812 г.

„Остров Макинак винаги е бил изключително важен за племената анишинаабе. Нашите предци живеят по тези места от незапомнени времена. Тези води са били като магистрали из района на Средния Запад“, казва Ерик Хеменуей, потомък на коренното население.

В края на XIX век островът започва да привлича посетители. Те обаче са предимно богати семейства от Чикаго и Детройт, които идват за лятна почивка. От тези времена е запазен 138-годишният Grand Hotel Mackinac, едно от последните функциониращи стари места за настаняване.

Хотелът има такова очарование, че наскоро губернаторът на Мичиган Гретчен Уитмър предложи там да се снима четвъртият сезон на „Белия лотос“.

Сделката за прокопаване на автомобилна пещера през планината до вилата на автомобилния магнат разпалва класова война в Залцбург: „Това е морално осъдителен проект“

Проект на Волфганг Порше за подземен тунел разбуни духовете в Залцбург

Естествено, при целия този интерес се появява притеснението от пренаселване с туристи. Не че местните имат против гостите, но все пак не искат да се прекалява.

„Гордееш се, че живееш на такова красиво място, но в същото време не искаш всички да знаят за него“, обяснява жителката Морс.

Макинак наистина впечатлява с красота. Около 80% от територията му е отделена за природен парк. Там има вековни гори, през които посетителят може да премине пеш, с колело или кон. Изградена е и над 8 километра велоалея, която минава през най-красивите места. На острова има около 1500 колела, с които и местни, и гости се движат. Липсата на коли е основната причина Морс да върти педалите по 9 месеца от годината. Но макар велосипедите да са важни, те не са по-важни от конете.

„Без конете нямаше да е същото. Това, което ви кара да се чувствате все едно сте хванали машина на времето, е техният тропот“, казва Хънтър Хоаглунд, служител в Arnold Freight, която поддържа фериботната линия от 140 години.

Всяка година през април компанията превозва 200-300 коня до острова. Животните зимуват на друго място, а при големите студове на острова остават 20-30, за да събират боклука и да правят доставки.

Често се случва през зимата Макинак да остане откъснат от света. Замръзне ли водата, фериботът спира. Но през пролетта и лятото островът е пълен с хора.

През юни се организира фестивал на люляка, а по това време многобройните дръвчета вече са цъфнали. Туристите търсят фъдж и сладолед, а след това гледка към яхтеното пристанище. Вечер се качват на стената на стария форт, за да гледат звездите. И всичко се случва под съпровода на тропот от конски копита.