Неделя следобед е време за почивка. Но точно тогава всяка седмица у Джил Дейвис започва да се трупа напрежение. Защото нейната работна седмица не започва в понеделник сутрин, а още предишния следобед. И то с тревожни мисли.

„Достатъчно подготвена ли съм? Организирах ли всичко? Как ще протече тази среща?“

Това са въпросите, които Джил си задава в края на всеки уикенд. Тя е директор по развитието в неправителствена организация и като такава има много задължения. Това, естествено, означава и повече стрес.

За да прогони тревожността си, тя сяда и започва да пише имейли. После ги запазва като чернови, за да ги довърши на следващия ден, но вече с по-малко стрес и без да смущава колегите си, разказва тя пред The Wall Street Journal. Тази тактичност обаче може би не е нужна. Защото и те вероятно са на същата вълна.

Този феномен си има име – т.нар. „неделна тревожност“. Според медии и изследователи в САЩ тя вече се е превърнала в част от ежедневието на милиони работещи американци. Наскоро речникът Merriam-Webster добави термина към онлайн изданието си. Определението е следното: тъга или тревожност, която човек изпитва в края на почивните дни, защото предстои началото на новата работна седмица, защото времето за почивка не му е стигнало или заради комбинация от двете.

Това неприятно усещане при мисълта за понеделник не е ново. Влиянието му обаче се засилва през последните години с увеличаването на служебните задължения и растящия страх от загуба на работа, било заради навлизането на AI или по друга причина.

Според скорошно проучване на платформата за търсене на работа FlexJobs сред 2100 души над 50% от работещите в САЩ изпитват подобна тревожност. Като основна причина те посочват многото неприключени задачи.

Въпрос на време е, пише WSJ, тези страхове да завладеят и съботата. Тогава вместо време за почивка целият уикенд рискува да се превърне във време за тревожност.

Джил Дейвис, с която започна тази история, вече е изгубила неделята. Напрежението при нея е толкова силно, че дори си е купила пясъчен часовник, с който се опитва да го държи под контрол. Пясъкът изтича за един час и точно толкова време Джил си позволява да се тревожи. След това не работи и не мисли за работа.

Оказва се, че борбата с този тип стрес е трудна и изисква фин баланс – човек трябва да е достатъчно зает с нещо, за да се разсее, без постоянно да търси занимания или да въвлича околните в тях.

Според анализ на компанията за софтуер за управление на работната среда ActivTrak през миналата година служителите са работили в около 12% от неделите, като са писали и чели служебни съобщения и имейли. Само година по-рано делът е бил почти два пъти по-нисък – 6,6%.

„Хората смятат, че трябва да работят повече и по-усърдно, защото се страхуват от уволнение“, казва пред WSJ Анджи Калън, автор на книгата Scary Good: Discovering Life Beyond the Sunday Scaries.

Тя съветва хората, които изпитват подобна тревожност, да си зададат един прост въпрос: заслужава ли си да отделят това време?

„Не нужно никой да се примирява с тези страхове. Не позволявайте на понеделник да развали неделята“, казва Калън.

Събуждане в 6:30 ч. в понеделник сутрин и поне един час за подготовка преди началото на работния ден. Това е рецептата за справяне с неделната тревожност на Джоана Джонсън, доскоро високопоставен служител в технологичния сектор.

Вечер тя отделяла още един час за работата си. Казва, че често нарушавала „неписаните правила“ за комуникация в почивните дни, като изпращала съобщения на колеги.

„Сигурна съм, че преди да осъзная колко натрапчиво е това съм писала на всички по този начин“, казва Джонсън.

Наскоро тя напуска ръководната си позиция и в момента провежда обучения за хора на сходни позиции в големи компании. И въпреки че вече е на нова работа, все още изпитва „неделна тревожност“.

„Мисля, че просто имам проблем“, казва тя.

Крис Келър, доскоро собственик и управител на маркетингова агенция, разказва, че е работил по седем дни в седмицата. Вече е на корпоративна позиция и графикът му не е толкова натоварен. Сега отделя само два часа в неделя сутрин, за да се подготви за понеделник.

„Знам, че в противен случай нещата много бързо може да излязат извън контрол“, казва той.

„Ако малко работа в неделя ще ви избави от притеснението, че изоставате или сте неподгтовени, това е приемливо. Може да отговорите на един имейл, но това е всичко. Има нужда от граници“, казва Киа-Рей Прюит, психиатър в Cleveland Clinic.

Малко или никаква работа през уикенда е съветът на повечето психиатри и психолози. По-добре е човек да остане по-дълго на работа в петък, отколкото да провали неделята си.

Ако и това не помогне, може да се опита промяна на гледната точка – вместо със страх към неделята, човек да погледне с любопитство към понеделника. Идеята е да не се фокусира върху перфектното изпълнение на всяка задача, а да мисли за началото на новата седмица като за възможност за нещо ново.

Понякога това е достатъчно за по-спокоен сън в нощта срещу понеделник.