Всеки жител на България генерира средно 96 кг хранителни отпадъци годишно, а общото им количество у нас достига 617 000 тона. Това показват последните подадени от страната данни за 2023 г., представени по повод Световния ден на прехраната на 16 октомври.

За сравнение, според данните на Евростат, публикувани на 28 септември 2026 г., в Европейския съюз през 2024 г. са генерирани общо 57,9 млн. тона хранителни отпадъци, или средно 129 кг на човек.

В България най-голям дял от хранителните отпадъци идва от домакинствата (43%), следвани от производството и преработката на храни (25%). На ресторантите, услугите за хранене, търговията на дребно и дистрибуцията се падат общо 22%, а на първичното производство – 10%.

На този фон Българската хранителна банка и „Фантастико“ започват третото издание на съвместната си информационна кампания „Не е за изхвърляне“, чиято цел е да насърчи по-разумното пазаруване, съхранение и използване на хранителните продукти.

„В Световния ден на прехраната говорим за един парадокс на нашето време: милиони тонове храна се изхвърлят. Същевременно много хора не могат да си позволят пълноценно хранене“, отбелязва Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка.

Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка

По думите ѝ кампанията има за цел не само да привлече внимание към проблема, но и да покаже, че всеки може да допринесе за намаляването на разхищението чрез по-добро планиране и пълноценно използване на храната.

Всеки втори е изхвърлял храна през последния месец

Национално представително проучване, проведено от Ipsos България по поръчка на „Фантастико груп“ и със съдействието на Българската хранителна банка, показва, че 51% от анкетираните са изхвърлили храна или напитка през последните 30 дни. Изследването обхваща 1000 души на възраст между 18 и 65 години и е проведено от 21 септември до 2 октомври 2026 г. чрез онлайн и лични интервюта.

Данните показват, че въпреки усилията за по-разумно пазаруване част от закупената храна остава неизползвана.

Близо две трети от анкетираните планират повечето си покупки предварително, а 62% често или винаги пазаруват със списък. В същото време 61% купуват непланирани продукти на промоция, а 54% избират по-големи опаковки заради предлаганите отстъпки.

Сред основните причини за изхвърляне на храна са развалянето на продуктите (49%), приготвянето на прекалено големи количества (33%) и това, че храната не е консумирана навреме (30%). Други 26% посочват, че изхвърлят продукти, защото са ги забравили.

Най-често в кошчето попадат хляб и хлебни изделия (43%), плодове (41%) и зеленчуци (35%). Сред анкетираните, изхвърляли храна през последния месец, 27% смятат, че повече от половината изхвърлена от тях храна все още е била годна за консумация.

Проучването разкрива и объркване около сроковете, изписани върху опаковките. 38% от участниците смятат, че продуктите не трябва да се консумират след датата, обозначена с „най-добър до“, въпреки че този срок се отнася до качеството, а не непременно до безопасността на храната.

„Данните показват, че зад разхищението често стоят поредица от малки ежедневни действия, а разбирането на тези процеси е ключът към намирането на работещи решения“, коментира Христина Николова, директор „Количествени проучвания“ в Ipsos България.

Христина Николова, директор „Количествени проучвания“ в Ipsos България

Според изследването 75% от анкетираните са напълно съгласни, че изхвърлянето на храна означава и загуба на пари, а 63% заявяват, че активно се опитват да намалят количеството хранителни отпадъци.

Сред мерките, които биха им помогнали, участниците посочват по-добри цени на малките разфасовки (46%), седмично планиране на менюто (40%) и намаления на продукти с кратък оставащ срок на годност (38%).

Даренията като начин за намаляване на хранителните отпадъци

„Темата за отговорното потребление и намаляването на разхищението на храни е наш приоритет във всекидневната ни работа“, отбелязва Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на „Фантастико груп“.

Той посочва, че компанията инвестира в системи за контрол и анализ на продажбите, управление на наличностите и логистична инфраструктура, за да ограничи натрупването на излишни количества храна в магазините. Сред прилаганите мерки са контролът върху сроковете на годност, своевременното намаляване на цените и даряването на годни хранителни продукти за хора в нужда.

Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на „Фантастико груп“

„Тази година инвестирахме и в национално представително проучване, за да анализираме конкретните причини за загубата на храни и да видим какво още всеки от нас – и бизнесът, и домакинствата – може да направи“, допълва Гаврилов.

Следващият етап от партньорството между Българската хранителна банка и „Фантастико“ е традиционната инициатива „Килограм доброта“, която ще се проведе на 28 и 29 ноември в 10 супермаркета на веригата.

Клиентите ще могат да дарят дълготрайни хранителни продукти по избор, а след приключването на инициативата „Фантастико“ се ангажира да предостави 10 тона храна в подкрепа на дейността на Българската хранителна банка.

През 2025 г. организацията е спасила от разхищение 486 110 кг храна на стойност над 2 млн. евро. Продуктите са достигнали до 87 941 души в нужда чрез партньорство с 325 организации и социални услуги в страната.

Само за първите девет месеца на 2026 г. спасената храна достига 468 238 кг на стойност близо 2 млн. евро, като е разпределена в подкрепа на 66 639 души. Количеството е с над 28% повече спрямо същия период на миналата година.

При представянето на кампанията „Не е за изхвърляне“ организаторите показаха нагледно как изглеждат 96 кг хранителни продукти, колкото се падат средно на човек годишно от общото количество хранителни отпадъци в България.

Демонстрация насочи вниманието и към плодовете и зеленчуците с външни несъвършенства, които запазват качествата си, въпреки че външният им вид не отговаря на обичайните потребителски очаквания. На събитието във Food Connection беше представен и кетъринг, приготвен от MyChoice Catering без генериране на хранителни отпадъци.