Опасна риба променя Средиземно море и застрашава поминъка на гръцките рибари
Инвазивният вид тетраодон унищожава мрежи, изпразва рибните запаси и принуждава Гърция да плаща за всеки уловен екземпляр
,fit(1001:538)&format=webp)
Това лято хората по гръцките плажове са обсебени от една опасна риба от семейството на Тетраодоните.
Става дума за известната като риба заек, риба балон, сребристобуза жаба (или риба фугу в Япония), чието латинско название е Lagocephalus sceleratus. Този силно отровен вид от Червено море, навлязъл в Средиземно море през Суецкия канал, е главен герой в десетки видеа в социалните мрежи. На някои от тях се вижда как мощните зъби на рибата разрязват метални кенове, рибарски мрежи и други риби. Документираните случаи на ухапани хора остават редки, но тревогата около вида се разпространява бързо.
През юни гръцкият Червен кръст предупреди, че „клюноподобните челюсти“ на рибата могат да причинят тежки рани и силни кръвоизливи.
Суецкият канал отдавна е не само търговски маршрут, но и биологичен коридор. След откриването му през 1869 г. видове от Червено море започват да навлизат в Средиземно море чрез процес, известен като лесепсова миграция. Според учените той се ускорява заради затоплянето на морето и многократното разширяване и задълбочаване на канала.
През последните три десетилетия температурата на повърхностните води в Средиземно море се е повишила с около 1 градус, а последните морски горещи вълни доведоха до температури, значително над историческите норми в някои райони.
За рибарите пораженията са екологични и финансови
За дребните гръцки рибари нашествието на балонния тетраодон е поредният удар върху поминък, който и без това е притиснат от растящите разходи, намаляващите рибни запаси, затоплянето на морето и десетилетията свръхулов.
Financial Times разказва за Ста̀тис Евангелу, който започва да лови риба едва на девет години. По онова време, като представител на четвърто поколение рибари на малкия гръцки остров Астипалея, той възприема сребристобузия тетраодон като любопитна рядкост – виждал по четири-пет екземпляра на ден, и то предимно в по-дълбоки води.
Две десетилетия по-късно, казва Евангелу пред FT, тази риба е навсякъде, оставяйки огромни дупки в мрежите на рибарите.
Те описват тетраодона като ненаситен хищник, който се храни с калмари, октоподи, сепии и млади риби. Евангелу, който е и водолаз, разказва, че веднъж наблюдавал как три такива риби нападат четирикилограмов паламуд.
„Само за шест минути я унищожиха напълно“, казва той и добавя, че опасният вид причинява 80% от щетите в морето. „Морето е мъртво и продължава да умира“, казва рибарят.
Евангелу споделя, че мрежите на лодката му, застрашените от т. нар. риба заек, струват около 15 000 евро. В същото време икономиката на риболова става все по-безмилостна. В добър ден уловът от около 20 килограма носи приблизително 500 евро приходи. След като бъдат приспаднати около 200 евро разходи, остава достатъчно, за да си заслужава усилието.
„Преди морето беше богато“, казва рибарят. „Сега излизаш и може да не уловиш почти нищо – три-четири барбуна, няколко риби папагал риби и няколко риби лъв“, посочва той друг инвазивен вид, който вече се среща в гръцките води.
Биологът и ихтиолог Параскеви Карахле от Гръцкия център за морски изследвания изчислява, че всеки рибар губи поне 8500 евро годишно заради скъсани мрежи, повредени въдици и дни, в които не може да излезе в морето.
По думите ѝ пред FT видът вече се е разпространил далеч отвъд Додеканезите и Крит и се среща дори край Атика. Тя обаче предупреждава, че няма систематично наблюдение върху числеността на популацията.
„Разполагаме основно с наблюденията на самите рибари“, казва Карахле.
Министърът на развитието на селските райони и храните Маргаритис Схинас заявява, че правителството все още вярва в бъдещето на гръцкия риболов.
„Въпреки всички трудности и увеличаващия се брой инвазивни видове сме убедени, че риболовът има бъдеще в Гърция. Ще продължим да подкрепяме рибарите с всички възможни средства.“
Засега властите залагат на активно ограничаване на популацията.
Правителството стартира пилотна програма на остров Крит на стойност 1,5 млн. евро, по която професионалните рибари ще получават до 5,33 евро за килограм уловен тетраодон. Регионалните власти ще организират събирането, претеглянето и унищожаването на рибата.
Гърция следва примера на Кипър, който вече прилага подобна схема с финансови стимули, макар и с ограничени резултати.
Екологичните организации обаче са по-предпазливи.
„Финансовата помощ е много важна за рибарите“, казва пред FT Михалис Маргаритис от WWF. „Добре е, че част от популацията се премахва от морето, но трябва да се установи кога, в кой период и на каква възраст е най-ефективно да се извършва този целенасочен улов.“
Според него рибните популации в Средиземно море са намалели рязко през последните 50 години вследствие на свръхулова, замърсяването, затоплянето на морето и унищожаването на морските тревни ливади.
„Навлизането на чужди видове безспорно е резултат от човешката дейност и се ускорява от климатичните промени“, казва той.
За рибарите обаче научните анализи и политическите решения изглеждат далеч от ежедневната реалност на кърпенето на мрежи.
„Надявам се, че когато програмата започне и тръгнем активно да ги ловим, ще виждаме все по-малко балонни тетраодони в мрежите си“, казва Евангелу. „Ако това не се случи, ще заключа вратата, ще сложа табела „Продава се“ и ще си тръгна.“
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)