Много от болезнените икономически реформи, наложени на Гърция като условие за международната финансова помощ, са били „абсолютно необходими“, призна гръцкият финансов министър.

Атина беше принудена от т.нар. тройка международни кредитори да съкрати разходите и да либерализира икономиката, за да получи финансова помощ за над 250 млрд. евро в периода между 2010 и 2018 г.

Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд бяха обвинявани от много гърци за най-тежките години на дълговата криза, когато страната беше разтърсена от масова безработица и политически сътресения.

Днес обаче Гърция е една от едва петте държави в Европейския съюз с първичен бюджетен излишък, при който приходите от данъци надвишават държавните разходи без плащанията по лихви, сочат данни на МВФ.

Кириакос Пиеракакис, финансов министър на Гърция и председател на Еврогрупата, казва пред Financial Times:

„Много от реформите в рамките на тези стабилизационни програми бяха абсолютно необходими.“

„Те бяха задължителното условие, за да се постигнат резултатите, които виждаме днес“, казва Пиеракакис.

Въпреки това той посочва, че действията на т.нар. тройка спрямо Гърция са имали както „положителни“, така и „отрицателни“ страни.

„Бих предложил в бъдеще да си извлечем поуките от начина, по който беше приложен този подход, и ако има държава, която се нуждае от подобна помощ, да прилагаме работещото, а не онова, което не проработи“, добавя той.

Последният годишен преглед на гръцката икономика от МВФ показва, че тя е в добра позиция да се справи с външни сътресения, включително тези от войната в Близкия изток. Това е резултат от засилената фискална устойчивост и финансова стабилност

Фискална надеждност: Тихият двигател зад икономическото преобразяване на Гърция

Миналата седмица МВФ заяви, че Гърция вече е „в добра позиция да се справя с външни сътресения, включително произтичащи от войната в Близкия изток“, отчасти благодарение на реформите след 2010 г., насочени към подобряване на събираемостта на данъците.

Някои от архитектите на програмата на тройката днес признават, че цената за обществото е била прекалено висока.

Болезнените реформи, които обхващаха и области като пенсионната система и пазара на труда, доведоха до драматичен спад от 25% на гръцкия БВП между 2008 и 2013 г.

Безработицата скочи до 26,6% през 2014 г. при 8% преди кризата. Протестите срещу мерките за икономии в центъра на Атина се превърнаха в ежедневие.

„В Гърция имаше прекомерни мерки за икономии. Мисля, че трябва да го признаем“, казва Марко Бути, бивш директор на отдела за икономическа и фискална политика към Европейската комисия.

„Всички тези реформи в период на дълбока криза и под такъв натиск не бяха справедливи и всъщност се оказаха доста разрушителни“, казва бившият председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум.

„Справихме ли се добре? Не. В по-добра позиция ли сме днес? Да, но цената беше висока.“

До края на тази година Гърция вече няма да бъде най-задлъжнялата държава в еврозоната. Брутният дълг на страната, който достигна връх от над 209% от БВП през 2020 г., се очаква да спадне до 137,6% от БВП тази година – под нивото на Италия.

„Много неща се промениха“, казва Пиеракакис.

Финансовият министър на Гърция предупреждава, че ЕС изостава в изграждането на истински единен капиталов пазар, давайки страната си за пример как последователните промени могат да превърнат реформи и цифровизация в реална трансформация

Гръцкият финансов урок за ЕС: Промените се измерват в резултати, не в декларации

Гърция официално излезе от спасителната програма през 2018 г., което ѝ позволи да изплати заемите си към МВФ предсрочно през 2022 г.

Икономическият растеж в държави като Португалия, Ирландия и Испания – страни, чиито дългови кризи някога поставиха еврозоната на ръба на разпад – днес изпреварва този на „ядрото“ на валутния съюз, представено от Германия и Франция.

Според прогнозите на Европейската комисия съотношението дълг към БВП в тези четири държави ще продължи да намалява до 2027 г., докато за еврозоната като цяло, както и за Италия, Франция и Белгия, тенденцията ще остане възходяща.

Миналата седмица гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че е „интересна аналогия“, че именно тези страни „в момента се представят фискално значително по-добре от останалите“.

„Държавите, които проведоха реформи преди 10-15 години, днес се представят по-добре от останалата част на еврозоната“, заяви в скорошно интервю за FT Луис де Гиндос, оттеглящият се вицепрезидент на Европейската централна банка.

„Може да се спори, че е имало проблеми с начина, по който реформите бяха наложени от тройката, но реалността е, че в крайна сметка те дадоха резултат“, казва той.