Световната банка мобилизира частен капитал до рекордните 112 милиарда долара
Организацията цели да привлече инвеститори като пенсионни фондове, застрахователи и управляващи активи като BlackRock, за да удвои частния капитал до над 200 милиарда долара в рамките на две до три години
,fit(1001:538)&format=webp)
Световната банка е привлякла 112 милиарда долара частен капитал за годината, приключила през юни, в сравнение с 69 милиарда долара година по-рано.
Сумата е три пъти повече от тази през фискалната 2022 година, преди бившият главен изпълнителен директор на Mastercard Аджай Банга да поеме поста на президент.
Банката посочва, че рекордната сума, ангажирана за проекти, които тя подпомага, е в допълнение към 123 млрд. долара от собствените ѝ ресурси за същата година, като общата сума възлиза на 235 млрд. долара, съобщава Reuters.
Световната организация работи по стандартизиране и структуриране на заеми за привличане на институционални инвеститори като пенсионни фондове, застрахователни компании и управляващи активи като BlackRock, с цел да удвои частния капитал до над 200 милиарда долара в рамките на две до три години, заявява Банга в интервю.
„Там се намират големите парични ресурси, а те не се насочват към индивидуални проекти“, обяснява той, като отбеляза, че основателят на BlackRock Лари Финк го е призовал преди няколко години да създаде клас активи, можещ да привлече по-големи средства от частния сектор.
Банга е превърнал привличането на частен капитал в приоритет, като се има предвид огромната финансова нужда, пред която са изправени развиващите се страни, за да финансират енергийния преход, образованието, здравеопазването и селското стопанство в момент, когато официалната помощ за развитие намалява.
„В системата няма трилиони – нито при правителствата, нито при нас, нито дори в благотворителността. Затова трябва да се намери начин да се привлече частен капитал, от който има в изобилие и търси добри инвестиционни възможности и добра възвръщаемост“, допълва Банга.
Размерът на пазара за управляван институционален капитал е над 280 трилиона долара, от които исторически само 5% до 8% отиват в развиващите се икономики, според данни на Glasgow Financial Alliance for Net Zero, Boston Consulting Group и British International Investment.
Частните компании се въздържат от големи инвестиции в развиващите се страни поради регулаторната несигурност, политическия риск и предизвикателствата, свързани с местните валути.
Банга учреди „Лаборатория за инвестиции в частния сектор“, след като стана президент на Световната банка през юни 2023 г., като привлече експерти, сред които и Лари Финк, за да обсъдят начини за преодоляване на тези проблеми, и предприе мерки в цялата организация и нейни дъщерни дружества, допълва Reuters.
По думите му мобилизираните 112 милиарда долара през фискалната 2026 г. са резултат от редица инициативи като рационализиране на работата и назначаването на един мениджър в ролята на координатор за съответната страна, вместо страните да работят с отделни мениджъри, Международната финансова корпорация (IFC) и други подразделения на банката.
Световната банка също така е затегнала връзките си с институциите за развитие и е съкратила средното време за одобрение на проекти от една година или повече до девет месеца, а за по-прости проекти.
Страните-заемополучатели също проявяват все по-голям интерес към привличането на частни инвестиции, вместо да разчитат на външна помощ, като според Банга трябва да работят за подобряване на инфраструктурата, увеличаване на приходите и провеждане на регулаторни реформи.
Около 40% от кредитирането на Световната банка през миналата финансова година е било насочено към инфраструктурата, докато 26% са отишли за проекти, фокусирани върху регулаторната реформа, допълва той.
„Това е сложна мрежа от фактори, но всичко започва от това банката да стане по-способна да е подходящ партньор – с единна структура, по-бърза реакция, разбиране на клиентите си и задоволяване на техните нужди“.
Притокът на частен капитал отбелязва рязък ръст към страните със среден-нисък доход, среден-висок доход и в цяла Африка, докато за страните с нисък доход остава стабилен.
Усилията на банката са подпомогнали финансирането на изцяло нов проект на Rio Tinto за добив на литий в северозападната част на Аржентина. IFC отпусна заем от 400 милиона долара, което помогна за привличането на 775 милиона долара от други кредитори. В съчетание с капитала и дълга общата ангажирана сума достига 2,5 милиарда долара.
Друг успешен проект е на най-големия кредитор в Гватемала, Banco Industrial. Проектът включв заем от 100 милиона долара и втори, финансиран чрез облигационна емисия, която привлече над 190 глобални инвеститори, включително управляващи активи като PIMCO. Облигационната емисия е надписана 3,6 пъти, като кумулативният обем на търговията на вторичния пазар достига около 1,1 милиарда долара към миналата седмица.
Облигационната емисия повишава международния профил на Banco Industrial, която дотогава осъществява само по-малки емисии, и генерира приходи за подкрепа на създаването на работни места в Гватемала.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)