Как да останем ценни на работното място, когато AI вече знае повече от нас
Организационният психолог Адам Грант обяснява защо експертните знания вече не гарантират професионално предимство и кои умения ще имат все по-голямо значение – от критичната преценка и подбора на идеи до способността да променяме начина си на работа
,fit(1001:538)&format=webp)
В продължение на десетилетия формулата за професионален успех в офисната среда беше сравнително предвидима.
„По дефиниция в професиите, основани на знания, това, което те правеше ценен, беше да знаеш повече от останалите“, казва Адам Грант, автор на бестселъри и организационен психолог в бизнес училището „Уортън“ към Университета на Пенсилвания.
Изкуственият интелект обаче променя това традиционно професионално предимство. В епоха на информационно пренасищане начините, по които специалистите досега са доказвали стойността си на работното място, вероятно ще престанат да бъдат ефективни, смята той.
„Правилата за успех се променят под краката ни“, коментира пред The Wall Street Journal Грант, чиято предстояща книга Vibe: The Secrets of Strong Connections in a Lonely World е посветена на изграждането на силни човешки връзки.
Сред най-известните книги на Грант са Give and Take – за ролята на щедростта и взаимопомощта в професионалния успех; Originals – за хората, които оспорват установените правила; Think Again – за умението да преосмисляме убежденията си; Hidden Potential – за развитието на способности, които често подценяваме.
Той води и подкаста Re:Thinking, в който разговаря с учени, предприемачи, творци и други публични личности за работата и живота.
Според Грант успешната кариера вече зависи не толкова от натрупаните знания, колкото от способността да се адаптираме.
Доскоро професионалното развитие следваше сравнително ясна логика: човек става експерт в определена област, усъвършенства умения, които го отличават от останалите, и така повишава стойността си на пазара на труда. В ерата на изкуствения интелект обаче знанията, които днес дават предимство, утре може да се окажат остарели.
В интервюто за The Wall Street Journal организационният психолог обяснява, че информацията вече е широко достъпна и самото ѝ притежаване постепенно губи значение като професионално предимство. Все по-важна става способността да разпознаваме закономерности, да свързваме разнородни сведения и да преценяваме кои източници и гледни точки заслужават доверие. По думите му човешката преценка ще придобива по-голяма тежест от експертните знания сами по себе си.
Тази промяна закономерно предизвиква тревога. Грант посочва, че много специалисти се опитват да установят кои техни умения са най-трудни за заместване от AI. Проблемът е, че отговорът може да се промени само за няколко месеца. Вместо да търсят една-единствена област, в която да останат незаменими, хората трябва да развиват способността си да учат и да променят начина си на работа.
Грант смята, че изкуственият интелект няма скоро да овладее напълно една особено сложна задача: да превръща разнородната информация в ясна и убедителна идея, която отразява човешкия опит, предизвиква емоционален отклик и остава в съзнанието. Затова според него се променя и ролята на човешкото творчество. Все по-голямо значение ще има не просто измислянето на нови идеи, а умението да подберем най-смислените сред тях и да ги развием.
Как изглежда тази адаптивност на практика? Грант препоръчва всяка седмица да изпробваме по една малка промяна в работата си, да наблюдаваме резултата и да използваме наученото за следващия експеримент.
Един от примерите му е периодично да се сменя човекът, който води екипните срещи. Когато разговорите винаги се ръководят от един и същ човек, екипът рискува да попадне в рутина. Смяната на водещия може да даде пространство на различни гледни точки и да промени начина, по който колегите общуват помежду си.
Друг експеримент е свързан с комуникацията. Грант допуска, че хората стават все по-скептични към писмената информация и че телефонните разговори са подценяван начин за обмен на идеи. Затова предлага понякога да заменяме обичайния имейл с директно обаждане – без предварително насрочена видеосреща – и да наблюдаваме дали така научаваме нещо различно и изграждаме по-силна връзка със събеседника си.
Промяната обаче невинаги зависи само от личната инициатива. Как да постъпи човек, ако е готов да експериментира, но ръководителят му предпочита установените методи на работа?
Грант съветва новите идеи да бъдат представяни през целите и проблемите на самия ръководител. Вместо служителят да настоява за една конкретна промяна, може да предложи няколко начина за повишаване на ефективността и да попита кой от тях би получил приоритет.
Според психолога този подход има две предимства. От една страна, показва как предложението може да помогне на ръководителя да постигне собствените си цели. От друга, когато човек получи няколко възможности за избор, е по-склонен да сравнява предимствата им, вместо да търси причини да отхвърли единственото предложение пред себе си.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)