Наскоро 24-годишният Джордан Зиц се озова в центъра на буря в социалните мрежи, след като неговият AI стартъп LemonLime организира парти с татуист. В LinkedIn той се похвали, че е предложил „незабавно интервю“ на всеки, който си направи „татуировка на LemonLime“. По думите му седем души си тръгнали с татуировки. Публикацията бързо бе възприета като пример за злоупотреба с позицията на работодател спрямо кандидати за работа.

Зиц впоследствие обясни пред WIRED, че татуировката никога не е била условие за интервю. Гостите можели да изберат какъвто дизайн поискат, а никой освен самия него не си е татуирал действителното лого на компанията. По думите му всеки, който е поискал интервю, го е получил, независимо дали си е направил татуировка, а част от хората просто искали да се възползват от безплатната услуга.

Зиц обаче признава, че идеята не е била само забавление. Татуистът е бил и своеобразен тест за културата на LemonLime – той търси хора, които харесват ексцентричния му подход и не се стряскат от нестандартното. Ако подобна атмосфера отблъсква някого, разсъждава той, вероятно няма да се впише добре в компанията.

Никой не иска да бъде шеф: Gen Z отказва корпоративни повишения

Далеч по-сериозни последствия има историята на Кевин Бейли – вече бивш вицепрезидент и ръководител на творческия екип в Eyeline Studios, подразделението за визуални ефекти на Netflix.

На фирмен ретрийт през януари 2026 г. Бейли участва в упражнение, посветено на „уязвимостта и доверието“, и споделя, че след смъртта на майка си е преминал през медицински контролирана терапия с кетамин за клинична депресия. На същото събитие, по молба на колега, демонстрира номер – изпива халба Guinness, докато стои на глава.

След като няколко месеца по-късно е уволнен, той завежда дело. В иска си Бейли твърди, че Netflix е използвала терапията с кетамин, употребата на алкохол и поведението му като основания за освобождаването му, въпреки че според него фирмената култура дотогава е насърчавала именно откровеността и неформалното общуване. Той съди компанията за неправомерно уволнение и дискриминация и твърди, че е бил лишен и от обезщетение, което според него е можело да достигне 1,1 млн. долара.

„Шефът ме разплаква почти всеки ден“: Има ли спасение от токсичния мениджър

До почти половин милион долара пък стигат последствията от една фирмена вечеря за сплотяване на ръководния екип на транспортната агенция на Бостън (MBTA) през ноември 2024 г.

На нея разговорът стига до темата за косата. Фил Енг, генерален мениджър на MBTA, който в момента е и временно изпълняващ длъжността транспортен секретар на щата Масачузетс, се пошегувал със собствената си плешивост, а в края на вечерта дръпнал за косата Габриел Мондестин – главен директор „Комуникации“ и негова пряко подчинена. По-късно той се извинява и определя поведението си като „неуместно“.

Случаят приключи през август 2026 г. със споразумение, по силата на което MBTA ще изплати на Мондестин 495 000 долара. 240 000 долара от сумата са допълнително възнаграждение, а останалите 255 000 долара са за обезщетение и адвокатски разходи. Споразумението не съдържа признание за вина от страна на Енг, а Мондестин, която ще напусне на 18 септември, се отказва от бъдещи претенции срещу него и агенцията.

Трите истории показват колко тънка е станала границата между неформалния шеф и ръководителя, който прекрачва професионалните граници. Шега, фирмено парти или опит за изграждане на „готина“ корпоративна култура могат бързо да се превърнат в репутационен, правен или финансов проблем.

Лесно е да кажем, че и тримата е трябвало просто да проявят повече здрав разум. Но случаите им поставят по-интересен въпрос пред съвременните мениджъри: как да останат близки и естествени с екипа си, без да изглеждат сковани – и без опитът им да бъдат „готини“ да се обърне срещу тях?

„Просто трябва да имаш автоматичен филтър“, казва пред The Wall Street Journal Шанън Лейро, част от поколението милениали, което все по-масово заема ръководни позиции във време на променящи се стандарти.

Тя започва кариерата си в рекламния бизнес в Ню Йорк, в културата на „работи здраво, забавлявай се здраво“, където понякога с колегите оставали навън след полунощ, а на следващата сутрин отново се хвърляли с пълна сила в работата.

За поколението Z това вече не изглежда особено готино, смята Лейро. По нейните наблюдения младите служители са по-осъзнати и обръщат повече внимание на здравето си.

Затова тя се опитва да внесе повече настроение в срещите на екипа на всеки две седмици по друг начин: всеки споделя най-добрия и най-трудния си професионален момент от последните дни, а след това всички гласуват кой колега заслужава специално признание.

Може и да звучи малко банално, признава тя, но е по-безопасно от опитите да превърнеш работата в парти. Виждала е как други плащат висока цена за по-провокативно поведение, затова в неформалните разговори предпочита сигурни теми като летните пътувания или новите филми в Netflix.

„При спешен случай говорете за тези неща“, съветва тя.

Емоционалната устойчивост се превръща в най-ценното умение. Не я бъркайте с дебелокожие

Ентусиазмът вече има граници

Независимо дали причината е несигурният пазар на труда, напрегнатият политически климат или нещо друго, много служители усещат тази предпазливост на ръководителите си.

В проучване сред американски работници на платформата за търсене на работа Monster 32% казват, че през последната година атмосферата на работното им място е станала по-сериозна. Само 16% смятат, че офисите са станали по-непринудени и забавни.

Стивън Кортрайт, директор на Flippen Leadership Institute към Texas A&M, казва, че програмите му за обучение на ръководители са пълни с мениджъри, които се страхуват добрите им намерения да не дадат обратен резултат.

„Това е почти универсално притеснение“, казва той пред WSJ. „В крайна сметка въпросът е: „Правим ли неща, които служителите харесват?“. Но още повече: „Правим ли неща, които всъщност могат да ги обидят?“. Именно от това се страхуват толкова много мениджъри, с които разговарям. Мнозина имат чувството, че непрекъснато стъпват по тънък лед.“

Кортрайт препоръчва ръководителите да се съсредоточат върху интересите на служителите, вместо да се опитват да изграждат определен образ за себе си. Ролята на „шефа, който умее да се отпуска и забавлява“, може да се хареса на някои, но също толкова лесно може да се окаже объркваща.

Креативността на работното място идва със скрита цена за жените

Новото определение за „готин шеф“

Разбира се, ако управлявате собствената си компания и сте готови да понесете малко критики, не е задължително да играете толкова на сигурно.

Джордан Зиц, главният изпълнителен директор на стартъпа зад акцията „татуировка срещу интервю за работа“, публикува извинение онлайн, но казва, че няма намерение да изпада в другата крайност. Според него недостигът на забавление е най-големият проблем в света.

„Това няма да намали решимостта ни да изграждаме среда, в която хората могат да се забавляват“, казва той.

Зиц твърди, че предпочита да понесе критики, отколкото да бъде скучен. За други ръководители обаче сметката е различна.

„Някои правят пълен завой на 180 градуса“, казва той. „Според мен това е реакция от паника.“

Други ръководители преосмислят самата идея какво означава да бъдеш „готин шеф“. Вместо да влагат усилия в това да забавляват екипа, те се съсредоточават върху неща, които действително имат значение за служителите – например да им помогнат да излязат от план за подобряване на представянето (performance improvement plans, или PIP), който често е последната стъпка преди уволнение.

Може да звучи скучно, но понякога най-готините шефове не са тези, с които е най-забавно да излезеш след работа, а онези, за които знаеш, че ще застанат зад теб.

Те обикновено не попадат в заглавията.