С навлизането на изкуствения интелект в рутинните задачи компаниите все повече ценят трудно автоматизируеми качества като креативност, критично мислене, добра преценка и иновативност.

Анализ на журналистката Джоузи Кокс във Fast Company подчертава по-слабо обсъждан риск: ако не променят начина, по който възприемат и оценяват творческото поведение, организациите могат неволно да задълбочат съществуващите полови неравенства. Кокс основава аргументите си на десетилетия академични изследвания и експертни мнения в областта на организационната психология.

В анализа си тя цитира проучване от 2007 г. на психолозите Маделин Хайлман и Тайлър Окимото, което остава едно от най-цитираните изследвания за половите стереотипи на работното място. Чрез три експеримента учените установяват, че когато жените успяват в традиционно „мъжки“ професии, тяхната компетентност рядко се оспорва. Вместо това те по-често са определяни като конфликтни, груби, трудни за управление или по-малко подходящи за ръководни позиции – оценки, които успешните мъже получават значително по-рядко.

Кокс отбелязва, че това изследване става още по-актуално с навлизането на изкуствения интелект в бизнеса. Днес компаниите все по-често търсят качества, които технологиите трудно могат да заместят.

Световният икономически форум прогнозира, че между 2025 и 2030 г. креативното мислене ще бъде сред най-търсените умения в професионален план. Заключенията се основават на проучване сред повече от 1000 работодатели в над 50 държави. PwC също стига до подобни изводи. Компанията отбелязва, че с развитието на AI работодателите все повече акцентират върху човешки умения като креативност, преценка, иновации и нестандартно мислене. Тези качества обаче не са достатъчни сами по себе си.

„Служителите трябва да се чувстват достатъчно уверени, за да ги споделят“, пише авторката в своя анализ за Fast Company.

Тя посочва, че според изследванията в организационната психология много от качествата, свързвани с креативността – склонност към риск, увереност, независимост и настойчивост, дълго са възприемани като типично „мъжки“, което води до парадокс.

„Ако жените се съобразяват с обществените очаквания, може да бъдат възприемани като недостатъчно иновативни. Ако проявят повече увереност и настойчивост, рискуват да бъдат определени като агресивни, трудни за работа или конфликтни“, пише Кокс.

„Жените имат същия потенциал за иновации като мъжете. Разликата е, че социалната цена за изразяване на тези качества често е по-висока“, коментира пред Fast Company Емили ДеЖю, преподавател по бизнес комуникации в Carnegie Mellon.

Психолози свързват този модел на поведение с противоречивите обществени очаквания и различното възприемане на отговорността

Жените се извиняват твърде често. Причините са по-сложни, отколкото изглежда

В анализа се акцентира върху психологическата безопасност – концепция, популяризирана от професора в Harvard Business School Ейми Едмъндсън. Тя описва работна среда, в която хората могат спокойно да задават въпроси, да признават грешки и да предлагат нестандартни идеи без страх от подигравки, наказания или негативни последици за репутацията си.

„Въпреки че креативността започва като интелектуален процес, тя е и изключително социално явление“, отбелязва пред Джоузи Кокс лекарят и юрист Майкъл Дженовезе. Той посочва, че мозъкът може да създаде идея, но решението дали тя ще бъде споделена зависи основно от усещането за безопасност в средата.

Натали Кели, директор „Маркетинг“ в Zappi, допълва, че креативността неизбежно включва риск. „Хората не създават най-добрите си идеи, когато се страхуват, че ще изглеждат нелепо или ще бъдат санкционирани, ако сгрешат“, казва тя пред Fast Company.

Кокс отбелязва, че именно тук възниква основният проблем. Изследванията показват, че жените по-често понасят социална цена, когато оспорват установени практики или защитават нестандартни идеи. Ако предишният опит е показал, че такова поведение води до етикети като „емоционална“, „агресивна“ или „трудна“, много служители започват да избягват подобни рискове. Дженовезе подчертава, че това не е липса на креативност, а естествена адаптация към организационната среда.

Това показват резултатите в Годишния индекс за равновесие между половете на Лондонския мозъчен тръст OMFIF. Въпреки това обаче, „стъкленият таван“ остава недокоснат

Жените лидери във водещи финансови институции достигат рекордно висок брой

Главният икономист на Glassdoor Даниел Джао предупреждава, че при липса на психологическа безопасност хората естествено започват да предлагат по-консервативни идеи, за да избегнат негативни реакции.

Експертите, цитирани от Кокс, смятат, че компаниите могат да намалят този ефект, като поощряват експериментирането, приемат неуспехите като част от иновациите и създават механизми за насърчаване на служителите да споделят идеи. Джао дава пример с компания, която е насърчила всеки служител да предложи идея за намаляване на разходите и е изплащала бонуси за реализираните предложения. Той отбелязва, че този подход стимулира участието на хора, които иначе не биха се включили активно.

Кели предупреждава, че ако новите идеи идват само от висшия мениджмънт или ограничен кръг служители, организациите рискуват да затвърдят представата кой е „креативен“ и кой не е. „Цената на този подход е значителна, тъй като компаниите не използват пълния потенциал на служителите си и пропускат идеи, които могат да доведат до иновации и растеж“, казва тя.

Отказът на футболистките да пеят националния химн по време на първия мач от Купата на Азия предизвика остри реакции от режима на Ислямската република. Активисти и близки се опасяваха за безопасността на жените и апелираха към Австралия за помощ

Бягство към свободата: Историята на женския национален отбор на Иран

В заключение Джоузи Кокс отбелязва, че компаниите няма да бъдат успешни в ерата на AI само с най-креативните служители. Тя смята, че реално конкурентно предимство ще имат организациите, които създават среда, в която изразяването на нестандартни идеи не носи по-висока социална цена за едни служители спрямо други.

В противен случай, предупреждава авторката на Fast Company, част от най-добрите идеи никога няма да достигнат до ръководството не защото не съществуват, а защото хората, които ги имат, няма да се чувстват достатъчно сигурни да ги споделят.