Обикаляте офиса в търсене на свободна конферентна зала. Обядвате навън, за да се насладите на няколко минути тишина. Групирате срещите си в една част от деня, за да работите необезпокоявани през останалото време.

Ако се определяте като интроверт, вероятно разпознавате тези навици.

Интровертите представляват между 40% и 50% от работната сила в САЩ, въпреки че оценките варират, споделя организационният психолог Аник ван дер Путен пред Business Insider. „Те обикновено предпочитат по-ниски нива на външна стимулация и се нуждаят от време насаме, за да се възстановят след продължителни социални контакти“, допълва тя.

По време на пандемията много интроверти, работещи в офис, се възползваха от дистанционната работа, която по-добре отговаря на силните им страни.

Сега, когато работодателите затягат политиките за хибридна работа и изискват присъствие, офисите отново се пълнят. Интровертите трябва да се адаптират към работни пространства, които насърчават постоянното взаимодействие, видимост и спонтанна колаборация.

Дистанционната работа по време на пандемията показа на служителите нов модел с по-малко фонов шум, по-малко непланирани разговори и намален натиск за постоянна социална достъпност, отбелязва пред Business Insider Наргиза Нойман-Зандер, клиничен психолог и изследовател в областта на невронауката.

„Завръщането в офиса може да се усеща като по-натоварващо, тъй като хората вече са изпитали алтернативата“, посочва тя.

Въпреки че изискванията за връщане на работното място са в сила от известно време, присъствието продължава да расте и вече е близо до следпандемичния си връх. Седмичната заетост на офисите достига средно 52,5% според данни на Kastle.

Линда Ле, специалист по подбор на персонал в технологичния сектор и „горд интроверт“ според LinkedIn профила ѝ, споделя пред Business Insider, че преходът към присъствена работа е бил изключително натоварващ, особено тъй като професията ѝ изисква постоянна комуникация.

В началото често е плакала и се е чувствала свръхстимулирана от постоянния шум и прекъсванията на работния ѝ процес.

„Спомням си как влязох в една стая и получих паник атака“, разказва Ле.

За да се справят с напрежението, някои служители развиват собствени рутини. Чарлз Брумфийлд, 26-годишен инженерен анализатор в Google, споделя, че носи слушалки през целия ден и предпочита да обядва сам, освен ако някой изрично не го покани.

„Харесвам тишината и пространството, които ми позволяват да презаредя“, добавя Брумфийлд, който посещава офиса пет дни в седмицата.

Катрин Фадаше, която работи в сферата на маркетинга и комуникациите в Лондон, описва завръщането си в офиса през 2023 г. като „огромно предизвикателство“.

След присъствен работен ден тя прекарва един час в тишина и избягва социалните мрежи, за да се възстанови. В дните, когато пътува до работа, си представя, че излиза на сцена.

„Когато вратите на асансьора се отворят, се чувствам сякаш това е моят голям момент. Отброявам секундите в главата си“, споделя тя пред изданието.

С увеличаването на броя служители, които се връщат в офисите, компании като KPMG и Superhuman преобразяват работните си пространства, за да подкрепят различни стилове на работа и да мотивират екипите си да прекарват повече време там.

Данните на Kastle показват, че посещаемостта е с близо 20% по-висока в така наречените „офис сгради клас А+“, които предлагат модерен дизайн и премиум удобства.

Технологичният гигант Cisco наскоро обнови лондонския си офис, за да го адаптира към нуждите на невроразнообразните служители.

Компанията инсталира звукоизолирана уелнес стая без технологии за тези, които искат почивка от екраните. Боб Сисеро, директор по работните пространства в Cisco, отбелязва пред Business Insider, че служителите често прекарват време там веднага след пътуването до работа, за да „рестартират ума си“.

Стефани Милър, говорител на дизайнерската фирма Hok, която създава офиси според различни работни нужди, коментира пред Business Insider, че интериорният дизайн има съществено влияние върху продуктивността.

„Ако човек открие среда, която поддържа оптималните му сензорни нива и не го разсейва с излишен шум или миризми, той автоматично става по-фокусиран и ефективен“, добавя Милър.

Кели Дубисар, директор по дизайна в Gensler, компания, проектирала офиси за компании като Nvidia, посочва, че след пандемията се наблюдава нарастващо търсене на пространства, които поддържат широк спектър от работни стилове.

Новите концепции често включват специални зони за съвместна работа, тихи стаи за концентрация с приглушено осветление и гъвкави работни зони, които дават на служителите повече контрол върху шума. Глобалното проучване на Gensler за 2026 г., базирано на отговорите на над 16 000 служители на пълен работен ден, показва, че хората възприемат работното си място като по-ефективно, когато то предлага управляеми нива на шум, гъвкави мебели, модерни технологии и отделни пространства за фокусирана работа и почивка.

Офисът на Gensler в Сан Франциско предлага разнообразие от опции за осветление и мебели, съобразени със специфичните сензорни нужди, както и зони с различна температура и акустика. Една от тези зони, наречена The Vault (Трезорът), е пространство за дълбока концентрация, което е тъмно и в което разговорите са напълно забранени.

За някои служители тези тихи кътчета се превръщат в истинско убежище. Ерин Манц, експерт по комуникации, споделя, че малките ниши и тихите стаи в различните офиси, в които е работила след пандемията, значително ѝ помагат да се концентрира.

Организационният психолог Аник ван дер Путен уточнява, че макар много хора да възприемат интровертите като срамежливи или тревожни, това не е задължително. Много интроверти споделят пред Business Insider, че ценят тихите пространства за възстановяване, но повечето не настояват за напълно безшумни офиси и се наслаждават на съвместната работа с колеги. Те просто искат контрол върху това кога се случват тези взаимодействия и пространство, където да презаредят след това.

„Не изпитвам ужас от ходенето в офиса“, потвърждава и Линда Ле, добавяйки, че си общува с колегите през целия ден, но просто се оттегля в тихите зони, когато има нужда да се фокусира или да проведе важни разговори.