Никой не иска да бъде шеф: Gen Z отказва корпоративни повишения
Все по-малко млади служители се стремят към ръководни позиции и ако компаниите не успеят да подготвят нови лидери, може да стане все по-трудно да поддържат ефективността си
,fit(1001:538)&format=webp)
За Gen Z кариерният успех не се определя от повишение, като мнозина дават предимство на баланса между работата и личния живот пред повечето отговорности и по-дълги работни часове.
Тенденцията става във все по-голямо предизвикателство за бизнеса, като много компании изпитват затруднения при подготовката на следващото поколение лидери, отбелязва Euronews.
„Според глобални проучвания около 6% от Gen Z искат да заемат висши ръководни длъжности и да станат шефове. За компаниите и техните структури това е много голям проблем“, казва Томаш Шкларски, главен изпълнителен директор на Enpulse и експерт по ангажираността на работното място.
Той е на мнение, че нежеланието на младите служители да поемат ръководни длъжности се дължи преди всичко на нарастващите отговорности.
През последните години броят служители, които се отчитат пред един мениджър, се е увеличил значително, като средният размер на екипа се е удвоил – от около 6 на 12 души. Това поставя мениджърите под все по-голям натиск. От една страна, носят отговорност пред управителните съвети за постигането на бизнес целите. От друга, от тях се очаква да подкрепят развитието, мотивацията и благосъстоянието на все по-големи екипи.
„Gen Z внимателно е преценило какво означава балансът между работата и личния живот в сравнение с жертвите, необходими, за да станеш шеф. Младите ясно виждат тежестта, която идва с ръководството. Мениджърът носи отговорност както пред своите висшестоящи, така и пред все по-големи екипи, които изискват постоянна подкрепа“, допълва експертът.
Намаляващият интерес към мениджърските позиции не е проблем за отделни компании, а глобална тенденция, която може да се окаже особено предизвикателна за Европа, където демографските промени вече водят до намаляване на работната сила.
„Работещите ще стават все по-малко, особено в Европа. Ако не обучим ново поколение мениджъри и не подготвим хора да поемат отговорност за екипи, ще се сблъскаме с нарастващи предизвикателства при поддържането на организационната ефективност“, обяснява експертът.
Въпреки че изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в бизнеса и автоматизира много процеси, Шкларски счита, че той няма да реши проблема с недостига на мениджъри.
Според него все още не е ясно дали служителите са склонни да приемат указания от алгоритми или дали изкуственият интелект може ефективно да изпълнява ролята на мениджър.
Ръководството на екипи все още изисква умения, които са трудни за заместване, включително емпатия, изграждане на взаимоотношения, мотивиране на служителите и вземане на решения, които отчитат човешкия фактор в дадена компания.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)