„Анти-Биби“: Може ли Гади Айзенкот да промени политиката на Израел?

Гади Айзенкот, бивш генерал и основен опозиционен кандидат на парламентарните избори в Израел този месец, често е представян като политическа противоположност на премиера Бенямин Нетаняху. Двамата се различават както по публичния си образ, така и по начина, по който общуват с избирателите. Докато Нетаняху е известен с внимателно изградения си имидж и дългогодишния си политически опит, Айзенкот се отличава с по-сдържано поведение и непретенциозен стил.

За израелците той е едновременно почтен и непретенциозен, дори леко небрежен във външния си вид. Смачканите му дрехи рязко контрастират с внимателно поддържаната прическа, грима и стремежа на Нетаняху да контролира всяка подробност от публичното си представяне.

По думите на израелския коментатор Аншел Пфефер, докато редица политици се стремят да подражават на министър-председателя, Айзенкот се утвърждава като неговата противоположност – „анти-Биби“.

В политическа среда, белязана от предателства, задкулисни маневри и лични нападки, основното му предимство е репутацията на почтен човек. Айзенкот влиза в политиката едва преди четири години, а името на партията му „Яшар“ означава „прям“ или „честен“. 

Личната трагедия и военният авторитет превърнаха Гади Айзенкот в основния съперник на Нетаняху

Въпреки различията в публичния им образ евентуално управление на Айзенкот може да не доведе до съществени промени в политиката на Израел. По редица ключови въпроси, сред които създаването на палестинска държава и разширяването на израелските селища на окупирания Западен бряг, той все още не е заявил категорична позиция.

„Той няма излъскания образ на типичния политик. Не е корумпиран. Мисля, че ще се съсредоточи повече върху вътрешните проблеми, отколкото върху външната политика. Като военен човек се стреми към успокояване на напрежението“, коментира пред The Guardian Мейрав Зоншайн, старши анализатор в International Crisis Group. „Но по много въпроси избягва да заеме категорична позиция“, допълва тя.

За голяма част от избирателите привлекателността на Айзенкот не произтича толкова от политическите му убеждения, колкото от впечатлението, което създава.

Според израелския социолог и политически анализатор Далия Шайндлин важна роля за популярността му играе неговият скромен произход. Докато Нетаняху е син на академичен преподавател, роден в Полша, семейството на Айзенкот принадлежи към общността на евреите мизрахи и произхожда от Мароко. Той започва военната си кариера като редови пехотинец и постепенно се издига до началник на Генералния щаб на израелската армия.

„Фактът, че произхожда от работническо семейство и от район извън големите центрове, допринася за усещането, че е по-близо до обикновените хора“, обяснява Шайндлин. „Възприемат го като съпричастен и прям човек. Вероятно затова са избрали и името на партията му – защото хората го смятат за изключително честен.“

Но ако идеологията продължава да бъде определяща за изборните предпочитания на израелците, възниква въпросът какви всъщност са политическите убеждения на Айзенкот.

Във вътрешнополитически план той настоява за цялостно разследване на провалите на разузнавателните служби, позволили смъртоносната атака на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Още по-противоречива е подкрепата му за премахване на освобождаването от военна служба на ултраортодоксалните евреи – дългогодишен източник на напрежение в израелското общество.

По най-съществените въпроси обаче, особено относно перспективата за създаване на независима палестинска държава, позицията му остава двусмислена.

„Никога не съм казвал, че решението е две държави за два народа“, заявява Айзенкот по време на предизборната кампания. „Тук съществува изключително дълбок религиозен и национален конфликт и всеки, който смята, че в момента може да бъде постигнато споразумение, сериозно се заблуждава.“

Нетаняху нареди на израелската армия да превземе 70% от Газа в нарушение на примирието

Подобна неяснота се наблюдава и в отношението му към еврейските селища на Западния бряг. Макар да се противопоставя на планираното разширяване на селищния комплекс E1, разглеждано като сериозна пречка пред бъдеща палестинска държава, той принципно подкрепя заселническата политика.

Една от съществените разлики с настоящото правителство е отношението му към решението на Нетаняху да предостави значителни управленски правомощия върху окупирания Западен бряг на крайнодесния министър Бецалел Смотрич, който открито подкрепя заселниците. През последните години насилието от страна на израелски заселници в района се засилва, предизвиквайки международно осъждане и санкции. Айзенкот обещава незабавно да отмени тази промяна и да върне контрола върху Западния бряг на армията.

Критиците му обаче смятат, че той и политическите му съюзници предлагат завръщане към стара, неуспешна стратегия – управление на конфликта с палестинците, вместо неговото разрешаване, с цел ограничаване на международния натиск върху Израел.

„Това, което Айзенкот и останалите всъщност казват, е, че ще бъдат по-добри изпълнителни директори. Ще управляват страната по-ефективно, но няма да променят посоката ѝ. Те на практика не говорят за палестинския въпрос“, посочва пред The Guardian проф. Йоси Мекелберг от британския мозъчен тръст Chatham House.

Във военно отношение Айзенкот далеч не е привърженик на умерения подход. Като командващ Северния военен окръг на Израел по време на Втората ливанска война през 2006 г. той е сред архитектите на противоречивата доктрина „Дахия“.

Тя предвижда използването на непропорционална военна сила срещу райони, от които действат враждебни организации, с цел нанасяне на мащабни разрушения. Тогава Айзенкот предупреди, че Израел ще приложи „непропорционална сила“ и ще причини „огромни щети и разрушения“. Според критиците тази стратегия намира най-пълното си проявление във войната в Газа.

По отношение на самия конфликт в палестинския анклав обаче бившият генерал демонстрира по-прагматичен подход. Още преди две години той отбеляза, че Израел едва ли ще постигне „пълна победа“ над „Хамас“, и настоява за стратегия, която поставя на първо място живота на заложниците, държани от групировката.

Синът му Гал Меир Айзенкот загива на 25-годишна възраст в края на 2023 г. от рани, получени по време на военна операция в Газа за откриване на телата на израелски заложници.

Възгледите на Айзенкот за използването на военна сила се различават от тези на Нетаняху. Миналата година той се противопостави на изявлението на премиера, че Израел трябва да се превърне в „суперСпарта“ – силно милитаризирана държава, която всява страх у съседите си.

Европейски лидери настояват Израел да спре спорния проект за селища E1 на Западния бряг

Въпреки това анализаторите се съмняват доколко евентуално правителство начело с Айзенкот би предприело по-дълбоки промени. Очакванията са, че той ще ограничи насилието на заселниците на Западния бряг, но не е ясно дали би стигнал по-далеч.

„Това е най-лесната стъпка и около половината израелско общество смята, че трябва да се предприемат по-строги мерки срещу насилствените действия на заселниците“, коментира Шайндлин. Подобна политика би подобрила и международните отношения на страната, но според нея остава въпросът дали ще последват допълнителни действия.

Дори Айзенкот да получи достатъчна подкрепа, за да оглави преговорите за съставяне на коалиция, не е сигурно колко дълго би оцеляло подобно правителство и каква свобода би имал той да провежда собствена политика.

„Промяна ще има, ако бъде сформирано различно правителство. Но според мен е важно очакванията да останат реалистични“, посочва Мекелберг.

„Той няма да бъде министър-председател, срещу когото има обвинения в корупция, както е при Нетаняху. Възможно е да видим правителство, насочено към овладяване на напрежението, което ще има шанс да възстанови отношенията на Израел с останалия свят, вместо министрите му да правят изявления, водещи до дела пред Международния съд на ООН и Международния наказателен съд“, допълва експертът.

Макар Айзенкот да успява да привлече част от противниците на Нетаняху, Шайндлин поставя под въпрос доколко популярността му се дължи на действителните му качества и доколко на надеждите, които избирателите възлагат на него.

„Мисля, че Израел може да се върне към нормалното си развитие, стига начело да застане човек, който действително се интересува от хората. А мнозина са убедени, че Айзенкот е точно такъв“, обяснява тя.

„Колкото повече го виждат, толкова повече му приписват качествата, които искат да открият в един лидер. За тях той е човекът, който ще върне професионализма в управлението, а военната му кариера създава впечатлението, че стои над политическите борби.“

Според Шай Базак, бивш израелски дипломат, специалист по комуникации и някогашен съветник на Нетаняху, най-силното предимство на Айзенкот може да се окаже именно липсата на намерение за радикални действия.

„След много харизматичен и доминиращ лидер хората съзнателно избират някого с по-слабо изразена харизма, защото просто искат спокойствие“, казва той пред POLITICO.