Докато насилието от страна на израелски заселници в окупирания Западен бряг нараства, село ал-Мугайир, североизточно от Рамала, се оказва на първа линия. То редовно е обект на нахлувания от израелската армия, а земеделски земи са завзети от заселници, които изграждат нови аванпостове, разказва BBC.

Марзок Абу Наим от местния съвет казва, че заселниците целят да прогонят палестинците. „Правят го тихо, не открито, това е вярно. Но това е анексия. Не можем да стигнем до земите си.“

Разположено сред зелени хълмове и маслинови горички, повечето домове в ал-Мугайир се намират в зона, в която Израел контролира сигурността, а международно подкрепяната Палестинска автономна власт (ПАВ) би трябвало да осигурява основните услуги. Все по-често обаче тя не успява, тъй като е затънала в дълбока икономическа криза.

Обещанията ще бъдат официално обявени, когато членовете на съвета се съберат във Вашингтон в четвъртък за първата си среща

„Съветът за мир“ на Тръмп обеща 5 млрд. долара за Газа, докато Израел затяга контрола над Западния бряг

„Когато отида при тях, не могат да ми дадат нужната подкрепа“, споделя Абу Наим. „Властта няма пари!“

След смъртоносната атака на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. около 100 000 палестинци губят разрешителните си за работа в Израел. Освен това Тел Авив задържа данъчни преводи, които събира от името на Палестинската автономна власт, заради продължаващ спор относно палестинските учебни програми и помощите за семействата на задържани или убити от Израел, включително извършители на атаки.

Палестинската автономна власт заявява, че сега ѝ се дължат повече от 4 милиарда долара. Тя изплаща на повечето служители в публичния сектор – включително лекари, полицаи и учители – едва 60% от заплатите им. Училищата ѝ, в които учат над 600 000 деца, работят само три дни седмично.

„Наистина е много трудно“, казва майка на осем деца от ал-Мугайир. Тя посочва, че училищата затварят, когато наблизо има заселници или войници, заради опасения за безопасността на децата.

„Има толкова много прекъсвания, че някои деца стигат четвърти клас и още не могат да четат. Записваме ги на частни уроци при учителка в селото. Тя започва с азбуката, за да се научат да четат отначало.“

При напускането на ал-Мугайир се виждат израелски военни портали, използвани за затваряне на палестински села едно от друго и ограничаване на придвижването. Виждат се и израелски булдозери, които променят пейзажа, разширяват пътища, за да свържат селищата и да осигурят по-бърз достъп на заселниците до Йерусалим. Селищата – незаконни според международното право – се разрастват с рекордни темпове.

Всичко това увеличава натиска върху Палестинската автономна власт. Когато тя беше създадена преди повече от 30 години след мирното споразумение от Осло, палестинците се надяваха, че бързо ще се превърне в пълноправно правителство на палестинска държава на Западния бряг и в ивицата Газа с Източен Йерусалим като столица. ПАВ се ангажира с преговори и ненасилствени средства за постигане на тази цел.

Преките преговори с Израел, които бяха в основата на мирния процес, окончателно се провалиха преди повече от десетилетие. Днес неспособността на ПАВ да спре разширяването на израелски селища в Западния бряг подчертава нейната слабост и задълбочава непопулярността ѝ сред палестинците, вече разочаровани от корупционни скандали, политическа стагнация и продължаваща координация в сферата на сигурността с Израел.

Ходът съвпада със създаването на нов незаконен аванпост от израелски заселници край Витлеем и идва на фона на засилен натиск върху правителството да ограничи насилието в окупираната палестинска територия

Израел планира да конфискува ключов археологически обект на Западния бряг

В Рамала – административната столица на ПАВ – се виждат палестински полицаи по улиците. Това е част от Западния бряг, където автономната власт запазва пълен контрол. Но все по-често се чуват предупреждения, че управляващата структура е близо до колапс.

„Това е повратен момент в живота ни“, казва Сабри Саидaм, бивш министър в ПАВ и заместник-председател на партията на президента.

„Палестинската държавност, палестинската идентичност, самото палестинско присъствие на тази територия на предците им сега е поставено под заплаха от Израел, а съществуването на Палестинската автономна власт като цяло също е под въпрос.“

През февруари израелското правителство предприе стъпки, с които затегна контрола си върху Западния бряг. Високопоставен представител на ООН предупреди, че това представлява „постепенна, фактическа анексия“.

Спорен нов процес за регистрация на земя може да позволи на Израел да обяви големи части от територията за държавна земя, достъпна за бъдещо строителство. Израелското прилагане на екологични и археологически регулации се разширява и в райони под гражданския контрол на ПАВ.

Крайно десният израелски министър на финансите Бецалел Смотрич, който отговаря за политиките за заселване, обяви, че целта му е „да убие“ идеята за палестинска държава. Сам заселник, той претендира за идеологически и библейски права върху земята.

На конференция в селище близо до Рамала във вторник Смотрич обеща да отиде още по-далеч, ако остане в правителството след изборите тази година. Той заяви, че ще „отмени официално и на практика проклетите споразумения от Осло“ и така ще демонтира Палестинската автономна власт. Наричайки палестинците „враг“, той обеща да насърчи тяхната емиграция.

Над 80 държави-членки на ООН, заедно с ЕС и Арабската лига, остро осъдиха „едностранните израелски решения и мерки“ и призоваха те да бъдат отменени. САЩ обаче само повториха, че се противопоставят на анексията на Западния бряг.

Много палестинци са разочаровани и притеснени. Професорът по международни отношения Гасан Хатиб призовава за глобален натиск върху Израел и финансова помощ за гарантиране оцеляването на ПАВ.

„Това трябва да бъде сигнал за събуждане“, коментира той. „Външният свят инвестира много политически и финансово в идеята за решение с две държави, но тези нови израелски мерки целят да убият бъдещето на подобно решение.“

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс нарече предварителното гласуване „обида“

Нетаняху спира законопроектите за анексиране на Западния бряг след критики от САЩ

Опустошителната война в Газа ускори упадъка на ПАВ. Тя вече бе загубила контрол над територията през 2007 г., година след като „Хамас“ спечели последните парламентарни избори. Освен това автономната власт реагира бавно при осъждането на смъртоносните атаки на „Хамас“, които предизвикаха конфликта, и сега до голяма степен е изключена от непосредственото следвоенно управление, в съответствие с израелските искания.

За разлика от Израел, ПАВ не участва в ръководения от САЩ „Съвет за мир“. Очаква се обаче тя да контролира около 5000 полицаи в Газа. Мирният план на президента Тръмп предвижда ПАВ в крайна сметка да поеме контрола над територията след изпълнение на неопределена „програма за реформи“, като също така намеква за бъдеще, в което „условията най-накрая могат да бъдат налице за достоверен път към палестинско самоопределение и държавност“.

Израелски лидери отхвърлят предположенията, че ПАВ скоро може да се срине, което би принудило Израел като окупационна сила да поеме пряка отговорност за около 2,7 милиона палестинци, живеещи на Западния бряг.

Израелски правителствен служител заяви пред BBC: „Палестинската автономна власт е корумпирана и морално фалирала структура, чиито значителни ресурси са били отклонявани, вместо да стигат до собствения ѝ народ.“

Междувременно в ал-Мугайир заселниците вече са изтласкали бедуински пастири от близките им земи. Те пасат стадата си край нови лагери, изградени в покрайнините на селото.

Докато светът рядко обръща внимание на ежедневието на Западния бряг, местните предупреждават, че рискът от масови безредици расте. Опасността се крие в отслабващия авторитет на Палестинската власт, което може да тласне хората към по-радикални и по-малко умерени действия.