Българският премиер Румен Радев изрази подкрепа за спорното споразумение между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин за доставки на руски дизел, като зае позиция, различна от тази на повечето европейски лидери. Докато Радев приветства възможността за понижаване на цените на горивата, редица държави от ЕС предупреждават, че сделката може да отслаби икономическия натиск върху Москва и да осигури допълнителни средства за войната в Украйна.

„Знаете ли какъв е проблемът ни в Европа в момента? Високите цени на горивата“, коментира Радев пред журналисти при пристигането си в Брюксел за двудневната среща на върха на европейските лидери в четвъртък.

„Оценяваме всяка стъпка, която води до намаляване на цените на горивата и гарантира нашата конкурентоспособност“, добави той, цитиран от Euronews.

Коментарът му идва на фона на критиките, които споразумението предизвика в Европа още след обявяването му в края на миналата седмица. Договореността предвижда Русия да предостави значителни количества дизелово гориво на американския и международните пазари, като за целта Вашингтон временно облекчава санкционните ограничения върху руския дизел до април 2027 г.

Целта е да се ограничи поскъпването на горивата, което се превърна в сериозен проблем за американската администрация преди междинните избори за Конгреса през ноември. Европейските правителства обаче се опасяват, че решението ще подкопае усилията за ограничаване на приходите на Русия от енергийния сектор.

Преди началото на срещата на върха на ЕС в Брюксел премиерът обяви, че България и Румъния подготвят съвместна инициатива за прекратяване на атаките срещу цивилни кораби, към която може да се присъедини и Турция

Радев в Брюксел: „Недопустимата агресия срещу цивилни кораби в Черно море трябва да спре“

Сред лидерите, които изразиха несъгласие със сделката в четвъртък, е шведският премиер Улф Кристерсон.

„Силно съжаляваме за това споразумение за дизела. Очевидно не става дума за особено големи количества, но въпреки това стъпката е в погрешната посока“, заяви той при пристигането си на срещата на върха.

„Всяко действие, което помага на Русия да увеличи финансирането на войната, изпраща лош сигнал“, допълни Кристерсон.

Подобна позиция изрази и върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, която в интервю за Euronews в четвъртък определи договореността като отстъпка в полза на Путин в момент, когато Русия засилва атаките срещу Украйна.

„Въпросът е какво е дал той в замяна? Това, което виждаме, е, че всъщност увеличава атаките срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура. Обявеното прекратяване на огъня също не се спазва от руска страна“, коментира тя.

Радев изрази различна позиция и по друг въпрос, свързан с енергийната инфраструктура – украинските удари срещу руски петролни рафинерии, които Тръмп поиска от президента Володимир Зеленски да прекрати незабавно.

„Не подкрепям удари срещу никакви рафинерии“, заяви българският министър-председател. „Не подкрепям и удари срещу електроцентрали, каквито Русия извършва срещу енергийните обекти в Украйна, защото това се отразява и на нас. Цените в Европа растат стремително.“

Изказванията на Радев идват и на фона на засилващото се напрежение в Черно море, където през последните две седмици четири търговски кораба бяха атакувани с дронове в изключителната икономическа зона на България. Два от плавателните съдове потънаха, а част от екипажите им остават в неизвестност. Инцидентите предизвикаха опасения за сигурността на корабоплаването и доведоха до искания от страната ни за допълнителна подкрепа от ЕС и НАТО.

Българското правителство засега се въздържа да посочи категорично извършителя на атаките, въпреки че допуска руска отговорност. Министърът на отбраната Димитър Стоянов каза във вторник, че „няма логика украинците да удрят собствените си кораби“, поради което очакванията са дроновете да са били от руска страна. Самият министър-председател също отбеляза, че нападенията са в интерес на Москва, но подчерта необходимостта от конкретни доказателства за установяване на отговорността.

След разговор с премиера Румен Радев генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът ще продължи да следи обстановката в Черно море и при необходимост ще адаптира мерките си за възпиране и отбрана

Министър Стоянов: „Няма логика украинците да удрят собствените си кораби. Очакването е, че дроновете са от руска страна“ (Обновена)

За разлика от Радев, редица европейски лидери разглеждат украинските удари срещу руската петролна инфраструктура като средство за ограничаване на приходите на Москва и засилване на преговорните позиции на Киев. 

Различията се вписват и в по-широкия подход на Радев към войната. След изборната си победа по-рано тази година той нееднократно поставя под въпрос ефективността на европейската стратегия за постигане на мир чрез военен и икономически натиск. В интервю за Euronews в края на септември българският премиер заяви, че подходът за постигане на „мир чрез сила“ не е дал очакваните резултати, и призова за възобновяване на дипломатическия диалог с Кремъл.

Критиките срещу американско-руското споразумение не се ограничават до изказванията на европейските лидери в четвъртък.

Ден по-рано италианският премиер Джорджа Мелони го определи като „много рискован избор“, предупреждавайки, че то може да осигури допълнителни приходи на Москва и да отслаби ефективността на западните санкции. В изказване пред италианския парламент тя призна, че високите енергийни цени оказват сериозен натиск върху домакинствата и бизнеса, но подчерта, че икономическите съображения не могат да бъдат разглеждани отделно от последиците за войната в Украйна.

Според Мелони подобно решение би предоставило допълнителна легитимност на Москва, докато руските удари срещу украинските градове продължават.

„Това са фактори, които не можем да пренебрегнем и които противоречат на действията, предприети досега от западните държави, включително Съединените щати, за да принудят Путин да седне на масата за преговори“, коментира тя, цитирана от Financial Times. 

Още в понеделник, по време на срещата на външните министри на ЕС в Люксембург, европейските представители потвърдиха, че блокът ще продължи да прилага санкциите срещу Русия независимо от решението на Вашингтон.

„САЩ са най-големият ни съюзник, но нашето послание е ясно – ако искаме да сложим край на тази война, единственият начин е да увеличим натиска върху Русия“, подчерта тогава Калас.

Президентите на Русия и САЩ са сключили споразумението в телефонен разговор. Американското министерство на финансите временно отмени санкциите срещу руско дизелово гориво до април 2027 г.

Подарък или залог за мир: Русия ще достави 4 милиона тона дизел на световния пазар след енергийна сделка между Путин и Тръмп

Същия ден ЕС прие нови ограничителни мерки срещу над 1600 физически и юридически лица, свързани с руските военни действия, като повече от половината са обвързани с производството на балистични ракети.

Външните министри на Ирландия, Швеция и Литва също изразиха резерви към споразумението, като подчертаха необходимостта от запазване на санкционния натиск и продължаване на подкрепата за Украйна. Същевременно ирландският външен министър Хелън Макенти посочи, че сътрудничеството със САЩ остава от ключово значение за постигането на тези цели.

Различните реакции на Радев и останалите европейски лидери очертават два подхода към икономическите последици от войната. Българският министър-председател поставя акцент върху непосредственото отражение на високите енергийни цени върху конкурентоспособността на Европа, докато повечето му колеги настояват за запазване на санкциите като средство за оказване на натиск върху Русия.

Тези разминавания придобиват особено значение в момент, когато ЕС се стреми да съгласува действията си спрямо Москва с променящата се политика на Вашингтон. Общата европейска позиция е важна както за ефективността на икономическите ограничения, така и за влиянието на блока при евентуални бъдещи мирни преговори. Постигането ѝ обаче предполага съобразяване с различните икономически интереси и енергийни потребности на държавите членки.