Изкуственият интелект вече трансформира разработването на лекарства, анализа на генетична информация и изследването на опасни заболявания. Тези възможности обаче пораждат сериозни опасения: могат ли AI системите да улеснят създаването на биологични оръжия?

В годишната си реч за заплахите пред националната сигурност ръководителят на британската разузнавателна служба MI5 сър Кен Маккалъм предупреждава, че изкуственият интелект може съществено да промени рисковете, свързани както със съществуващи, така и с нови видове биологични оръжия.

Експертите обаче подчертават, че макар технологията да може да улесни някои етапи от разработването им, между информацията, предоставена от AI, и създаването на действително функциониращо биологично оръжие остават значителни технически и практически препятствия, пише The Guardian.

Как AI може да увеличи риска от биологични оръжия?

Специалистите отбелязват, че степента на заплаха зависи до голяма степен от това кой използва технологията и с какви ресурси разполага.

Един от възможните сценарии включва отделни лица или терористични организации без задълбочена научна подготовка. В този случай AI чатботовете могат да улеснят разбирането на сложна биологична информация, структурирането на изследователски задачи и получаването на насоки по въпроси, които иначе биха изисквали специализирани познания.

По-сериозното непосредствено притеснение е свързано с добре финансирани организации и държавни структури, които вече разполагат с квалифицирани учени, специализирани лаборатории и необходимото оборудване. При тях изкуственият интелект може да ускори анализа на биологични данни и да подпомогне изследвания, които биха могли да увеличат опасността от съществуващи патогени.

„В този случай AI не премахва нуждата от експертни знания, а увеличава вече съществуващите възможности“, отбелязва д-р Филипа Ленцос, специалист по наука и международна сигурност в Кралския колеж в Лондон.

В дългосрочен план съществуват опасения, че висококвалифицирани изследователски екипи могат да използват технологията за създаване на нови патогени или токсини, срещу които наличните лекарства биха били неефективни.

Към момента това остава потенциален риск, а не доказана възможност, достъпна за всеки потребител на AI.

AI като биологично оръжие

Има ли вече опити за злоупотреба с технологията?

През 2025 г. полицията в Индия разкрива предполагаем заговор за биотероризъм, при който лекар и няколко други лица са заподозрени, че са използвали AI чатботове и инструменти за търсене на информация във връзка с опит за производство на рицин, силно токсично вещество. Остава неясно дали отговорите на тези системи действително са помогнали на предполагаемите извършители.

Други случаи също засилват опасенията за потенциална злоупотреба с технологията.

През септември 2026 г. Anthropic съобщава за пет случая, при които учени от неназовани държави са се опитвали да използват чатбота Claude за дейности, които компанията определя като потенциално опасни изследвания на вируси и токсини.

Особено тревожен сигнал според Anthropic е поведението на част от потребителите, които са потърсили начини да заобиколят ограниченията на системата, след като заявките им са били блокирани.

В един от случаите компанията установява, че изследователи са потърсили помощ от изкуствен интелект за планиране на експерименти, свързани с модификации на високопатогенен вирус на птичия грип.

The Guardian уточнява, че подобни изследвания невинаги са доказателство за злонамерени намерения. В легитимни научни лаборатории се провеждат проучвания върху характеристиките на опасни вируси, за да се разбере по-добре как могат да възникнат бъдещи пандемии и да се разработят ваксини и лекарства.

Именно това прави разграничаването между полезната научна дейност и потенциалната злоупотреба толкова трудно.

Лидерите в AI индустрията настояват за законови мерки срещу създаването на биологични оръжия

Научният напредък създава и нови рискове

Редица научни изследвания през последните години показват, че AI системите могат да предоставят информация, която поражда опасения за биологичната сигурност.

В експеримент на Масачузетския технологичен институт (MIT) студенти без специализирано образование по природни науки са изследвали доколко чатботовете могат да им предоставят информация, свързана с потенциални биологични заплахи.

Резултатите показват, че системите са способни бързо да обобщават чувствителна научна информация и да посочват потенциални рискове. Това поставя въпроса дали подобни инструменти могат да намалят информационните бариери пред хора без необходимата експертиза.

В други случаи изследователи съобщават, че AI системи са предоставяли опасна информация за биологични агенти и възможностите за злоупотреба с тях.

Проблемът се усложнява от двойното предназначение на значителна част от биологичните изследвания. Една и съща технология може да подпомага разработването на нови терапии, но също така да предоставя знания, които могат да бъдат използвани за вредоносни цели.

През 2025 г. учени от Националната лаборатория в Лос Аламос, САЩ, обучават AI система да прогнозира взаимодействието между силно действащи невротоксини, откривани при някои морски охлюви, и човешките клетки.

Подобни изследвания могат да допринесат за разработването на противоотрови. Американските власти обаче изразяват опасения, след като китайски изследователи използват свързани научни разработки за създаването на собствен инструмент за проектиране на токсини. Китайският екип твърди, че целта му е единствено разработването на лекарства.

Допълнителни въпроси възникват и около създаването на вируси с помощта на AI.

През 2026 г. учени съобщават за разработването на вируси, проектирани чрез изкуствен интелект. Става дума за бактериофаги, които инфектират бактерии, а не човешки клетки.

Тези разработки могат да намерят приложение в медицината, включително при търсенето на нови подходи срещу бактериални инфекции. Експертите обаче предупреждават, че напредъкът поставя все по-належащи въпроси за биологичната безопасност и сигурност.

G7 с остра позиция към Русия и Китай и фокус върху възобновяемата енергия

Защо AI все още не може да замени лабораторните умения?

Въпреки бързото развитие на технологията експертите подчертават, че достъпът до информация сам по себе си не е достатъчен за създаването на биологично оръжие. Голяма част от подобна дейност остава извън възможностите на хора без специализирани знания, тъй като изисква сложна лабораторна работа и е изключително опасна.

„Информацията е само една част от проблема“, посочва Филипа Ленцос.

Практическият опит, достъпът до биологични материали и оборудване, експерименталното потвърждаване на резултатите и останалите технически изисквания продължават да бъдат сериозни препятствия.

Соня Бен Уаграм-Гормли, заместник-директор на програмата за биологична отбрана в университета „Джордж Мейсън“ във Вирджиния, също акцентира върху значението на т.нар. неявно знание.

Става дума за умения и практически познания, които учените придобиват чрез опит, но които не могат лесно да бъдат описани в инструкции или възпроизведени от изкуствен интелект.

Според нея именно този тип експертни знания са имали съществено значение за успеха на държавните програми за разработване на биологични оръжия в миналото.

Проф. Мартин Пачеса от Университета в Цюрих подчертава и значението на достъпа до необходимите материали и инфраструктура.

Той прави сравнение с ядрените оръжия, като отбелязва, че човек с подходящи теоретични познания може да предложи концепция за по-ефективна ядрена бомба, но това не означава, че разполага с необходимите материали за нейното производство.

Подобна е ситуацията и при биологичните оръжия. Без специализирана инфраструктура дори подробната информация има ограничена практическа стойност.

Anthropic: AI моделите са на месеци от способността да се копират сами

Необходими ли са нови правила за AI компаниите?

Експертите подчертават, че съществуващите ограничения срещу злоупотребата с технологията не премахват напълно рисковете. Някои компании, разработващи изкуствен интелект, вече прилагат механизми за предотвратяване на използването на техните модели при създаването на биологични оръжия.

Проф. Том Ингълсби, директор на Центъра за здравна сигурност към университета „Джонс Хопкинс“, отбелязва, че повечето компании не предоставят достатъчно публична информация за предприетите мерки.

По думите му все още липсват цялостни и формализирани държавни политики, насочени конкретно към предотвратяване на подобни злоупотреби с изкуствен интелект.

Ингълсби препоръчва новите модели да преминават независими оценки на безопасността, преди да бъдат предоставени за широко използване. Това би позволило потенциално опасните им възможности да бъдат установявани и ограничавани още преди публичното им представяне.

Той предлага също по-строг контрол върху достъпа до високорискови биологични данни и по-надеждни проверки при поръчките на синтетичен генетичен материал.