Икономическите щети от високите цени на енергията и нарастващите разходи по заемите се трупат по целия свят и оформят ново разделение между печеливши и губещи.

Страните с ограничено участие в бума на изкуствения интелект все по-осезаемо изостават.

В САЩ и още няколко държави стремителните инвестиции в AI помагат да се прикрие част от финансовия натиск, породен от по-високите разходи, включително вследствие на войната с Иран и разширяващите се последици от нея.

На други места общественото недоволство расте, докато правителствата се оказват притиснати между необходимостта да харчат повече в подкрепа на гражданите и все по-тежкото обслужване на дълга.

Във Франция ученици и студенти протестират срещу плановете на правителството за съкращаване на разходите на фона на разпродажба на държавни облигации.

Във Филипините и Индонезия транспортни работници излязоха на улицата заради високите цени на бензина и дизела.

Миналия месец Сенегал предупреди международните си облигационери и китайските държавни банки, че ще има нужда от облекчаване на дълга.

Международният валутен фонд, чиито годишни срещи тази седмица в Банкок събират финансови министри и централни банкери от цял свят, очаква глобалната икономика да нарасне с 3,1% тази година спрямо 3,5% през 2025 г.

Тази прогноза остава близка до очакванията на фонда от април, малко след като САЩ и Израел нападнаха Иран. Растежът обаче все повече се поддържа от малък брой държави, които са в челото на AI бума, докато други – особено в развиващия се свят и части от Европа – понасят все по-силен натиск.

Финансовите министерства в еврозоната готвят рекордни продажби на облигации за 2027 г., точно когато МВФ предупреждава, че разходите по заеми са на най-високото си ниво от две десетилетия

Усещане за 2012: Спомените за дълговия кошмар се завръщат, но този път не с Гърция

Общо едва 32 икономики вече генерират 95% от световния растеж, спрямо 54 през април, посочва МВФ. Продължително високите енергийни разходи, особено с настъпването на зимата в Северното полукълбо, могат да концентрират растежа в още по-малък брой държави.

„Растежът по света е разпределен неравномерно“, заяви германският финансов министър Ларс Клингбайл, цитиран от The Wall Street Journal. „Виждаме как енергийната криза се задълбочава и виждаме предизвикателствата, които поставят изкуственият интелект и собственото ни развитие.“

Президентът на централната банка на еврозоната засега отхвърля спекулациите за евентуална намеса във френската дългова криза с аргумента, че решението ще бъде вътрешно

Ще се намеси ли ЕЦБ във Франция? Ключът е фискалната политика, отговаря Лагард

Цената на петрола се е повишила от около 70 долара за барел преди войната с Иран до близо 105 долара сега, което отново ускорява инфлацията.

Наред с това рязкото увеличение на заемите от AI компании кара инвеститорите да изискват по-висока доходност по държавните облигации, особено от страни с вече тежко дългово бреме.

В САЩ инфлацията се ускори през септември, като потребителските цени нараснаха с 3,7% на годишна база. Това е шестият пореден месец, в който инфлацията изпреварва ръста на заплатите.

Страната има и най-големия бюджетен дефицит сред развитите икономики – очаква се той да достигне 8,5% от БВП тази година. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации пък се изкачи до най-високото си равнище от 2002 г.

Натискът върху разходите по държавното финансиране се засили и в други големи икономики

Доходността по 10-годишните американски облигации достигна най-високото си ниво от 2002 г. насам

Поскъпването на горивата и финансирането се наслагва върху други проблеми, включително по-високите цени на вноса заради митата на администрацията на Тръмп. Всичко това тежи върху настроенията на избирателите преди междинните избори в началото на следващия месец.

И въпреки това САЩ са в по-добра позиция от много други държави благодарение на мащаба на AI и енергийния си сектор. МВФ очаква американската икономика да нарасне с 2,3% тази година – без промяна спрямо прогнозата от април и значително по-бързо от повечето други големи развити икономики.

Сред печелившите са и азиатските производители на чипове, включително Южна Корея и Тайван. За Тайван МВФ очаква ръст от 10,7% тази година, което би го направило най-бързо растящата развита икономика в света. Фондът повиши прогнозите и за двете страни.

„Тези, които са част от AI, ще бъдат в по-добра позиция“, коментира финансовият министър на Тайланд Екнити Нититанпрапас. „Тези, които са извън веригите за доставки, ще бъдат в по-лоша.“

От американските инвестиции за трилиони долари до азиатския износ – изкуственият интелект вече е ключов двигател на растежа, но Световната банка предупреждава, че концентрацията носи системен риск

Цели икономики вече зависят от AI бума. Световната банка предупреждава за риска от обрат

МВФ понижава прогнозата си за растеж за почти половината държави, включени в октомврийския доклад, сред тях и някои от най-богатите икономики като Франция, Канада и Саудитска Арабия.

„Всяка голяма централна банка е притеснена“ от това, че високите цени на енергията оскъпяват и останалите стоки, коментира управителят на Bank of Canada Тиф Маклем пред среща на банковата индустрия в Банкок.

Канада се очаква да нарасне с едва 1,1% тази година спрямо 1,5%, прогнозирани през април, отчасти заради търговската война със САЩ.

Много държави вече харчат повече за обслужване на дълга, отколкото за отбрана – сред тях са САЩ, Франция и Великобритания

Лихвено чудовище за $2 трилиона: Могат ли държавите да се измъкнат от дълговия капан?

Много инвеститори следят с тревога Франция, чийто дълг според МВФ ще достигне рекордните 118% от БВП тази година. Изборите догодина, на които се очаква силно представяне на крайната десница и крайната левица, допълнително усложняват усилията на правителството да намали бюджетния дефицит, който се очаква да достигне 5,4%.

„Важно е да се спазят ангажиментите за намаляване на дефицита“, заяви управителят на Bank of France Еманюел Мулен, цитиран от WSJ.

По отношение на енергийните цени той посочи, че европейските правителства разполагат с малко инструменти извън дипломатическите усилия за отваряне на Ормузкия проток, където тази седмица два товарни кораба потънаха, след като бяха поразени от неизвестни снаряди.

Правителството в Рим повиши целевите показатели за дефицита за 2027 и 2028 г., след като одобри разходи от 28 милиарда евро за отбрана и енергетика. Това обаче може да изстреля съотношението на дълга до най-високото в Европа, според Goldman Sachs

Италия или Франция – кой е по-рисковият играч за Европа в спиралата на държавния дълг

Китай, втората по големина икономика в света, също се бори със собствени проблеми – тежка криза на имотния пазар и висока младежка безработица. МВФ леко повиши прогнозата си за растежа на Китай тази година до 4,5%, но очаква забавяне до 4% през 2027 г.

По-бедните държави разполагат с много по-малък финансов буфер срещу високите енергийни разходи, дори когато икономиките им продължават да растат сравнително бързо.

Много от тях субсидират цените на горивата на дребно, за да предпазят потребителите от колебанията на световния петролен пазар. Колкото по-дълго обаче петролът остава скъп, толкова по-труден става изборът дали тези субсидии да бъдат намалени – с риск от обществено недоволство.

Когато сирийското правителство повиши цените на дизела и бензина през септември, позовавайки се на глобалното поскъпване на горивата, страната беше обхваната от едни от първите големи протести след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г.

В Етиопия някои автомобили вече са връщани от бензиностанциите, тъй като властите пазят ограничените наличности за транспорта и земеделието. На места хората отново използват магарета за пренасяне на товари, които обичайно биха били превозвани с моторни превозни средства.

В Индонезия недостигът на гориво тази седмица достигна и туристическия остров Бали, където се образуваха дълги опашки, а редица бензиностанции предупредиха, че запасите им са изчерпани.

Управителят на индонезийската централна банка Дестри Дамаянти заяви, че с изключение на пандемията от Covid-19 не е преживявала толкова нестабилна глобална икономическа среда от Азиатската финансова криза насам.

В Пакистан цените на горивата са нараснали с над 50% от началото на войната с Иран. Миналия месец правителството въведе мерки за икономии, включително забрана за служебни пътувания в чужбина, задължително по-ранно затваряне на пазарите и нова субсидия за гориво за домакинствата с ниски доходи.

По-широка субсидия обаче не беше въведена заради тежкото дългово бреме на страната. Както казва финансовият министър на Пакистан Мухамад Аурангзеб: „Честно казано, просто не можем да си го позволим.“