В лабиринта на държавния дълг: Има ли изход за Франция
В условията, когато втората по големина икономика в ЕС вече е обхваната от дълбоки социални напрежения, кандидатите за наследството на Еманюел Макрон са под натиск да обяснят как биха овладели държавния дълг – но стратегически отговори засега няма
,fit(1001:538)&format=webp)
Държавният дълг на Франция достигна рекордно ниво, което разтревожи инвеститорите и се превърна в ключов въпрос в навечерието на президентските избори през май следващата година.
В условията, когато втората по големина икономика в ЕС вече е обхваната от дълбоки социални напрежения, кандидатите за наследството на Еманюел Макрон са под натиск да обяснят как биха овладели държавния дълг.
В момента той възлиза на 119% от БВП, което означава, че напрегнатите публични финанси вероятно ще доминират в предизборната кампания, отбелязва в анализ AP.
Франция няма да се доближи до балансиране на годишния държавен бюджет и през следващата година, въпреки предложените съкращения на разходите в размер на 54 милиарда евро. Правителството съобщи в четвъртък, че бюджетът отново ще надхвърли разходните лимити на ЕС и се очаква държавният дълг да нарасне до близо 122% от БВП, което е нов рекорд.
Финансовият министър Давид Амюел заявява, че съкращенията на разходите са от съществено значение, в навечерието на това, което със сигурност ще бъде ожесточена битка за тяхното одобрение в парламента.
„Не можем да заметем проблема под килима“, признава той.
Една идея за справяне с дълга беше подложена на особено внимателно разглеждане. Кандидатът за президент от радикалната левица Жан-Люк Меланшон предложи да се анулират френските държавни облигации, държани от ЕЦБ, за да се освободят средства за публични разходи, като твърди, че това ще освободи средства за инвестиции.
Други от дясното политическо пространство твърдят, че предложението е нереалистично, като лидерът на крайната десница Марин льо Пен зове за реформи за „прочистване“ на публичните финанси.
„Замразяването на този дълг означава превръщането му във вечен, тоест дълг без краен срок за погасяване и с ниска или нулева лихва. Следователно замразяването на практика е равносилно на отмяната му“, защитава тезата си Меланшон.
Рекордни нива
Според президента на ЕЦБ Кристин Лагард идеята на Меланшон представлява „явно нарушение“ на Договора за ЕС, забраняващ финансиране на национални правителства от Централната банка.
Лагард настоява, че ако страната замрази дълга си сега, следващия път, когато се опита да вземе заем, кредиторите могат да поискат непосилни условия или направо да откажат.
„Не е достатъчно да повтаряш нещо, което няма никакъв смисъл – нито от правна, нито от техническа, нито от финансова гледна точка, за да стане то валидно“, заявява тя по време на пресконференция на 10 септември.
Финансов преглед
Франция остава водеща индустриална сила и е седмата по големина икономика в света.
Но в края на юни публичният ѝ дълг възлиза на 3,596 трилиона евро (4,08 трилиона долара), което се равнява на 119% от БВП, според данни, публикувани тази седмица от Френския национален институт за статистика и икономически изследвания.
През 2019 г., преди пандемията, той възлиза на 97,9% от БВП.
Тя обаче далеч не е единствената страна, натоварена с дълг в последните години. В края на първото тримесечие на 2026 г. съотношението между брутния държавен дълг и БВП в еврозоната възлиза на 88,9%, според данни на Евростат.
Дългът на Франция е по-малък от този на Гърция, който възлиза на 143,5% от БВП, и от този на Италия (138,9%). Той е по-нисък и от този на САЩ – 122,6%. Франция обаче не разполага с предимството на САЩ да притежава доминиращата резервна валута в света, което подкрепя способността на Вашингтон да тегли заеми, допълва AP.
Безкрайно теглене на заеми
Всяка година Франция изготвя бюджет. Тези средства произхождат предимно от данъци и такси, плащани от физически лица и предприятия.
Разходите са средствата, използвани за финансиране на обществени услуги като образование, съдебна система или полиция. През последните 50 години те надвишават приходите, което води до бюджетен дефицит.
За да покрие тази разлика и да продължи да финансира обществените услуги, Франция тегли заеми.
Общата стойност на тези заеми съставлява държавния дълг. Дефицитите са от значение, защото инвеститорите изискват по-висока възвръщаемост, когато отпускат пари на правителството.
Първо пандемията, после енергийната криза
Франция за последен път е балансирала бюджета си през 1973 г., като е поддържала щедра социална държава със силна защита на работниците.
В продължение на години натрупаният дълг беше висок, над 90 % от годишния БВП от 2008 г. насам, но управляем благодарение на стабилния растеж и години на лихвени проценти, близки до нулата.
След това дойде пандемията, последвана от енергийна криза, след като Русия прекъсна по-голямата част от доставките на природен газ след нахлуването в Украйна през 2022 г.
Френското правителство похарчи значителни средства за субсидии, за да поддържа бизнеса на повърхността и да предпази хората от по-високите разходи за енергия.
В световен мащаб лихвените проценти внезапно се повишиха. Дългът във Франция скочи от 98% от БВП през 2019 г. (преди пандемията) до 114% през 2020 г.
Въздействието на дълга върху бюджета
С нарастването на държавния дълг Франция увеличава и разходите си. Обслужването на дълга е значителна разходна позиция, около 7 % от държавния бюджет.
Тъй като лихвените проценти са значително по-високи, се очаква разходите за лихви да надхвърлят 90 милиарда евро през 2027 г., което е много повече от сумата, която правителството планира да изразходва за отбрана (63,4 милиарда) или за образование (65,5 милиарда).
Стабилна перспектива, но агенциите за кредитен рейтинг са загрижени
Агенцията за кредитен рейтинг Scope понижи дългосрочните рейтинги на Франция през септември.
„Продължителното влошаване на фискалната перспектива, характеризиращо се с нарастващ държавен дълг, устойчиво високи фискални дефицити и ограничен напредък по отношение на структурните реформи, е причина за понижението“, заяви агенцията през септември.
Въпреки разширяващия се фискален дефицит и нарастващия публичен дълг, Fitch Ratings обяви през август, че запазва суверенния кредитен рейтинг на Франция на ниво „A+“ със стабилна перспектива.
„Рейтингите на Франция се подкрепят от голямата ѝ, диверсифицирана икономика с високи доходи, стабилния банков сектор и разнообразната база от инвеститори“, се посочва в изявлението.
Кой притежава френския дълг
Според френското министерство на икономиката дългът се държи от широк кръг инвеститори:
- Една четвърт – от френски инвеститори.
- Една четвърт – от Banque de France, придобит в рамките на паричната политика на ЕЦБ
- Една четвърт – от инвеститори от еврозоната.
- Една четвърт – от инвеститори извън еврозоната.
Дългът се държи от застрахователни компании, банки, централни банки и пенсионни фондове в страни, където пенсионното осигуряване се основава на капиталови пенсионни системи, завършва AP.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)