Европа продължава да бъде световен лидер в науката, като ЕС заема второ място по научна продукция, а 57% от научните му публикации са резултат от международно сътрудничество.

Това става ясно от доклада „Резултати на ЕС в областта на науката, научните изследвания и иновациите“ за 2026 г., публикуван днес от ЕК, който представя цялостна оценка на състоянието на научните изследвания и иновациите в Европа.

В доклада се констатира също, че качеството на научните изследвания в ЕС остава високо. Въпреки това обаче Европа не успява в достатъчна степен да превърне тази сила в стратегически технологии, пазарно лидерство и растеж на производителността.

Предизвикателствата

Докладът изтъква четири основни предизвикателства:

  • Инвестиции: за да постигне целта си да изразходва 3% от БВП за научноизследователска и развойна дейност до 2030 г., ЕС ще се нуждае от допълнителни инвестиции в размер на около 560 млрд. евро.

  • Фрагментация: усилията в научните изследвания и иновациите остават разпръснати между държави, региони и институции, което ограничава общото им въздействие.

  • Разширяване на иновациите: пречките във финансирането, оползотворяването на знанията и внедряването на технологии затрудняват достигането на откритията до пазара, особено в области като изкуствен интелект, съвременни полупроводници и изчислителни облаци.

  • Глобална конкуренция: Европа трябва да укрепи позициите си в стратегическите технологии, като същевременно поддържа научното си превъзходство и привлича най-добрите таланти, включително чрез инициативи като „Избери Европа“.

Науката, научните изследвания и иновациите трябва да играят централна роля за производителността на ЕС, като същевременно подкрепят екологичните цели и социалния модел на Европа, отбелязват авторите на доклада.

От констатации към действия

За да се отговори на тези предизвикателства, докладът призовава за по-добра координация на публичните и частните инвестиции, по-тясно сътрудничество между регионите и по-ясен фокус върху технологиите, които са от най-голямо значение за бъдещето на Европа.

Подчертава се необходимостта от премахване на бариерите, които пречат на превръщането на научните изследвания в продукти и услуги, по-специално бариерите във финансирането и внедряването на технологии.

За да допринесе за преодоляването на инвестиционната празнина, ЕК предложи по-голям бюджет за научни изследвания и иновации за периода 2028–2034 г., както и мерки за мобилизиране на частен и институционален капитал, като например фондът „Scaleup Europe“, който вече обяви седем инвестиции в европейски технологични компании.

За да се преодолее фрагментацията, ЕК подготвя Закон за европейското изследователско пространство, с цел да се засили координацията между приоритетите на ЕС и националните приоритети в научните изследвания и иновациите, да се подобри планирането на инвестициите и да се премахнат оставащите бариери пред обмена на знания и таланти.

За да подпомогне разрастването на иновативните компании, ЕК предложи Европейски закон за иновациите, който да улесни достъпа до пазарите на обществени поръчки и да отключи финансиране, обезпечено с интелектуална собственост.

Заедно тези инициативи имат за цел да укрепят позицията на Европа в стратегическите технологии, се допълва още в доклада. Те допълват усилия като например инициативата „Избери Европа“, която има за цел да привлече и задържи изследователите, иноваторите и предприемачите, от които Европа се нуждае, за да се конкурира на световно ниво.

Докладът „Резултати на ЕС в областта на науката, научните изследвания и иновациите“ е предназначен да информира политиците, заинтересованите страни и обществеността за силните страни, предизвикателствата и стратегическите приоритети на ЕС в условията на засилваща се глобална конкуренция и бързи технологични промени.

Анализът включва международни сравнения, по-специално с големи икономики като САЩ и Китай, с цел оценка на позицията на ЕС в световен мащаб, допълва ЕК.