Еманюел Макрон пътува към Египет, докато Франция е изправена пред най-сериозната политическа криза от началото на мандата му.

Защо при такава несигурност у дома френският държавен глава напуска страната рано в понеделник и заминава за международната среща на върха за мир в Газа?

Отговорът, според няколко бивши и настоящи френски служители, е, че той иска да си гарантира място в историята, цитира POLITICO.

С по-малко от 20 месеца до края на мандата си в Елисейския дворец, Макрон е съсредоточен върху затвърждаването на политическото си наследство. Той вярва, че заслужава място в историческите книги за работата си в Близкия изток, посочват източниците.

Френският президент не е искал да пропусне възможността да присъства на мирната среща в египетския курорт Шарм ел-Шейх, дори ако през това време страната му гори в пламъци. Отсъствието му е принудило министър-председателят Себастиен Льокорню да отложи с един ден представянето на проектобюджета, като така почти е пропуснал крайния срок.

През последните дни френските власти се опитват да наложат версията, че представеният от Доналд Тръмп мирен план за Газа е вдъхновен от инициативата на Макрон и от активната му роля в усилията за признаване на палестинската държавност в Общото събрание на ООН миналия месец.

Ето защо Макрон наистина искаше да присъства на срещата в Египет, казва пред POLITICO правителствен съветник. Съюзник на Льокорню подчертава, че президентът е „много, много фокусиран“ върху Газа.

Льокорню оцелява след двата вота на недоверие

Френската политическа система е устроена така, че президентът представлява страната на международната сцена, а министър-председателят отговаря за вътрешната политика. В момента обаче Франция се намира в извънредна ситуация – Льокорню подаде оставка само 14 часа след назначаването си, а някои политици дори се съмняват, че Макрон ще довърши мандата си.

На пръв поглед изглежда, че Макрон следва стъпките на бивши президенти като Франсоа Митеран и Жак Ширак, които се насочиха към международната сцена в последните години от мандата си, след като загубиха парламентарното си мнозинство.

Но Макрон не е изоставил вътрешната политика. За разлика от предшествениците си, той не възприема „неутрална позиция“, коментира един от поддръжниците му.

„Макрон стана много внимателен със своята европейска и международна видимост“, посочва бивш френски служител. „Това е всичко, което му остава, за да създаде впечатлението, че все още има влияние.“

Срещата за мир

Миналата седмица Елисейският дворец започна активна кампания, като засили брифингите с академици и журналисти, за да подчертае, че Макрон е изиграл ключова роля за успеха на мирния план на Тръмп.

„Приоритетът на Елисейския дворец беше да разпространи идеята, че техният план е много полезен“, обяснява бивш дипломат, позовавайки се на франко-саудитската пътна карта за прекратяване на войната в Газа.

Световни лидери се събират в Египет за мирна среща под егидата на Тръмп

На Общото събрание на ООН миналия месец Макрон рискува да предизвика гнева на САЩ и Израел с настояването си за палестинска държавност. В Париж речта му от трибуната на ООН е сравнявана с други случаи, в които Франция се е противопоставила на Вашингтон – по-специално историческата реч на бившия премиер Доминик дьо Вилпен от 2003 г., в която той отхвърля похода на Вашингтон към война в Ирак.

По време на визитата си в Египет Макрон внимателно използва символиката на властта, за да избегне впечатлението, че е в подчинена роля спрямо Тръмп. Вместо да застане на подиума зад американския президент, той предпочете да седне сред близкоизточните лидери – редом до турския президент Реджеп Тайип Ердоган, жест, който не остана незабелязан от Тръмп.

В разговор с журналисти в кулоарите на срещата на върха Макрон говори за усилията, нужни за поддържане на примирието в Газа, и за ролята, която Франция може да изиграе.

Попитан за вътрешната политика, той се определи като „гарант на френските институции“, но не пропусна да отправи критика към опозиционните партии за опитите им да подкопаят позициите на премиера му.

Спечелена битка, загубена война

Много официални лица смятат, че френският президент умишлено се опитва да стои над политическите сблъсъци. Причините за това обаче изглеждат по-дълбоки от желанието му да остави историческо наследство.

Някои обясняват поведението му с т.нар. „юпитерианска“ стратегия – стремежът да обвие поста си в ореол на мистика, да общува чрез символични жестове и да избягва да се впуска в дребнавите конфликти на вътрешната политика.

Според един правителствен служител Макрон вероятно предпочита „да остави напрежението да утихне“, запазвайки мълчание, за да защити институционалния баланс и стабилността на френската държава, пише POLITICO.

Това ли е краят на „макронизма“?

Други смятат, че мълчанието на Макрон е напълно обмислено и е дори проява на политическа щедрост. Те смятат, че президентът е наясно с непопулярността си – одобрението му е едва 14% според последните проучвания – и се опитва да предпази съюзниците си от това да бъдат въвлечени в неговата политическа токсичност.

Но Макрон никога не се отказва от нищо.

По време на срещата си с опозиционните партии миналата седмица Макрон даде ясно да се разбере кой е шефът. По думите на президентски съветник държавният глава е предложил частично отлагане на своя ключов пенсионен закон, който увеличава възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

През последната година той вече е сменил няколко премиери от центъра и център-дясното в опит да защити този закон и други свои реформи, включително намаляването на данъците.

Мнозина видяха решението му да назначи отново Льокорню, само няколко дни след като той подаде оставка, като най-ярък пример за упорития му отказ да предаде властта, въпреки че коалицията му загуби извънредните избори миналото лято.

В крайна сметка Макрон бе принуден да се раздели, поне временно, с най-ценния си политически проект – пенсионната реформа, която дълго време защитаваше. Във вторник Льокорню обяви, че законът за увеличаване на пенсионната възраст ще бъде замразен до 2027 г., за да осигури подкрепата на социалистите и да оцелее при вота на недоверие.

Все пак Макрон все още може да спаси реформата си, тъй като не е сигурно дали парламентът ще одобри решението за суспендиране. Но упоритата му борба да запази наследството си може да се окаже рискована, ако не успее да подсигури бъдещето на центристкото си движение и на потенциалните си наследници – като бившите премиери и вероятни кандидати за президент Едуар Филип и Габриел Атал.

Изолацията на Макрон се задълбочава

Начинът, по който президентът ще се справи с настоящата криза, почти сигурно ще определи шансовете на всеки центрист, който се опитва да спре Марин льо Пен или друг представител на крайната десница на следващите президентски избори.

„Какъв образ създаваме? Първо подкрепяме пенсионната реформа, после се отказваме. Това е неясно“, казва съюзник на Льокорню.

„Единствената, която изглежда има ясно послание, е Марин льо Пен – популистко, но просто и последователно: този хаос трябва да приключи.“