ЕС и Канада подготвят по-дълбоко икономическо сближаване

Митата, ограниченията върху износа и политическото напрежение все по-често превръщат търговията в инструмент за геополитическо влияние. На този фон Европейският съюз търси партньори, на които може да разчита, а Канада – държава със сходни позиции, която вече е свързана с блока чрез споразумение за свободна търговия – се стреми да се утвърди като един от тях.

Преди срещата на върха ЕС–Канада в края на октомври двете страни обсъждат партньорство, което да надхвърли рамките на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA).

Канадският премиер Марк Карни предложи да бъде проучена възможността за интегриран пазар на финансови услуги, наред с по-тясно сътрудничество в разплащанията, стратегическите минерали, енергетиката, изкуствения интелект и отбранителното производство. Засега няма постигната договореност за финансови паспорти, взаимно признаване на лицензи или достъп на банките до съответните пазари.

Фабиан Цулег, главен изпълнителен директор и главен икономист на Европейския политически център, смята, че срещата трябва да доведе до нещо повече от политически декларации.

„Когато стигнем до срещата на върха, вече трябва да разполагаме с нещо конкретно“, подчертава той пред Euronews.

Търговският ред под натиск

Основният проблем за ЕС е зависимостта. Блокът разчита на САЩ за технологии и сигурност, на китайските вериги за доставки за ключови суровини и компоненти и на външни доставчици за енергия. Тези зависимости се превръщат във все по-сериозен риск, тъй като търговските отношения все по-често се използват като инструмент за политически и икономически натиск.

Според Цулег Канада може да донесе икономически ползи в области като финансовите пазари и технологиите, които CETA не обхваща напълно.

Карни: Канада е готова за търговска сделка със САЩ, но няма да жертва връзките си с ЕС

„По-важният аргумент е политически и геополитически“, отбелязва той.

Сегашното партньорство между ЕС и Канада се основава на CETA, което се прилага временно от 2017 г. Споразумението премахва веднага 98% от митата, а до 2024 г. делът им достига 99%. По данни на Европейската комисия търговията със стоки и услуги между двете страни достига 130 млрд. евро през 2025 г. – с 80% повече спрямо 72,1 млрд. евро през 2016 г.

Възможностите на този модел обаче до голяма степен са изчерпани. Ерик ван дер Марел, главен икономист в Европейския център за международна политическа икономия (ECIPE) и доцент в Свободния университет в Брюксел, обръща внимание, че „митата между развитите държави, както и между Канада и Европейския съюз, са сравнително ниски“.

Следващите възможности за икономически ползи са другаде – „в услугите, технологичното сътрудничество и всички тези нематериални дейности, които са важни за бъдещия растеж“, обяснява той. Преговорите за споразумение за цифрова търговия започнаха през март 2026 г.

Какво търсят двете страни

За ЕС основното предимство е по-голямата сигурност на доставките. Канада разполага със залежи на повече от 34 критични минерала и е сред водещите производители на 10 от суровините, смятани за ключови за енергийния преход. Европа се нуждае от тях за производството на батерии, електропреносните мрежи и отбранителната индустрия.

Според експерти намаляването на тази зависимост е важно не толкова заради цените, колкото за да може европейската промишленост да продължи да работи при евентуален търговски конфликт. По-евтината енергия също е възможна полза, но резултатите няма да дойдат веднага, пише Euronews. 

За Отава основният мотив е диверсификацията. Около седем от всеки десет канадски износни стоки се насочват към САЩ, докато през 2024 г. ЕС е вторият по големина партньор на Канада в търговията със стоки с дял от 7,9% от общия ѝ стокообмен.

Канада се стреми и към по-лесен достъп до европейски клиенти и инвеститори за своите компании в областта на чистата енергия, минното дело, изкуствения интелект и отбраната. Канадските пенсионни фондове биха могли да участват във финансирането на предприятия за преработка на минерали и инфраструктурни проекти.

Отбраната вече се превръща в първия сериозен тест за подобно сближаване. През юни 2026 г. Канада стана първата неевропейска държава, получила достъп до инструмента SAFE на стойност 150 млрд. евро – възможен модел за постепенно интегриране в отделни сектори.

Притиснати от политиката на Тръмп, ЕС и Канада намират опора един в друг

Въпросът за европейските правила

Най-сложната тема остава регулацията. Канада иска по-добър достъп до европейския пазар на банкови и застрахователни услуги, както и до професионални дейности като право, счетоводство и архитектура.

Ван дер Марел очаква ЕС да поиска нещо в замяна.

„Новите правила, които ще разработваме, до известна степен ще трябва да бъдат възприети и от вас“, коментира той.

Ако Канада настоява сама да определя правилата за банковия сектор и професионалните услуги без европейски надзор или хармонизиране, според него Отава ще трябва да преосмисли позицията си, тъй като по-дълбоката пазарна интеграция е основна цел на ЕС.

Именно сближаването на регулациите ще покаже дали проектът може да проработи.

Процесът няма да бъде бърз. Единният европейски пазар на услуги остава незавършен дори след десетилетия интеграция, което означава, че външна държава, която иска сходни предимства, ще трябва да извърви дълъг път.

Цулег е по-малко обезпокоен от възможността Канада да се превърне просто в държава, която приема европейските правила, без да участва в изработването им. Исландия например спазва правилата на единния пазар, тъй като е част от Европейското икономическо пространство, но Канада няма да се присъединява към единния пазар.

По негова оценка Отава ще запази самостоятелна позиция например по въпросите на външната политика. Той не очаква бъдещото споразумение да изисква промени в договорите на ЕС и определя понятието „асоциирано членство“ като неточно. По-вероятният юридически вариант според него е специално споразумение за асоцииране съгласно член 217 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Критичните суровини: Акцент с приоритет в новото партньорство Канада – ЕС

На практика сближаването вече е започнало. През март 2026 г. съвместен комитет ЕС–Канада се договори да работи за хармонизиране на правилата за моторните превозни средства и оценяването на съответствието, както и за разширяване на взаимното признаване във фармацевтичния сектор.

Политическите препятствия обаче остават. В Отава въпросът е доколко Канада може да приема европейски правила, без да има право на глас в институциите на ЕС. В Брюксел страните кандидатки, които преминават през продължителни реформи, биха могли да поискат обяснение защо Канада трябва да получи привилегирован достъп.

Ван дер Марел следи и позицията на Великобритания, която би могла да възрази, ако Канада получи условия, с каквито Лондон не е разполагал след Brexit.

Ограничения и рискове

Идеята не бива да бъде представяна като решение на всички проблеми. Канада не може да замени ролята на Китай в промишленото производство и преработката на минерали, нито мащаба на американската икономика.

Изграждането на мини, рафинерии и пристанища отнема години, а Атлантическият океан създава допълнителни логистични затруднения. Силната зависимост на Канада от САЩ означава също, че евентуална криза в отношенията между Вашингтон и Отава може да се отрази върху производството и инвестициите в страната.

Остава и проблемът със самото CETA. Към средата на септември 2026 г. десет държави членки, сред които Франция, Италия, Полша, Белгия и Ирландия, все още не са ратифицирали споразумението. Затова разпоредбите му за защита на инвестициите не са влезли в сила.

Така ЕС обсъжда безпрецедентно ново равнище на отношения с Канада, докато основното им търговско споразумение продължава да бъде само частично ратифицирано.

Ван дер Марел предупреждава, че без необходимата институционална рамка инициативата може постепенно да загуби инерция.

„В противен случай това е просто идея, която е силно символична и няма никакви реални политически или институционални последици“, заключава той.