Човешката цена на израелските атаки срещу Ливан беше ясно видима, когато ирландският евродепутат Бари Андрюс посети Бейрут миналия месец. Той се срещна с хора, избягали от израелските въздушни удари и изпълнили нарежданията за евакуация в Южен Ливан.

В импровизирани убежища – преустроени училищни сгради – условията са дори по-тежки от тези по време на израелската офанзива през 2024 г., споделят местни жители. „Матраците и одеялата са в окаяно състояние, хората страдат от инфекции и обриви“, разказва евродепутатът, описвайки хуманитарна катастрофа, допълнително утежнена от драстичното свиване на международната помощ.

Андрюс, който оглавява Комисията по развитие в Европейския парламент, е бил в Ливан две седмици след като „Хизбула“ – прокси на Иран – изстреля ракети срещу Израел, което предизвика масирани ответни удари от страна на израелските сили.

След завръщането си той се нарежда сред първите европейски депутати, призоваващи ЕС да поднови санкциите срещу Израел, пише The Guardian. Според него Брюксел трябва да реагира категорично не само на офанзивата в Ливан, но и на ескалиращото насилие от страна на заселници на Западния бряг, системните нападения срещу медици в Газа и потенциалното въвеждане на смъртно наказание за палестинци след гласуването в Кнесета тази седмица.

Търговията между ЕС и Израел е на стойност 42,6 млрд. евро, като 37% от нея се възползва от преференциален режим – стъпка, която според Калас ще „струва скъпо за Израел“

Европейската комисия обмисля нови мита върху израелски стоки, разкрива Кая Калас пред Euronews

Въпреки това, месец след началото на войната с Иран, ЕС – един от най-близките съюзници на Израел и ключов икономически партньор – не е направил повече от изявления в опит да повлияе на правителството на Бенямин Нетаняху. Критиците твърдят, че блокът може и трябва да използва икономическото и дипломатическото си влияние. „Когато Европейският съюз заеме принципна позиция по тези въпроси, Израел обръща внимание“, казва Андрюс.

ЕС би могъл да упражни икономически натиск чрез асоциационното си споразумение с Израел – договор за търговия и сътрудничество, който стои в основата на търговски отношения на стойност 68 милиарда евро и насърчава сътрудничеството в области като енергетика и научни изследвания.

Свен Кюн фон Бургсдорф, представител на ЕС в палестинските територии до 2023 г., смята, че блокът трябва да прекрати това споразумение, да спре всякаква военна подкрепа и да прекрати търговията с незаконни селища. Според него, без действия в защита на международното право в Газа и на Западния бряг, репутацията на ЕС „ще бъде допълнително сериозно накърнена“. „Обичайните изрази на загриженост и осъждане не са достатъчни – те са безсмислени, ако не са последвани от реални мерки за търсене на отговорност от Израел“, категоричен е той.

Андрюс определя реакцията на ЕС към войната с Иран и атаките срещу Ливан като „слаба и жалка“. „Това показва, че отново и отново на Израел се дава картбланш за безкрайни военни престъпления.“

Европейската комисия осъди гласуването в Кнесета за въвеждане на смъртно наказание, което би се прилагало избирателно спрямо палестинци. От Комисията определиха вота като „изключително обезпокоително“ решение и „ясна стъпка назад“. Съветът на Европа, който е водещият орган за правата на човека на континента и има 28 споразумения с Израел, нарече мярката „правен анахронизъм“, несъвместим със съвременните стандарти за правата на човека.

Западни лидери отправиха предупреждения към Израел срещу сухопътна офанзива в Ливан, като същевременно осъдиха атаките на „Хизбула“. Жертвите за последните четири седмици в Ливан са значителни: над 1240 загинали, сред които най-малко 124 деца, и повече от 1,1 милиона са разселени. Междувременно в Газа са загинали най-малко 673 души след октомврийското примирие, с което общият брой на жертвите в опустошената територия достигна 72 260 души.

Нежеланието на ЕС да предприеме мерки срещу Израел не е ново явление. През септември миналата година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи безпрецедентни санкции срещу Израел, позовавайки се на „умишлено предизвикан глад“ в Газа и „ясен опит за подкопаване на решението за създаване на палестинска държава“ чрез заселнически политики на Западния бряг. Преди това тя беше критикувана като безкритичен защитник на Израел.

Тя стана първата страна членка на ЕС, която забрани износа, вноса и транзита на военно оборудване от и към Израел. Други европейски страни намалиха, но не спряха продажбите си

Защо Словения блокира сделките, а ЕС не иска? Залозите в търговията на оръжие с Израел

Предложението ѝ дойде в отговор на нарастващия обществен натиск заради събитията в Газа и обвиненията срещу Израел в геноцид. То бе подкрепено и от призивите на мнозинството държави членки за преразглеждане на споразумението за асоцииране. Въпреки това санкциите не събраха нужната подкрепа в Съвета на ЕС, а дипломатическият импулс затихна, след като през октомври Доналд Тръмп обяви своя план за примирие в анклава.

Държавите от ЕС остават силно обезпокоени от критичната хуманитарна ситуация в Газа и ескалиращото насилие на Западния бряг, което според мнозина се толерира от израелските власти. „Възможно е да настъпи момент, в който отново да се наложи да засилим натиска върху Израел“, заявява високопоставен европейски дипломат, описвайки ситуацията като „изключително проблемна“.

Първоначалната предпазливост на ЕС спрямо конфликта се дължи отчасти на факта, че действията на Израел и САЩ бяха насочени срещу Иран. Брюксел критикува режима режима в Техеран не само заради вътрешните репресии, но и заради ролята му в Близкия изток и доставките на дронове за войната в Украйна.

Друг европейски дипломат акцентира върху важността на диалога с израелското гражданско общество, визирайки отвореното писмо на 600 представители на службите за сигурност, призоваващи за край на войната в Газа. „Това не са пацифисти, а хора от израелския силов апарат, които са сериозно разтревожени от курса на собственото си правителство. ЕС е длъжен да се съобрази с този глас“, посочва той.

Същевременно Съюзът остава исторически разделен в позицията си спрямо Израел. Докато държави като Ирландия, Испания и Словения традиционно подкрепят палестинската кауза, Германия и Австрия проявяват по-голяма сдържаност в критиките си поради исторически съображения. Допълнително предизвикателство е ролята на унгарския премиер Виктор Орбан. Поради идеологическата си близост с Нетаняху, той често блокира общите европейски решения, включително налагането на санкции срещу екстремистки настроени заселници.

От Европейската комисия подчертават, че поддържането на дипломатически канали с Израел е приоритет. „Това е нашият подход към партньори, с които имаме сериозни разминавания в мненията“, заяви говорител на Комисията.

Този умерен тон обаче среща остра критика от бившия пратеник на ЕС Кюн фон Бургсдорф, който настоява за по-категорични действия. „Какъв е интересът на Европа да бъде възприемана като придатък на непредсказуем американски президент или на военолюбив израелски премиер? Това вреди на блока, тъй като подкопава доверието в отношенията ни с останалата част от света“, предупреждава той.