Още през 90-те години на миналия век психолози започват да изследват защо някои деца биват отхвърляни от връстниците си. Те откриват два основни архетипа. Някои от отхвърлените деца са агресивни и склонни към тормоз, докато други се държат по-кротко и спокойно.

Тези две групи обаче са споделяли едно общо качество – пълна неспособност да приемат шега.

Първата група реагира на закачките чрез гняв и насилие, а втората се чувства наранена и се изолира.

И при двете групи шегата се възприема като директна обида. За разлика от тях, по-уверените в социално отношение деца просто игнорират закачките или се забавляват с тях.

Това е само един пример, който показва, че способността да се самоиронизираме има сериозни последствия още от ранна възраст. Според анализ на BBC, науката вече има ясни доказателства защо по-лекото и хумористично отношение към живота е по-добро за психичното здраве, междуличностните отношения и цялостните перспективи.

Но какво разкриват съвременните изследвания за психологията на самоиронията и как можем да извлечем ползите от нея в професионалния и личния си живот?

В исторически план тезата, че един човек може да се смее искрено над самия себе си, е била силно оспорвана. Древногръцкият философ Платон смята, че хуморът е провокиран предимно от чувство за превъзходство над останалите.

Тайните на 25-ия час – да спечелим време чрез правилно управление на емоциите

Повече от 1000 години по-късно английският философ Томас Хобс изразява подобно мнение.

Днес учените подхождат по-прагматично. През 2011 г. европейски изследователи провеждат експеримент, като канят доброволци в лаборатория и тайно заснемат лицата им. При следващото посещение им показват изкривени изображения на собствените им лица, наподобяващи огледала в увеселителен парк. Резултатите са категорични – 80% се усмихват при неочакваната гледка, а 40% се разсмиват на глас.

Соня Хайнц, преподавател по психология в университета в Плимут, която изследва хумора, разказва пред BBC, че науката вече има категорични данни, че способността да се самоиронизираме е напълно реална и носи множество ползи за психиката.

Ако мразите хората да ви се смеят, е възможно да страдате от гелотофобия – остра чувствителност към смеха. За гелотофобите дори безобидна усмивка може да се тълкува като знак за подигравка.

Психичното здраве има нужда от нещо съвсем просто: Непринуден разговор

Според Рене Пройер, професор по психология в германския университет „Мартин Лутер Хале-Витенберг“, рисковите фактори за развитие на гелотофобия са различни.

Сред тях се отличават много строг и наказващ стил на възпитание в детството, както и ранен травматичен опит с подигравки в училище. Определени характеристики от аутистичния спектър също могат да предразположат към подобна чувствителност.

Съществува и културно измерение, тъй като източноазиатските страни отчитат по-високи нива на гелотофобия от западните държави. Учените отдават това на колективистичните култури, където хората са по-малко склонни да привличат внимание върху себе си или да използват хумора си като защитен механизъм.

През 2003 г. канадски изследователи разработват Въпросник за стиловете на хумор, който разделя доминиращия тип хумор при хората на четири категории.

Те включват социално свързващ, самоутвърждаващ, агресивен и самоунищожителен хумор. Дълго време се смяташе, че самоунищожителният хумор, при който човек се опитва да се хареса на другите, като изтъква собствените си слабости и грешки, е признак на ниско самочувствие и психологически проблеми.

Новите изследвания обаче опровергават това.

„Водата в мен“: Как океанът, реките и езерата ни помагат да се справяме с травми, тревожност и пристрастяване

Соня Хайнц установява, че хората, които използват този тип хумор, не страдат по-често от депресия или тревожност. Напротив, за много от тях шегите със собствените недостатъци са успешен механизъм за справяне с трудностите и изграждане на връзки с околните.

Проблемът се появява само когато самоиронията е единственият използван стил. Клеър Фокс, професор по педагогическа психология в Бристолския университет, стига до извода, че хората, които комбинират самоиронията с други стилове хумор, не търпят социални негативи и дори се радват на по-добра социална интеграция.

Да се научите да се смеете над себе си е изключителен инструмент, който можете да притежавате сред социалните си умения. Според психолозите това е най-безопасният начин да използвате хумор в нови ситуации, особено когато сте сред непознати и все още не знаете какви са техните граници.

Този подход е доста полезен и в работна среда, където има разлика в позициите на власт.

Изследванията показват, че лидери, мениджъри и преподаватели, които използват умерена самоирония и приемат дребните си грешки с усмивка, се възприемат от околните като много по-компетентни, топли и достъпни. Важното е шегата да идва от позиция на вътрешен мир и увереност, а не от чувство на горчивина.

Наистина ли идеите стават по-трудни за откриване?

Как да развием способността си за самоирония?

Ако приемате себе си твърде сериозно, психолозите препоръчват да започнете, като се изправите срещу слабите си места. Добра първа стъпка според BBC е да се шегувате с дребни неща, които не харесвате в себе си – например стар пуловер, който продължавате да носите, или лека непохватност. Постепенно ще забележите, че нещата, които са ви смущавали, губят тежестта си.

Друг ефективен метод е да си водите дневник на игривостта. Това означава да отделяте по десет минути всяка вечер, за да запишете трите най-забавни неща, които са ви се случили през деня. Експериментите на професор Пройер показват, че хората, които практикуват това в продължение на седмица, отчитат по-високи нива на щастие и по-малко симптоми на депресия дори три месеца по-късно. В крайна сметка, когато нещо се обърка, способността да реагираме със смях, вместо с гняв, е един от най-добрите показатели за нашата психологическа устойчивост.