Учени преразгледаха дългогодишната представа за т.нар. „Лешникотрошач“ (Nutcracker Man) – изчезнал хоминин, или близък родственик на човека, получил прякора си заради големите си зъби и мощните челюстни мускули. Нов анализ на вкаменени отпечатъци от стъпки, открити в Кения, показва, че този древен вид вероятно е изглеждал и живял по различен начин, отколкото се смяташе досега.

„Лешникотрошачът“, чието научно наименование е Paranthropus boisei, е обитавал Източна Африка преди около 2,3–1,2 милиона години. Новите доказателства сочат, че представителите на вида са били по-високи, по-тежки и са поддържали по-сложни социални взаимоотношения, отколкото предполагаха предишните оценки.

Досегашните реконструкции, основани на оскъдните фосилни останки на P. boisei, предполагаха, че мъжките са били високи средно около 131 сантиметра и са тежали приблизително 49 килограма. Новите изчисления, базирани на дължината и ширината на 21 новооткрити отпечатъка, сочат, че „Лешникотрошачът“ е имал много по-близки до съвременния човек размери – достигал е до около 1,8 метра височина и е тежал до 75 килограма.

Разположението на отпечатъците подсказва още, че те принадлежат на осем индивида от вида P. boisei, които са преминали през района по едно и също време като група. Следите, открити във формацията Кооби Фора в Източна Туркана, дават ценна информация за социалната организация на тези древни хоминини, живели край бреговете на езеро. Изследването е публикувано тази седмица в списанието PNAS.

„Това място представлява изключително ценна моментна снимка на анатомията, придвижването, поведението и средата на живот на древните хоминини“, казва пред CNN водещият автор на изследването Кевин Хатала, доцент по биология в университета „Чатъм“ в Питсбърг и изследовател в Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Лайпциг.

„Всеки подобен набор от отпечатъци ни позволява да надникнем в конкретен момент от миналото и директно да видим как са живели хоминините и как са взаимодействали със своята среда“, допълва той. Според него следите вероятно са оставени от група възрастни мъжки, придвижващи се заедно по брега на езерото. Възможно е присъствието на опасни животни, като хипопотами, да е причината групата да се състои само от възрастни мъжки.

„Отпечатъците са изключително ценни фосили, защото ни предоставят информация както за анатомията, така и за поведението“, отбелязва Патриша Крамър, професор по антропология във Вашингтонския университет и куратор към музея „Бърк“. Тя е изследвала тези следи и преди, но не е участвала в настоящото проучване.

Опашен прешлен на титанозавър, съхраняван десетилетия в музейна колекция, се оказва първата известна динозавърска находка от ледения континент

Как един забравен фосил разкри първата следа от динозаври в Антарктида

По едно и също време

Отпечатъците са на около 1,4 милиона години. Те са добре запазени, с дълбочина до 12 милиметра, и вероятно са били оставени в калта на плитките крайбрежни води на древно езеро.

Първите седем отпечатъка са открити още през 1978 г. по време на експедиция, ръководена от съавтора на изследването Анна Катрин „Кей“ Беренсмейер – старши геолог и куратор по палеонтология на гръбначните животни в Националния природонаучен музей Смитсониън във Вашингтон. По-късни разкопки през 2016 и 2023 г. разкриват още 14 отпечатъка, както и следи от антилопи и хипопотами.

Повърхността на разкопките съчетава по-дълбоки отпечатъци от хипопотами и антилопи с по-плитките следи на хоминините.

Paranthropus boisei не е бил единственият човешки родственик, живял край езерото Туркана. В продължение на стотици хиляди години той е съществувал редом с Homo erectus. Друго изследване на Хатала от 2024 г. описва отпечатъци от два различни вида хоминини, оставени само с няколко дни разлика в басейна на Туркана. Учените предполагат, че те принадлежат именно на Homo erectus и Paranthropus boisei.

„Не можем да кажем как са взаимодействали тези два вида върху калните плитчини, но знаем, че са били тук по едно и също време“, посочва Беренсмейер.

Homo erectus е най-ранният родственик на Homo sapiens, чиито телесни пропорции силно наподобяват тези на съвременния човек, което показва, че видът вече е бил добре приспособен към придвижване на два крака. За разлика от него P. boisei, който е по-далечен родственик на съвременните хора, е запазил редица характеристики, по-близки до тези на дървесните примати.

Какво разкриват стъпките

Отпечатъците на P. boisei приличат на тези на Homo erectus и на съвременните хора, но съдържат и няколко съществени различия.

Предишни изследвания на отпечатъци от ранния плейстоцен – период между 2,6 милиона и 11 700 години преди настоящето – сочат, че те имат по-плоски сводове на стъпалото в сравнение с тези на Homo erectus и съвременните хора. Това не означава непременно, че древните хоминини са имали по-плоски ходила, но показва, че са движели краката си по различен начин при ходене, обяснява Хатала.

Освен това големият пръст при тези отпечатъци е по-силно отклонен встрани спрямо останалите пръсти – особеност, която рядко се наблюдава при съвременния човек. Именно тези характеристики карат учените да предполагат, че подобни следи най-вероятно принадлежат на P. boisei.

Учените посочват, че той принадлежи към групата на завроподите и е най-големият динозавър, откриван някога в Югоизточна Азия

Нов вид гигантски динозавър е открит в Тайланд

Изследователите са отчели и влиянието на различните видове почва, тъй като формата на отпечатъците зависи силно от това колко влажна или лепкава е била калта.

„В нашите експерименти тествахме широк диапазон от различни условия на почвата и използвахме възстановена версия на същия тип кал, в която са се запазили тези ранноплейстоценски отпечатъци“, казва Хатала.

Според Крамър по-нататъшният анализ на отпечатъците може да разкрие още подробности за начина на живот на P. boisei, макар че ще бъде трудно да се установи как точно особеностите на ходилото са повлияли на ежедневното му поведение.

„Предпазлива съм към приписването на прекалено голямо значение на отделни анатомични особености, защото има много начини един двукрак организъм да се придвижва ефективно“, уточнява тя. „Въпреки това именно такива задълбочени анализи са изключително необходими.“

Моментна снимка от праисторията

Първите фосили на Paranthropus boisei са открити през 50-те години на миналия век. Въпреки това определянето на размера на този човешки родственик остава трудно, тъй като повечето открити останки представляват черепи, а малко други кости могат със сигурност да бъдат свързани с вида.

По-големите кости от същия период традиционно се приписват на Homo erectus, докато по-дребните се смятат за останки от Paranthropus.

„Но е възможно двата вида всъщност да са били много по-близки по размер, отколкото сме предполагали досега“, отбелязва Хатала.

Праисторическото същество е достигало впечатляващата дължина от един метър и променя изцяло представите за еволюцията на древните хищници

Учени възстановиха образа на гигантски праисторически скорпион с размерите на бейзболна бухалка

За разлика от костите и зъбите, които показват единствено анатомията, вкаменените отпечатъци представляват своеобразна моментна снимка от живота на древните хоминини, направена, докато те все още са били живи.

„Хората много по-лесно могат да се свържат с подобни следи, отколкото с една отделна кост или челюст“, казва Беренсмейер.

Според Крамър именно тази перспектива прави праисторическия свят на нашите изчезнали родственици много по-разбираем. Макар P. boisei и Homo erectus да не са изглеждали като съвременните хора, Homo sapiens по-късно буквално е вървял по същата африканска земя.

„Това е история за свят, населен със същества, които са били толкова подобни на нас и в същото време толкова различни“, заключава Крамър.