Помпей често е възприеман като непокътната капсула на времето – някога оживен пристанищен град, който потъва в тишина, след като Везувий изригва и го покрива с дебел слой пепел през 79 г. сл. Хр.

„Това е изключително устойчив разказ“, казва пред CNN д-р Стивън Тък, професор и ръководител на катедрата по класически науки в университета „Маями“ в Оксфорд, щата Охайо. „Когато се разхождаш из Помпей, почти навсякъде се сблъскваш с една и съща история: всички умират, всичко е унищожено.“

През годините обаче посещенията на Тък в Помпей го довеждат до това, което той нарича „доказателства чрез отсъствие“. Това са следите от предмети, които вече са липсвали в съдбоносния ден – като празни домашни светилища и празни конюшни.

„Когато се вгледаш по-внимателно, осъзнаваш, че липсват много неща, които би трябвало да са там“, обяснява Тък. „На пристанището няма завързани лодки, а всички здрави сандъци, в които хората в Римската империя са съхранявали парите си, са празни. В един момент ми хрумна, че това не съответства на разказа, според който всички са загинали.“

През последното десетилетие Тък работи по проекта „Оцелелите от Помпей“ – мащабно издирване на хората, които успяват да избягат, преди Помпей и близкият Херкулан да бъдат унищожени. Резултатите от проучването му са публикувани в книгата от 2025 г. „Бягство от Помпей: Голямото изригване на Везувий и неговите оцелели“.

Тък претърсва онлайн бази данни, създадени от международни екипи учени, за да открие латински надписи с имената на жители на двата града, издълбани върху каменни плочи преди близо 2000 години. След това проследява имената, за да установи дали животът на тези хора е приключил в деня на изригването.

Историите на трима души, чиито съдби Тък проучва, са в центъра на новата документална поредица „Помпей: Извън времето“. Неин изпълнителен продуцент и водещ е актьорът Том Хидълстън, който е изучавал класически науки в Кеймбриджкия университет и посещава града за първи път през 1998 г., когато е 17-годишен младеж, запленен от историята.

Премиерата на поредицата е в сряда по National Geographic, а от четвъртък ще бъде достъпна за стрийминг в Disney+ и Hulu.

Документалната драма съчетава възстановки и разследващо проучване, за да покаже живота на чирак ковач, жена, занимаваща се с търговия, и член на Преторианската гвардия в деня на изригването. На заден план през цялото време тече обратно броене, което постепенно разкрива крайната съдба на всеки от тях.

„Най-забележителното в историята на Помпей е, че имаме привилегията да разполагаме с толкова много и толкова разнообразни подробности за всекидневието на неговите жители“, отбелязва Хидълстън. „Помпей е жив паметник на миналото. Можеш да протегнеш ръка през времето и да почувстваш връзката си с нишката на човешката история.“

Продължаващите изследвания в Помпей, включително проектите на учени като Тък, представени в поредицата, хвърлят светлина върху неизвестни досега аспекти от ежедневието на жителите преди и след бедствието.

Новите открития показват, че с промяната на утвърдения разказ се оформя по-дълбок и многопластов поглед към човешката смелост и устойчивостта пред лицето на неочаквано природно бедствие.

Генетичен анализ сочи, че великият херцог Франческо I и съпругата му вероятно са починали от малария, а не от отравяне

Учени предлагат нов отговор на една от най-старите загадки на фамилията Медичи

Спящ гигант

В началото на „Помпей: Извън времето“ земетресение разтърсва града, но хората продължават с ежедневните си занимания, без да отдават особено значение на труса.

„Тогава хората не са осъзнавали връзката между тези земетресения и онова, което предстои“, посочва пред CNN Кристофър Джаксън, геолог и гостуващ професор в катедрата по науки за Земята и инженерство в Имперския колеж в Лондон. В поредицата Джаксън обяснява на Хидълстън различните етапи на изригването.

В продължение на четири дни преди изригването са регистрирани земетресения. Поредица от трусове 17 години по-рано поврежда сгради и водоснабдителната инфраструктура на града. Ремонтните дейности все още продължават, когато Везувий изригва, пояснява Джаксън.

„Хората вероятно не са осъзнавали, че живеят в сянката на активен вулкан, защото той не е изригвал в рамките на техния живот“, допълва той.

Римският юрист и писател Плиний Млади наблюдава унищожението от другата страна на Неаполитанския залив и оставя един от най-ранните известни писмени разкази за вулканично изригване. Неговият чичо Плиний Стари е военноморски и сухопътен командир в Римската империя, който загива, докато се опитва да спаси хора от бедствието.

Учени като Джаксън сравняват разказа на Плиний Млади с геоложките следи, запазени край Везувий, като използват подробното му описание, за да възстановят дейността на вулкана.

Изригването преминава през пет фази в рамките на около 24 часа и се превръща в ужасяващо, постепенно разгръщащо се изпитание за неподготвените жители.

„Пирокластичните потоци – горещи, бързи и плътни смеси от газове и частици, които се спускат по склоновете на Везувий към Помпей и Херкулан – причиняват смъртта на много хора за изключително кратко време“, обяснява Джаксън. „Преди тях обаче идва постоянното натрупване на пепел от еруптивния стълб, което води до срутването на покривите.“

Учените все още смятат Везувий за активен вулкан. За последно той изригва през 1944 г. Експертите считат, че в момента се намира в период на покой, но е наблюдаван денонощно. В главния му кратер продължават да се издигат серни изпарения.

„Изведнъж се чувстваш нищожен пред размерите на вулкана, защото той е неописуемо огромен“, казва Джаксън за изкачването си до върха. „А когато погледнеш надолу към Помпей и Херкулан, най-силно впечатление прави колко далеч се намират. Това показва мащаба на природната сила, свързана с подобни вулканични изригвания.“

Анализ на ренесансови портрети на Симонета Веспучи и исторически документи поставя под съмнение дългогодишната диагноза туберкулоза

550 години по-късно учени предлагат ново обяснение за смъртта на музата на Ботичели

Къде отиват оцелелите?

Проследяването на имена от около 20 000 надписа отвежда Тък по следите на оцелели в 48 римски града.

Те се установяват в радиус от около 32 километра от Помпей и Херкулан, като търсят общности, които наподобяват онези, от които идват. Мнозина са освободени роби и представители на търговското съсловие.

Тък обаче открива съществени различия между отделните групи оцелели. Жителите на Херкулан остават по-близо до разрушената зона. Те са по-бедни и сключват бракове предимно с други членове на собствената си бежанска общност.

Тък успява да възстанови историята на жена, която губи съпруга си, но успява да избяга от Помпей с невръстната си дъщеря. Двете стигат до Остия, пристанищния град на Древен Рим, където жената се омъжва повторно за лекар на императора. Професорът открива и доказателства, че по-късно дъщеря ѝ също се омъжва и има деца.

„Хората от Помпей се разпръсват на по-голяма територия“, посочва Тък. „Изглежда, че са разполагали с повече средства и по-добри връзки. Те възстановяват бизнеса си. Децата им се кандидатират за обществени длъжности. Правят религиозни дарения за божества, за които няма доказателства, че са почитали в Помпей. Те наистина изглежда се приспособяват към новите си общности.“

Според Тък жителите на Херкулан вероятно остават наблизо, защото идват от по-малка и затворена общност. Помпейците, от друга страна, са по-тясно свързани с по-широкия римски свят и живеят в град с разнообразно население, включително много чужденци.

Работата по проекта за оцелелите, която позволява на Тък да проследи някои родословни линии в продължение на няколкостотин години, променя начина, по който той възприема историята на Помпей.

„Това измества фокуса към оцеляването и надеждата – към една съвсем различна, ориентирана към човека история, която продължава и след бедствието.“

Първоначално картината е посрещната негативно, но постепенно се превръща в ключова за развитието на изкуството. Днес американският художник Хенри Тейлър преосмисля творбата, поставяйки акцент върху нейните африкански корени

„Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо, които предизвикват „шок и отвращение“ и поставят началото на кубизма

Възстановяване на всекидневния живот в Помпей

Част от очарованието на откритията в Помпей се дължи на внушителните домове на градския елит, чиито стени са покрити с цветни фрески. Новите изследвания обаче разкриват как е изглеждал животът на представителите на средните и по-ниските обществени слоеве.

„Едно от нещата, които ми харесаха в поредицата, е, че авторите ѝ наистина искат да поставят акцент върху ежедневието и преживяванията на реални хора“, отбелязва Кейти Барет, археолог и професор в катедрата по класически науки в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк. Тя е сред учените, представени в продукцията.

Барет е съръководител на разкопки в Помпей, обхващащи голям дом на представители на елита и по-малко съседно жилище. Целта е да се установи как отношенията между обитателите на двата дома са се променяли с времето.

„Повечето хора, които са работили там, не са били богатите собственици, а поробените хора, принудени да им служат“, твърди Барет. „Това ни дава възможност да се опитаме да разберем как са изглеждали техният живот и преживявания, а не само тези на заможните.“

Екипът проучва отходните ями на двете къщи, за да открие нови доказателства за здравето, храненето, домакинския труд и хигиената. Учените попадат и на някои изненади – костени фиби за коса и множество малки стъклени шишенца, в които някога са се съхранявали течности.

„Не е необичайно в отходните ями да се откриват отпадъци, но защо са изхвърляли тези малки стъклени шишенца?“, пита Барет. „Дали това е древният еквивалент на изхвърлянето на лекарства в тоалетната?“

Бъдещ анализ на остатъците в шишенцата би могъл един ден да даде отговор.

Тък съсредоточава вниманието си върху стенописите, които представителите на средната класа са имали в по-малките си домове, и върху разликите между техните сюжети и фреските в жилищата на елита.

„Тези хора не са живеели просто в опит да имитират най-богатите. Те са имали собствена култура и смятам, че си заслужава да се опитаме да я определим“, коментира Тък.

Хидълстън казва, че е впечатлен от подробностите от всекидневния живот, запазени в Херкулан и Помпей – хляб, останал да се пече във фурната, бебешки люлки, които приличат на съвременните, мозайки и фрески, разкриващи какво са яли хората и на кои божества са се покланяли, както и детски графити, изобразяващи сражаващи се гладиатори.

„Прекарах години в създаването на тази поредица, но имам чувството, че едва сега започвам да разбирам Помпей“, споделя Хидълстън. „Избрахме да проследим три обикновени човешки живота. Но тепърва има още части от града, които предстои да бъдат открити, още фрески, мозайки, къщи и вили. Връзката ни с миналото е загадка, която непрекъснато се променя, и не мисля, че скоро ще успеем да я разрешим.“