„Никой дори не е чувал за Telegraph“: Може ли най-консервативният вестник на Острова да се изправи срещу Мърдок в САЩ
Шефът на Axel Springer има „смела визия“ за медийната група, но откриването на пазарна ниша не е гаранция за успех в САЩ
,fit(1001:538)&format=webp)
В своето обръщение пред служителите в централата на Telegraph Media Group в Лондон миналата седмица, Матиас Дьопфнер – германският главен изпълнителен директор на Axel Springer и най-новият собственик на най-традиционния от консервативните британски вестници – неведнъж споменава десетилетния си стремеж към тези уважавани издания.
Докато всички хапват бисквити с логото на Axel Springer Дьопфнер си разменя и няколко европейски закачки с главния редактор на Daily Telegraph Крис Еванс относно отпадането на Германия от Световното по футбол. Въпреки това за всички е ясно, че амбициите на медийния бос са насочени към друга страна и друг континент, пише The Guardian.
„Daily Telegraph може да бъде глобален Telegraph“, казва той. „Това е смела визия, но защо не? Център-дясната аудитория е силно пренебрегвана в демокрациите по целия свят. Така че най-голямата възможност е, разбира се, САЩ, най-големият медиен пазар в света. Каква огромна ниша, от която Telegraph може да се възползва“.
Медийният бос споменава и възможности в Азия и Латинска Америка, но пробивът на американския пазар е неговата мечта за Telegraph.
Според вътрешни източници Дьопфнер е човек, който бърза. Разширяването в САЩ е „първостепенен приоритет, тъй като виждаме голям потенциал“, заявява говорител на компанията.
„Амбицията на Матиас е да стане глобален медиен магнат“, каза Лайънъл Барбър, бившият главен редактор на Financial Times, който преди това е участвал в разширяването на изданието в САЩ, и продължава:
„Това означава, че трябва да си фактор в Америка Преди това той искаше да придобие Financial Times. Разглеждал е и The Wall Street Jiornal. Събирал е активи като Politico, но то няма мащаба. Имаше нужда от нещо друго.“
Дьопфнер не е единственият, който вижда възможност за ново медийно издание в САЩ в дясното политическо пространство. Високопоставени фигури в медийния бранш често отбелязват, че Wall Street Journal на Мърдок заема прекалено голяма част от пазара, като фокусът му върху финансовите новини създава пазарна възможност, която другите могат да използват.
Въпросът, който се задава в медийния свят, обаче е дали Дьопфнер и екипът му са готови за предизвикателството – и разходите – да постигнат успех на пазара в САЩ с британска инициатива.
„На пазара има празнина“, заявява Андрю Нийл, бившият главен редактор на Sunday Times, който преди това е участвал в разширяването на списанията Economist и Spectator в САЩ.
„Традиционните американски вестници са преобладаващо от либерално-лявата ориентация. Но според моя опит не всяка ниша на пазара е печеливша бизнес възможност. Това ще изисква огромни ресурси. Америка е много скъпа за правене на бизнес и е голяма, така че са необходими солидни финансови средства.
Няма успех за една нощ. Никой не е чувал за Telegraph. Дори самото заглавие е нещо, което се е използвало в каубойските филми… Това е проект за 10 години.“
Зашеметяващата оферта на Axel Springer от 575 млн. лири за Telegraph дойде след тригодишно търсене на нов собственик, изпълнено с обрати, което включваше необичайни преговори и контрапреговори, вътрешни бунтове, политически интриги и приемане на нови закони, за да се блокират собственици, подкрепяни от държавата.
Всъщност планът на САЩ е удивително подобен на стратегията, измислена от бившия президент на CNN Джеф Зъкър, който ръководеше обречената на провал оферта на консорциум, подкрепян от ОАЕ, за придобиване на Telegraph през 2023 г. Офертата се провали под политически и вътрешен натиск от страна на изданието.
Зъкър планираше да насочи изданията към аудитория, подкрепяща свободния пазар и социално консервативна, която е съществувала много преди появата на движението MAGA – по-скоро в духа на Роналд Рейгън, отколкото на Доналд Тръмп. Поддръжниците на сделката заявиха, че тази визия е подкрепена с бюджет от 100 млн. лири.
Досега вътрешни източници от Telegraph само гадаят как ще бъде финансирана експанзията в САЩ. Някои смятат, че парите трябва да дойдат от нередакционни длъжности в групата. Axel Springer също разполага със собствен резерв от средства.
След това възниква въпросът как да се позиционира Telegraph в политическо отношение.
Много медийни фигури във Великобритания смятат, че политическата му ориентация се е изместила още по-надясно в последните години. Въпреки че традиционно е „библията“ на Британската консервативна партия, те наблюдават флирт с Reform UK, оглавявана от десния популист и ревностен съюзник на Доналд Тръмп Найджъл Фараж.
Високопоставени фигури от медийните среди в САЩ обаче посочват, че не е лесно в момента да се обръщаш към все по-раздробената американска десница. „Тази интелектуална десница, проявяваща интерес към Тръмп, се състои от около петима души“, заявява корпоративен мениджър. „Намираме се в разгара на огромна вълна на недоволство срещу администрацията на Тръмп, така че моментът е рискован за навлизане в десните медии“, допълва той.
Други посочват успеха на The Free Press на Бари Уайс, която е намерила своята аудитория благодарение на фокуса върху борбата срещу woke движението и културата на „отменянето“. Въпреки това медийни фигури смятат, че The Free Press също ще затрудни Telegraph да намери неизползвана, дясноориентирана аудитория.
Междувременно аудиторията на MAGA се обслужва от Fox News и редица подкасти и дигитални канали. „Смятам, че има потенциал, стига да не се прекалява с MAGA“, казва Тина Браун, бивш редактор на Vanity Fair и основател на Daily Beast. „Те биха могли да заложат силно на нови бизнес звезди както в технологичния сектор, така и в криптосферата“, допълва тя.
Такава позиция може да се хареса на Матиас Дьопфнер, чиято собствена поредица от подкасти е включвала Сам Алтман от OpenAI и който е интервюирал десни фигури, сред които Фарадж и унгарския премиер Виктор Орбан. Такива изяви са предизвикали нервност сред персонала на германските издания на управляваната от него медийна група.
Някои виждат предимства и да се заложи на репутацията на британската журналистика като по-разрушителна и пиперлива в сравнение с американската ѝ еквивалентка.
Други британски издания от дясното политическо крило процъфтяват – консервативното Spectator отбелязва рекорден брой абонати за американското си издание, а Уайс също е склонна да наема британски консерватори.
По думите на Браун Telegraph трябва да бъде „по-малко сериозен от американските вестници, с малко от стила на Spectator, както и да бъде „много силен в политическите сензации“. Нийл също подкрепя запазването на ироничния тон и краткост, характерни за британската журналистика.
При навлизането на американския пазар обаче Барбър отбеляза, че изданието трябва да наеме американски журналисти за тази работа.
„Определено трябва да наемеш местни хора – не може просто да се появят „червените мундири“. Тогава въпросът е как те ще се свързват с Лондон? Защото Лондон все още е централата. Имате главен редактор, Крис Еванс, който е там отдавна и знае какво прави. Ако има голямо ново начинание в Америка, как то се свързва с „майката“?“
Axel Springer ще има предимството да използва настоящите си активи в САЩ – Politico и Business Insider, за да подкрепи и популяризира Telegraph. Все пак всяка дискусия за шансовете за успех бързо се свежда до парите.
В крайна сметка, колко инвестиции са достатъчни, за да се утвърди традиционна британска медийна марка в САЩ? „Много повече, отколкото си представяте. Това е факт, който винаги важи при придобиването на медии“, допълва Браун.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)