Сърцето на AI е в Силициевата долина, но кръстникът му създава пулсираща екосистема в Торонто
Преди 40 години Джефри Хинтън напуска САЩ, за да се посвети на малко проучена област от машинното обучение в университета в Торонто. Днес студентите му са цяло ново поколение лидери в изкуствения интелект
,fit(1001:538)&format=webp)
Компютърният учен и лауреат на Нобелова награда за физика Джефри Хинтън, когото светът нарича с красноречивото определение „Кръстник на изкуствения интелект“, решава да направи смела крачка през 80-те години.
Той напуска добре платения си пост в Университета „Карнеги Мелън“, за да се посвети на малко проучена област от машинното обучение в Университета в Торонто.
Четири десетилетия по-късно той и неговите изследвания проправят пътя за функциониране на съвременните системи за изкуствен интелект, като същевременно променят облика на канадския град, разказва CNN.
Силициевата долина е пулсиращото сърце на технологичната индустрия, но около Хинтън в Торонто се развива процъфтяваща екосистема за изкуствен интелект.
Технологични гиганти като Google, Nvidia, Meta и Microsoft, заедно с множество стартъпи, откриват офиси или изследователски лаборатории в радиус няколко мили от Университета в Торонто.
Дори компании, които не са от технологичния сектор, вече проявяват интерес към града заради неговата експертиза в изкуствения интелект: фармацевтичната Sanofi обяви тази година инвестиция от близо 300 милиона долара в Център за върхови постижения в изкуствения интелект в Торонто.
Според годишен анализ на компанията за търговски недвижими имоти CBRE, градът вече се гордее с третия най-добър пазар на технологични таланти, изпреварвайки Ню Йорк, но оставайки зад Сан Франциско и Сиатъл.
Това се дължи на образователни институции като Университета в Торонто и публично-частни институти като Vector Institute, който Хинтън съосновава, за да подпомогне комерсиализацията на пробивите в AI.
„Имах късмет, защото преди 20 години малко хора се занимаваха с това и умни млади студенти идваха в Торонто, а сега те са се превърнали в цяло поколение лидери в изкуствения интелект“, заявява Хинтън в интервю за CNN.
Канадският министър-председател Марк Карни се стреми да даде тласък на местната екосистема чрез национална стратегия за изкуствен интелект, която включва разходи от над 2 милиарда долара за изследвания, образование и по-широко внедряване, както и нови мерки за безопасност.
Нарастващата мощ на Торонто в изкуствения интелект идва на фона на влошените търговски отношения между САЩ и Канада, като през последните седмици канадските власти се стремят да защитят промишлеността. Това може да е още една причина, поради която инвестициите в технологиите в страната са толкова важни.
„Не мисля, че можем да си позволим Канада да получава цялата тази технология от САЩ или от Китай“, отбелязва Хинтън.
„Харесва ни тук“
Сред новото поколение лидери в изкуствения интелект в Торонто е Ник Фрост, който е бил студент на Хинтън в Университета на Торонто и е един от първите наети в лабораторията за изкуствен интелект на Google в Торонто през 2017 г. По-късно съосновава Cohere, компания за AI решения за бизнеса, оценена на 7 милиарда долара.
Фрост решава да не следва традиционния път – да се премести в Силициевата долина, за да стартира своята компания, по една проста причина: харесва му в Торонто.
„Тук има страхотна технологична екосистема, страхотна артистична, академична и бизнес общност. Всичко това е тук“, казва той, който е и фронтмен на инди рок групата Good Kid от Торонто.
Много други основатели споделят същото мнение.
Генадий Пехименко, който миналата година продава своя стартъп CentML на Nvidia и сега заема длъжността старши директор по софтуер за изкуствен интелект в чип-гиганта, заявява, че международната кулинарна сцена на Торонто служи като полезен инструмент за привличане на таланти.
Томи Поутанен, основател и главен изпълнителен директор на компанията за изкуствен интелект в здравеопазването Signal 1, споменава предимствата на канадската здравна система и прочутия Hospital Row в Торонто.
Хинтън допълва, че за разлика от САЩ при управлението на Тръмп, Канада приветства имиграцията, на която технологичните компании отдавна разчитат като източник на таланти. Един от първите наети от Пехименко в CentML е инженер от Amazon, който не успява да поднови визата си H1-B, за да остане в САЩ. Той обаче получава канадско разрешение за работа.
По-благоприятната имиграционна политика улеснява привличането на международни таланти, които вероятно притежават умението да мислят как да обслужват глобалния пазар, заявява Джордан Джейкъбс, управляващ партньор в инвестиционната компания Radical Ventures.
Торонто се възползва и от близостта до големи пазари като Ню Йорк, Вашингтон и Чикаго.
„Можете да се качите на самолет, пътуването с който трае 90 минути, и да достигнете до 200 милиона души“, казва Джейкъбс.
Извън „балона“ на Силициевата долина
Сан Франциско остава безспорен център на технологичната индустрия, като според CBRE там работят с около 20% повече специалисти в технологичния сектор, отколкото в Торонто.
Технологичните компании също така активно се връщат в центъра на града, след като много от тях се разпръснаха по време на пандемията.
Въпреки това, представителите на екосистемата в Торонто заявяват, че извличат полза от факта, че седалището им се намира извън „балона“ на Силициевата долина.
Разходите за живот са по-ниски в Торонто, отчасти благодарение на по-ниските цени на жилищата, социализираното здравеопазване и добрите държавни училища, казват местни предприемачи. Това означава, че висококвалифицираните кадри също могат да се наемат на по-ниска цена. (Въпреки че много компании за AI имат представителства и в Калифорния.)
Торонто не се сблъсква с високи нива на текучество на персонала по същия начин, както Сан Франциско, според Рей Реди, бивш вицепрезидент на Shopify, който развива нов стартъп в тайна. В Силициевата долина „дори хората, които са силно мотивирани от мисията си, винаги се оглеждат наоколо, като че ли питат: „Има ли нещо по-добро?“, допълва той, който в миналото е работил в централата на Google в Силициевата долина.
Сан Франциско често се характеризира с необуздания ентусиазъм около изкуствения интелект, но Фрост казва, че в Торонто има отвореност към приятелски дебати, която се усеща като уникална.
Дава за пример собствените отношения с приятеля и ментора си Хинтън: отдавна не са на едно мнение по основни въпроси, като например дали AI представлява създаване на нов вид същество или на инструмент. Но все пак редовно играят шах заедно, а Фрост повдига темата с надеждата да извади Хинтън от равновесие. (Той обикновено не се разсейва по време на играта, допълва той.)
„Мисля, че това се дължи на факта, че Торонто и Канада не са монокултурни. Тук няма само специалисти в технологиите, има по малко от всичко, и това води до иновации, кара хората да мислят за неща, които не са популярни“.
AI възможностите на Канада
Според правителството дигиталният сектор на Канада вече допринася с над 140 милиарда долара към БВП.
А местната екосистема за изкуствен интелект носи и други ползи за страната, според Хинтън. „Ако AI доведе до висока безработица, ще искаме печалбите, реализирани от заместването на служители да останат в Канада, за да могат да бъдат обложени с данъци в Канада и да подпомогнат хората“, заявява Хинтън.
Правителствата и компаниите все повече се стремят да разнообразят източниците си, вместо да придобиват технологии единствено от САЩ. Това е създало „трайно предимство“ за компаниите, базирани в Канада, смята Фрост. Cohere получава голям брой запитвания от нови клиенти, след като през юни Белият дом налага експортни ограничения върху съвременните модели на Anthropic.
„Канадското знаме вдъхва доверие. Ние се стремим да повишим устойчивостта и независимостта на всеки, който използва нашата технология, и мисля, че Канада като държава е заинтересована да направи същото за всички наши партньори“, отбелязва Фрост.
И макар най-известните инвеститори в технологичния сектор да са в Силициевата долина, местоположението на друго място вече не е пречка за набирането на средства.
Преди пет години Ракел Уртасън напуска поста си като ръководител на лабораторията за автономно шофиране на Uber в Торонто, за да основе компанията за автономни полуремаркета Waabi, въпреки че тества камионите си предимно в югозападната част на САЩ. Тази година Waabi привлече над 1 милиард долара в серия С – най-големият кръг на финансиране в канадската история. „В крайна сметка това, което привлича инвеститорите, е коя водеща компания ще оглави един огромен пазар. Дали сме в Канада, дали в Силициевата долина – това всъщност няма значение“, допълва предприемачът.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)