През последните 17 месеца, докато американският президент Доналд Тръмп натоварваше канадската икономика с поредица от наказателни мита, премиерът Марк Карни често повтаряше основния принцип, от който се ръководи в преговорите със САЩ: по-добре без сделка, отколкото с неизгодна сделка.

Сега този принцип е поставен на изпитание.

След близо месец преговори, насочени към предотвратяване на нови американски мита, Карни се отказа от споразумението в последния момент в петък вечерта. Така влязоха в сила 50% мита върху канадски стоки на стойност 20 млрд. долара.

„Не можем да приемем предложението им и няма да дадем това, което искат“, заяви Карни пред журналисти в събота. Той обеща ответни мита върху американски стоки на същата стойност.

„Целта ни винаги е била да постигнем възможно най-добрата сделка за канадците, а не споразумение на всяка цена или в произволно определен срок.“

Канадският премиер се отказа от преговорите, вместо да приеме промени в последния момент, които определи като несправедливи. Така той се разграничи от други американски съюзници, побързали да подпишат търговски споразумения с Тръмп, пише The Wall Street Journal. Част от тези договорености бяха критикувани, че облагодетелстват прекомерно Съединените щати.

Позицията на Карни получи широка подкрепа сред канадците и дори сред политическите му опоненти. Рискът обаче е съществен. САЩ са най-големият търговски партньор на Канада, а несигурността около бъдещето на отношенията между двете държави подкопава доверието на бизнеса в момент, когато премиерът се опитва да привлече чуждестранни инвестиции.

Въпросът е дали канадците са готови да понесат цената и колко дълго.

„Повечето канадци подкрепяха по-твърда позиция“, казва пред WSJ Дейвид Колето, ръководител на социологическата агенция Abacus Data.

Според него подкрепата може да отслабне, ако митата започнат да вредят на канадската икономика, а ответните мерки повишат цените на стоките, от които хората се нуждаят.

Проучванията показват, че повечето канадци, разгневени от митата на Тръмп и честите му изказвания за превръщането на страната в 51-вия американски щат, подкрепят твърд подход в преговорите с Вашингтон. Мнозина не вярват, че американският президент ще спазва условията дори на споразумения, които сам е подписал.

Карни продължава да се радва на високо одобрение. Над 75% от канадците смятат, че решението му да прекрати преговорите е правилно, показва проучване на Angus Reid Institute, публикувано в неделя. Същевременно близо 90% се тревожат от икономическите последици.

Според друго проучване, проведено миналата седмица, едва 18% подкрепят отстъпки в името на споразумение.

Пиер Полиев, лидер на Консервативната партия на Канада, и ръководители на провинции от различни политически формации също застанаха зад Карни. Някои от тях обаче поставиха под въпрос ответните мита и призоваха правителството да разкрие повече подробности за провала на преговорите.

„Тръмп е от хората, които още първия ден в училище ще ти откраднат парите за обяд. На втория ще ти вземат шапката, а на третия и маратонките“, заяви в събота премиерът на Онтарио Дъг Форд. „Изобщо не може да му се вярва.“

Канадският посланик във Вашингтон Марк Уайзман отхвърли твърденията, че вътрешнополитическият натиск е принудил Отава да прекрати преговорите.

„Премиерът не управлява според социологическите проучвания или мненията в социалните мрежи“, заяви Уайзман.

За да наложи новите мита, Тръмп се позова на неприлагана досега разпоредба от Закона за митата от 1930 г. За разлика от предишните американски ограничения, тези мерки не предвиждат изключения за стоките, отговарящи на условията на Споразумението между САЩ, Мексико и Канада, известно като USMCA.

Търговският договор беше сключен по време на първия президентски мандат на Тръмп.

Новите мита засягат около 5% от канадския износ за американския пазар. Очаква се общият им ефект върху икономиката да бъде сравнително ограничен, но отделни отрасли ще понесат значително по-тежък удар.

Според Робърт Кавчич, икономист в BMO Capital Markets, най-силно засегнати ще бъдат канадските производители на пластмаси, химикали, изделия от дървесина и машини. По-сериозен натиск ще има и върху провинциите, които забраняват продажбата на американски алкохол.

Кавчич смята, че като цяло канадската икономика може да понесе новите мита. Те ще увеличат средната ефективна ставка върху канадските стоки в САЩ от около 5% на 7,5%.

Той обаче предупреждава, че доверието в търговските отношения между двете държави ще бъде допълнително накърнено, което ще засили несигурността за бизнеса.

Малките и средните компании може да се окажат изправени пред сериозни трудности, посочват икономисти. Бизнес инвестициите в Канада намаляват в продължение на пет последователни тримесечия, тъй като предприятията ограничават или отменят капиталовите си разходи заради несигурната икономическа обстановка.

В проучване на Канадската федерация на независимия бизнес, проведено този месец, 40% от износителите посочват, че продават стоки, попадащи под новите мита. Близо 80% от тях очакват спад на приходите.

„Много от нашите членове заявиха, че това ще прекрати продажбите им в САЩ, а някои предупредиха, че може да унищожи бизнеса им“, написа ръководителят на организацията Дан Кели в социалните мрежи след провала на преговорите.

Ответните канадски мита върху американски стоки, които трябва да влязат в сила на 8 септември, също ще засегнат потребителите в Канада, като повишат цените на вноса от САЩ. Според WSJ това ще увеличи натиска върху канадската икономика, която е значително по-малка от американската.

Миналата година Карни отмени повечето ответни мита, въведени от неговия предшественик Джъстин Трюдо. Сега той признава, че налага новите ограничения с нежелание, защото те ще увеличат разходите на канадците.

Според него обаче решението отговаря на интересите на страната.

Преди да стане министър-председател, Карни е ръководил централните банки на Канада и Великобритания. Той получи признание за действията си по време на световната финансова криза през 2008 г. и около Брекзит.

Карни дойде на власт миналата година, представяйки се като опитен кризисен управленец, способен да се справи със заплахата, която Тръмп представлява за Канада.

„Без криза няма Карни“, често повтаряше той по време на предизборната кампания.

Като премиер Карни се стреми да намали зависимостта на канадския износ от американския пазар и да развива инфраструктурни проекти, включително тръбопроводи и пристанища, които да осигурят достъп до нови пазари.

Преди провала на преговорите изглеждаше, че го очаква различно изпитание: да убеди канадците да приемат споразумение, предвиждащо няколко отстъпки в замяна на по-ниски, но трайно запазени американски мита.

Предложеният договор предвиждаше митата върху канадската стомана и алуминий да намалеят от 50% на 25%, а тези върху автомобилите от 25% на 15%.

В замяна Карни беше готов да премахне част от ответните канадски ограничения и да поиска от ръководителите на провинциите да отменят забраните за продажба на американски алкохол.

След появата на първите подробности провинциални премиери, бизнес лидери и браншови организации започнаха да поставят под въпрос ползите от подобна договореност.

Те предупредиха, че споразумението ще закрепи митнически ставки, които остават прекалено високи, за да позволят на много отрасли да бъдат конкурентоспособни в дългосрочен план. Освен това впоследствие ставките трудно биха могли да бъдат предоговорени.

„Нямаше една-единствена причина за провала“, заяви Уайзман. „Колкото повече подробности излизаха наяве, толкова по-ясно ставаше, че те противоречат на представата ни за справедливо и икономически обосновано споразумение.“