Как най-големият новинарски издател в Европа насочи поглед към САЩ

В книгата си от 2023 г. Dealing with Dictators главният изпълнителен директор на германската медийна компания Axel Springer Матиас Дьопфнер предлага решение за западната демокрация: държавите, които спазват върховенството на закона, трябва да се обединят и да дават приоритет на търговията помежду си.

По-добре това, заявява той, отколкото да се поддържа илюзията, че бизнесът ще укроти „самопровъзгласили се силни лидери“.

Затова изненадата беше значителна, когато миналия месец унгарският премиер Виктор Орбан получи водеща трибуна в Welt am Sonntag – по-малко от четири седмици преди най-напрегнатите избори в кариерата му.

„Това предизвика сериозно раздразнение“, казва пред The Guardian бивш редактор в изданието, собственост на Springer.

Дълго време мощен и поляризиращ фактор в следвоенната германска медийна среда, Axel Springer днес се стреми да се превърне в ключов играч в трансатлантическото пространство. През 2021 г. компанията добави американско-европейското издание POLITICO към портфолиото си, а в момента придобива британския The Daily Telegraph в сделка за 575 млн. паунда.

В книгите, интервютата и редовните си коментари в изданията на Springer Дьопфнер представя тази експанзия като продиктувана преди всичко от политическа визия – необходимостта да се укрепят ценностите на Запада.

Критиците обаче твърдят, че подобни амбиции често се разминават със съдържанието на собствените му медии.

Още преди случая с Орбан, Die Welt предизвика скандал през 2024 г., когато публикува коментар на Илон Мъск, призоваващ германските избиратели да подкрепят крайнодясната партия Алтернатива за Германия, което доведе до оставката на редактора на коментарната секция.

Година по-късно нов бунт в редакцията предотврати публикуването на текст от бившия съпредседател на AfD Александър Гауланд.

Дьопфнер е заявявал, че политиките на AfD са „противоположни на всичко, за което стои Axel Springer“, като подчертава, че публикуваните коментари не отразяват непременно редакционната позиция на изданията.

С отдръпването на Европа от все по-непредсказуемите САЩ най-големият европейски издател изглежда решен да обърне тази тенденция. Според критици ентусиазмът към всичко американско и стратегическото пренебрежение към европейската автономия водят до почти автоматична подкрепа за политически фигури, популярни в Силициевата долина.

„Въпреки всичко, което научихме за Доналд Тръмп и Мъск през последната година, Дьопфнер и неговият кръг остават истински вярващи (believers)“, казва пред The Guardian Матю Карничниг, бивш главен кореспондент на Politico в Европа, който напусна Axel Springer миналата година, за да оглави базирания в Брюксел сайт Euractiv.

„Това е пълно прегръщане.“

Ирландският или унгарският пример – накъде трябва да тръгне България?

Нито един от интервюираните бивши или настоящи служители не твърди, че Дьопфнер директно се намесва в редакционната работа. В изявление говорител на компанията заявява: „Редакционната независимост е неприкосновена в Axel Springer. Смятаме, че най-добрият начин да я защитим е чрез финансов успех.“

Самоопределящ се като „микс между кариерист и естет“, Дьопфнер започва кариерата си с рецензии на албуми и профили на диригенти във Frankfurter Allgemeine Zeitung, докато работи върху докторската си дисертация.

След като редактира два затруднени регионални вестника, Дьопфнер бързо се издига в Springer, става главен редактор на Die Welt, а през 2002 г. – главен изпълнителен директор. От 2020 г. е и основен акционер, след като вдовицата на основателя, Фриде Шпрингер, му прехвърля 15% дял.

През периода 2010-2020 г. Дьопфнер предприема серия от смели стратегически решения – отказва се от утвърдени печатни издания и инвестира в дигитални платформи. Това носи финансов успех и му създава репутация на визионер.

Сред служителите му имиджът е почти „гуру“-подобен.

Други отбелязват склонността на колегите да копират стила му на обличане.

Репутацията му оцелява и след скандал през 2021 г., когато редакторът на Bild Юлиан Райхелт беше обвинен, че е повишил служителка, с която е имал връзка.

В последно време изказванията на Дьопфнер за бъдещето на медиите придобиват почти пророчески тон. Компанията обяви планове да удвои стойността си чрез разширяване на маркетинговите платформи и развитие на „журналистика, базирана на изкуствен интелект“.

Скоро след това Bild беше принуден да оттегли статия, пълна с грешки, базирана на AI резюме на швейцарски документален филм. Дьопфнер защити използването на AI, но компанията призна случая за грешка и въведе нови процедури.

Дженифър Уилтън, Die Welt: Дълго време Европа разчиташе на големия брат. Светът вече не работи така

Успехът на Axel Springer в дигиталната журналистика остава неравномерен. Bild е най-посещаваният немскоезичен новинарски сайт, но се нарежда последен по доверие. Скъп проект за телевизионен канал беше прекратен през 2023 г.

В политически план се усеща разминаване между визията на ръководството и нагласите в германското общество. Изданията на Springer подкрепят консерваторите на Фридрих Мерц и критикуват Зелените, докато самият Дьопфнер има по-скоро либертариански възгледи.

Изтекли съобщения показват, че той е насърчавал подкрепа за про-бизнес партията FDP.

Подкастът му „MD Meets“, стартирал миналата есен, включва основно ръководители на технологични компании. Единственият европейски политик досега е Орбан.

С Politico Europe Springer притежава едно от малкото англоезични издания, фокусирани върху Брюксел, но интересът към европейския проект изглежда отслабва.

„Те виждат Европа основно като бюрократична структура, която трябва да бъде лобирана“, казва Карничниг.

За сметка на това симпатиите към САЩ нарастват, въпреки напрежението в търговията и НАТО. През 2025 г. компанията премахна от ценностите си ангажимента към „обединена Европа“ и го замени с акцент върху съюза между САЩ и Европа.

В коментар от декември 2025 г. Дьопфнер пише, че Тръмп иска „силна Европа“, и предупреждава срещу високомерни реакции. По-късно обвинява европейските лидери, че отчуждават съюзника си с критиките към войната в Иран.

Компанията отдавна се възхищава на The Wall Street Journal, а придобиването на Telegraph ще засили присъствието ѝ на англоезичния пазар.

Амбицията да се превърне във водещ играч в САЩ обаче остава съмнителна, тъй като американските потребители в десния спектър предпочитат телевизия и подкасти.