От известно време насам Америка и Европа са на различни вълни. А това е опасно – особено за Европа.

Европейските реакции към новия документ за Националната стратегия за сигурност на САЩ и към критиката на Доналд Тръмп към Стария континент бяха, за пореден път, на обидени и неспособни да приемат критика: Как смее, какво неуместно настъпление!

Така започва коментарът на Матиас Дьопфнер, председател и главен изпълнителен директор на Axel Springer, издателската компания майка на Politico, и продължава: Но такива реакции не помагат, а вредят.

Getty Images | Матиас Дьопфнер

В тези кисели отговори се пропускат две неща.

Първо: Повечето американци критикуват Европа, защото континентът е важен за тях. Много от тези, които предизвикват Европа – дори Джей Ди Ванс или Тръмп, дори Илон Мъск или Сам Алтман – подчертават това многократно.

Новата стратегия, скандализирана преди всичко от онези, които не са я чели, заявява изрично:

„Нашата цел трябва да бъде да помогнем на Европа да коригира настоящата си траектория. Ще се нуждаем от силна Европа, която да ни помогне да се конкурираме успешно и да работи в сътрудничество с нас, за да попречим на всеки противник да доминира над Европа.“

А Тръмп повтаря многократно, буквално или по същество, в интервюто си за Politico:

„Искам да видя силна Европа.“

Президентът на САЩ казва, че няма големи надежди за европейска роля в мирните преговори за Украйна: „Говорят, но не постигат резултати - и войната просто продължава и продължава.“

Тръмп пред POLITICO: Европа е „разпадаща се“ група държави, управлявана от „слаби“ хора

Трансатлантическото отклонение е разрив в политическия език. Тръмп много често просто казва това, което мисли, в рязък контраст с много европейски политици, които все повече се страхуват да кажат това, което смятат за правилно.

Хората усещат кастрацията на мисълта чрез езика на увъртанията. И се отвръщат.

Или се обръщат към подстрекателите, продължава Дьопфнер.

Престижната медия нарушава собствените си правила в традиционната класация, която включва само европейци. „Сянката на Тръмп е толкова голяма над европейските столици, че неговите решения – или изблици – преобразуваха всичко“, обяснява изданието

Politico: Доналд Тръмп е най-влиятелната личност в европейската политика за 2025 г.

„Впечатлението ми е, че нашите трудни американски приятели искрено искат точно това, което казват, че искат: силна Европа, надежден и ефективен партньор. Но ние не го чуваме – или отказваме да го чуем. Чуваме само критиките и ги отхвърляме.“

Критиката почти винаги е знак за ангажираност, за страст.

Трябва да се тревожим много повече, ако няма критики.

Това би било знак за безразличие – и следователно за несъщественост. (Между другото: дали харесваме критиците е от второстепенно значение.)

Да отговаряме с високомерие просто не е в наш интерес. Би било по-разумно, както правилно подчерта Кая Калас, да водим диалог, който включва самокритика, разговор за силните страни, слабостите и общите интереси, и да подкрепим думите с действия и от двете страни, допълва в коментара си главният изпълнителен директор.

Германската AfD се стреми да получи легитимност от Тръмп, за да сложи край на изолацията си, докато френската Национален сбор го определя като обект на силно гражданско неодобрение

Гориво в огъня на недоволните: Защо атаките на Вашингтон към Европа разединяват десните сили

Което ни води до втората точка:

за съжаление, голяма част от критиките са основателни.

Всеки, който разглежда политиката като нещо повече от самоуверено управление на статуквото, трябва да признае, че в продължение на десетилетия Европа е постигнала твърде малко – или нищо.

Нито по отношение на над средния растеж и просперитет, нито по отношение на достъпната енергия. Европа не постига резултати в областта на дерегулацията или дебюрократизацията; не постига резултати в областта на цифровизацията или иновациите, задвижвани от изкуствен интелект. И преди всичко:

Европа не постига резултати в областта на отговорната и успешна миграционна политика.

Канцлерът настоява за репатриране, крайнодесните заплашват със сила, ако не е доброволно. Но каква е реалността в Германия

Ще се отърве ли Мерц от наследството на Меркел – сирийските бежанци

Светът, който желае доброто на Европа, погледна към новото германско правителство с голяма надежда.

Капиталови потоци в размер на трилиони чакаха първите положителни сигнали, за да инвестират в Германия и Европа. Защото изглеждаше почти сигурно, че третата по големина икономика в света, под ръководството на разумен, бизнес ориентиран и трансатлантически канцлер, най-накрая ще върне колебаещата се Европа в правия път.

Разочарованието беше още по-болезнено. Освен министъра на вътрешните работи, министъра на цифровизацията и министъра на икономиката, новото правителство в повечето области прави точно обратното на това, което беше обещано преди изборите.

Канцлерът обича да обвинява вицеканцлера. Вицеканцлерът обвинява собствената си партия. А всички заедно предпочитат да обвиняват американците и техния президент.

Коалицията в Германия се съгласи да продължи с по-мащабни пенсионни реформи и да търси изключения от зелените политики на ЕС

Мерц преодоля коалиционната криза – има компромис за пенсиите и забраната на ДВГ

Вместо нов старт за Европа, виждаме продължаваща агония и упадък.

Германия все още страда от националсоциалистичната си травма и вярва, че ако остане приятно средна и определено не отлична, всички ще я обичат. Франция сега плаща цената за колониалното си наследство в Африка и се намира – чак до президента, движен от политически опортюнизъм – в хватката на ислямистки и антисемитски мрежи, допълва Дьопфнер.

Във Великобритания министър-председателят следва подобен курс на културно и икономическо подчинение.

А Испания се управлява от социалистически фантазьори, които изглеждат да изпитват истинско удоволствие от самоосакатяването си и чиято реторика за „геноцид в Газа“ мобилизира главно отегчени, заможни дъщери на висшата средна класа.

Надеждата идва от Финландия и Дания, от балтийските държави и Полша и – изненадващо – от Италия. Там антидемократичните заплахи от Русия, Китай и Иран се оценяват по-реалистично. Над всичко това има здравословно желание да се бъде по-добър и по-успешен от другите. От много по-слаба изходна позиция има амбиция за съвършенство.

Политическата криза в Париж поставя страната в опасна финансова ситуация в сравнение с властта в Рим, която премина през свой период на сътресения преди Джорджа Мелони да стане премиер през 2022 г.

Италия беше „лошото момче“ на Европа. Сега Франция поема щафетата

Европа се нуждае от по-малко наранена гордост и повече патриотизъм, определен от постиженията.

Единството и решителните действия в защита на Украйна биха били очевиден пример – не само да се говори за европейския суверенитет, но и да се демонстрира, дори и в приятелско несъгласие с американците. (И кой знае, това в крайна сметка може да доведе до изненадваща промяна в политиката на Вашингтон спрямо Русия.)

Това, в съчетание с икономически растеж чрез реални и дълбоки реформи, би било едно начало.

След това Европа трябва да се заеме с най-важната задача: фундаментално преобръщане на миграционната политика, кореняща се в културна самоненавист, която толерира твърде много новодошли, които искат различно общество, които имат различни ценности и които не зачитат нашия правен ред.

Той посочва политиките на ЕС и миграционната вълна като причини за широкомащабен упадък на Европа в нова Национална стратегия за сигурност на САЩ – документ, който обикновено се публикува веднъж на всеки президентски мандат

Тръмп: Европа е изправена пред „цивилизационно изчезване“ в следващите 20 години

Ако всичко това се провали, американската критика ще е оправдана от историята, смята главният изпълнителен директор на Axel Springer. Извиненията защо европейското обновление е невъзможно или ненужно са просто признаци на слабо лидерство.

Обратното също е вярно: където има политическа воля, има и начин.

И този начин започва в Европа – с духа на обновление на добре разбраното „Европа на първо място“ (какво друго?) – и води към Америка.

Европа се нуждае от Америка. Америка се нуждае от Европа.

И може би и двете се нуждаеха от дълбоката криза в трансатлантическите отношения, за да признаят това с пълна яснота. Колкото и изненадващо да звучи, в този момент има реална възможност за възраждане на трансатлантическата общност с общи интереси. Именно защото ситуацията е в такава безизходица. Именно защото от двете страни на Атлантическия океан нараства натискът да се действа по различен начин.

От заплахите за западната цивилизация до абортите и финансирането на обществени медии – фондацията зад „Проект 2025“ на Тръмп бавно и неофициално прокарва влиянието си в Европейския парламент и сред лидерите на крайната десница, сочи анализ на Politico

От MAGA към MEGA: Имат ли САЩ амбиции да внасят авторитаризъм в Европа

Търговската война между Европа и Америка укрепва нашите общи противници.

Противоположното би било разумно: Нов договор между ЕС и САЩ. Безмитна търговия като стимул за растеж в най-голямата и третата по големина икономика в света – и като основа за обща политика на интереси и, неизбежно, за обща политика за сигурност на свободния свят.

Това е историческата възможност, която Фридрих Мерц би могъл да договори с Доналд Тръмп, допълва издателят и завършва с репликата на Чърчил:

„Никога не пропилявайте една добра криза!“