Politico обяви американския президент Доналд Тръмп за най-влиятелна личност в европейската политика в годишната си класация за 2025 г.

„Никой не е оказал по-голямо влияние в или върху Европа през тази година от президента на САЩ.“, подчертават от медията и признават, че това ги е принудило да нарушат едно от нейните собствени правила.

Класацията традиционно включва само европейци – хора, които живеят или работят на континента. „Но ако някога е имало момент да се направи изключение, то той е сега. Сянката на Тръмп е толкова голяма над европейските столици, че неговите решения – или изблици – преобразуваха всичко, от отбранителните бюджети до търговската политика и вътрешната политика.“, аргументират се от медията.

Тръмп излага и теорията си защо упражнява толкова голяма власт над континента в специално интервю за Politico, в което заявява: „Европа не знае какво да прави“ и посочва имиграцията като основната причина за „упадъка“ на повечето европейски нации. Американският президент допълва:

Те искат да бъдат политически коректни и това ги прави слаби.

Тръмп: Европа е изправена пред „цивилизационно изчезване“ в следващите 20 години

Нестабилност

Европейските лидери осъзнават, че имат работа с нестабилен партньор. Те виждат непредсказуемостта и нарастващата асиметрия. Въпреки това остават обвързани с Вашингтон, като се основават на предположението, че архитектурата на сигурността на континента – и голяма част от неговото благоденствие, все още се опира на американския стълб, отбелязва Politico.

Първите месеци от втория мандат на Тръмп зададоха тона на една изтощителна година за европейските дипломати, според медията, която посочва неговите публични флиртове с руския президент Владимир Путин, шокиращи дори за опитни наблюдатели.

Унижението, на което подложи украинския лидер Володимир Зеленски, засили опасенията, че Вашингтон се е превърнал от съюзник в антагонист, допълва Politico.

Без костюм, с кръстосани ръце: Зеленски е подразнил Тръмп не с реплики, а с езика на тялото си

Вицепрезидентът на Тръмп, Джей ди Ванс, наруши дипломатическите конвенции в Мюнхен, като открито критикува европейските правителства за отношението им към десните партии.

Нарушението на етикета подчерта колко далеч е готова да стигне американската администрация, за да оформи европейската политика по свой образ – цел, която по-късно беше потвърдена в сензационната Стратегия за национална сигурност на Тръмп, в която се заявява, че Европа е изправена пред „цивилизационно изчезване“ поради миграцията, и се обещава да се култивира „съпротива срещу настоящата траектория на Европа в европейските нации“.

Бързо се установи модел: дестабилизираща показност на доминация от страна на Тръмп, отчаяни уговорки от Европа и след това поредният шок. Всеки акт на унижение от страна на европейските лидери сякаш предизвикваше ново наказание, отбелязва в анализа си Politico.

В частни и публични разговори официални лица изразяваха съжаление за нанесените щети, според медията. Но общото заключение изглежда, че засега, поне, Европа трябва да се примири. Един след друг европейските лидери летяха до Вашингтон, за да ласкаят американския президент с надеждата да го умилостивят.

От MAGA към MEGA: Имат ли САЩ амбиции да внасят авторитаризъм в Европа

Причината е ясна. Повечето европейски страни разчитат на американската защита от края на Втората световна война.

Нямаше как страни като Германия да възстановят за една нощ надеждна армия, а още по-малко ядрено оръжие за възпиране. С войната, която бушува на континента, Европа няма друг избор, освен да се придържа към остатъците от американския щит, колкото и крехък да изглежда той.

През юни, след като много лидери бяха посетили Белия дом и генералният секретар на НАТО Марк Рюте беше ласкал американския президент с „подмазвачески текстови съобщения“, продължава Politico, Тръмп постави под въпрос член 5 – свещената клетва за взаимна отбрана на военния алианс.

От „строг татко“ до „мой добър приятел“: Рюте и Тръмп „откраднаха шоуто“ в НАТО

Два месеца по-късно дисбалансът беше разкрит в едно неравностойно търговско споразумение, в което Брюксел погълна наказателни тарифи и направи нереалистични обещания за инвестиции, за да си купи временно спокойствие.

Облекчението беше истинско, както и унижението, допълва Politico.

Умиротворяване

Не всички в Европа приеха логиката на този подход.

„Някои биха искали да мислят, че човек може да отговори с мярка и разум... за да умиротвори по някакъв начин Молох“, заяви бившият френски премиер Доминик дьо Вилпен пред Politico през април. Той твърди, че истинската опасност е, че лидерите подценяват „желанието на Вашингтон да превърне Европа във васал“.

Всъщност, на дипломатическия фронт новата администрация замъгли границата между външната политика и политическата кампания. Разчупвайки традицията националните лидери да не се намесват във външната политика, Тръмп и неговите съюзници се впуснаха с пълна сила – от намесата на Ди Ванс в Мюнхен до подкрепата на Илон Мъск за крайната десница в Германия и Обединеното кралство.

„Заплахата за Европа идва отвътре“ - Джей Ди Ванс повтори посланието си към ЕС и в Мюнхен

Сега европейските лидери наблюдават изнервени, отбелязвайки, че Тръмп е изпратил на Марин льо Пен от Франция думи на подкрепа след присъдата за присвояване на средства от ЕС и е задълбочил приятелството си с Виктор Орбан от Унгария. С наближаването на решаващите избори във Франция и Унгария, перспективата за американско влияние върху изхода от тях се превърна в постоянна грижа за мнозина в Брюксел.

Понякога Европа се е опитвала да обърне импулсите на Тръмп в своя полза.

Когато Белият дом заплаши да блокира оставащите руски износи на петрол за Европа, официалните лица видяха рядка възможност да окажат натиск върху Орбан, който се съпротивлява на отделянето от Москва. Но победата изчезна толкова бързо, колкото се появи; Тръмп се оттегли няколко дни по-късно.

Доминацията на американския президент преобрази европейската икономика толкова, колкото и дипломацията.

Неговата енергийна политика „Америка на първо място“ и дързостното му промотиране на американския петрол и газ подхраниха реакцията срещу „Зеления пакт“, засилвайки аргумента, че Европа е дала приоритет на действията за климата пред конкурентоспособността и работните места.

Междувременно, стремежът на Вашингтон към дерегулация подкопава идентичността на Европа като световна регулаторна суперсила. От дигиталното право на неприкосновеност до изкуствения интелект, брюкселският модел на внимателно и морализаторско създаване на правила изведнъж изглежда несъвместим с новата глобална нагласа, продължава Politico.

Краят на „Ефекта Брюксел“ – Вашингтон ли диктува дигиталните правила в Европа

Алтернатива

Все пак, някои се опитват да освободят континента от хватката на Тръмп. Като партньор, който тихо заделя пари в подготовка за раздяла, блокът инвестира в отбраната и стратегическата си автономия.

Берлин и Копенхаген се обръщат към европейски доставчици за своите нарастващи арсенали – и тихо приемат отдавнашното мнение на Париж, че трансатлантическият алианс трябва да се уважава, но не и да се разчита прекалено на него.

В знакова реч по външната политика през септември германският канцлер Фридрих Мерц, някога ревностен атлантист, засили необходимостта Европа да изгради здравословна дистанция. „Трябва да приемем факта, че отношенията ни със САЩ се променят. Готови сме за тясно сътрудничество и координация. Но става ясно, че това партньорство вече няма да е толкова очевидно.“

Как Мерц промени стратегията си за дълга на Германия за една нощ

Американските стратези също започват да виждат опасността.

Кори Шейк, бивш съветник на тогавашния президент на САЩ Джордж У. Буш, предупреди, че като тормози съюзниците си, Вашингтон рискува да подкопае самата основа на своята власт:

„Една от най-важните стратегически слабости на администрацията на Тръмп е неспособността ѝ да разбере, че американската власт се основава на доброволното сътрудничество на другите страни“, заявява Шейк, която днес е старши научен сътрудник в консервативния мозъчен тръст American Enterprise Institute, и допълва:

„Тръмп изглежда смята, че може да се отнася с приятелите си по-зле, отколкото с враговете си.“

Нейното предупреждение намери отзвук през октомври, когато висши служители на американските разузнавателни служби се втурнаха в Брюксел, за да успокоят европейските си колеги, след като Нидерландия ограничи обмена на разузнавателна информация с Вашингтон поради сериозни нарушения на сигурността.

„Те подценяват факта, че ако продължаваме да се държим по този начин, страните имат други възможности“, казва Шейк. „Не се тревожим достатъчно за създаването на международен ред, който маргинализира американското влияние и се стреми да се изолира от американската мощ.“

С други думи, доминирането на Вашингтон може да е безпрецедентно в съвременната история, но може би е и на върха си. Европа не е готова да се откаже от съюза със САЩ, но тихата работа по изграждането на алтернатива вече е започнала.