Пет дни след изборната му победа през февруари светът на Фридрих Мерц се срива.

Така описва самият той събитията месеци по-късно.

Вечерта на 28 февруари 2025 г., петък, той посещава партиен митинг в голям конферентен център в пристанището на Хамбург, където обикновено акостират круизни кораби.

Току-що е обявен за „бъдещия федерален канцлер“, а над хиляда привърженици аплодират председателя на митинг на местния клон на Християндемократическия съюз, основната дясноцентристка партия в Германия, разказва хронологията на историята Politico.

Около 20:15 ч. си тръгва от срещата и се качва на задната седалка на служебния си автомобил, за да измине тричасовия път до дома. Проверява телефона си и вижда съобщение от своя говорител. Трябва да гледа видеоклип, за предпочитане незабавно.

Изважда своя iPad, отваря връзката и разпознава пространството, познато на всеки човек, който следи международната политика. Два фотьойла със златна дамаска, разположени пред камина, в която не гори огън. Пред нея е маса от фино дърво, инкрустирана с огромен герб. Това е Овалният кабинет в Белия дом.

Вдясно от президента Доналд Тръмп е Володимир Зеленски, президентът на Украйна, когото Мерц уважава и е посещавал два пъти в Киев, като само преди няколко дни приема поздравленията му за изборната победа.

Украйна възлага големи надежди на Мерц. Очаква се новият канцлер най-накрая да осигури „Таурус“ - германска крилата ракета, способна да пробива бункери, която по-либералният канцлер Олаф Шолц, отказваше да осигури през цялото време на мандата си.

На видеото Зеленски изглежда уморен и безпомощен. Мерц е разтревожен, докато гледа как президентът на САЩ унижава украинския си колега. Обвинява го, че излага на опасност живота на милиони хора и рискува да предизвика Трета световна война.

Когато Зеленски отвръща, че войната е започнал руският президент Владимир Путин, Тръмп се намесва рязко. Пред камерите Зеленски е подложен на остри критики като непослушно дете в продължение на няколко минути. „Казахте ли някога „благодаря“?“, пита вицепрезидентът Джей Ди Ванс на няколко пъти.

Последвалите разговори, които трябваше да бъдат за гаранции за сигурност след прекратяване на огъня, са отменени. Не е подписано напълно договорено споразумение за суровините. Празничният обяд е отменен. Зеленски чака още 20 минути в съседна стая. След това се появява служител и просто го отпраща.

Мерц току-що е приключил с гледането на близо 40-минутната сцена, когато публикува в X съобщение за солидарност със Зеленски: „Никога не трябва да бъркаме агресора с жертвата в тази война!“.

За Мерц следват непрекъснати телефонни разговори в колата, а след това през цялата нощ в дома му. Разговаря и с Шолц, който ще остане на поста канцлер още два месеца.

И двамата са единодушни, че този ден във Вашингтон се е случило нещо историческо. Американците заплашват да изоставят не само Украйна, но и всички съюзници.

Трябва ли все още да се гледа сериозно на член 5 от Договора за НАТО, който задължава всяка страна от Алианса да се притече на помощ в случай на нападение срещу друга? Ще защитят ли американските войници Германия от руско нападение? Дали американските ядрени ракети все още са надеждно възпиращо средство?

Двамата са съгласни, че при тези обстоятелства Германия трябва да възстанови националната си отбрана. Възможно най-бързо и на всяка цена. И това ще струва много – между 1 и 1,5 трилиона евро през следващите 12 години, два пъти повече от предишната сума.

Да се похарчат толкова много пари за отбрана не е лесно.

В Германия „Schuldenbremse“ или „дълговата спирачка“ е фискално правило, залегнало в Конституцията и цели да ограничи размера на новия държавен дълг до максимум 0,35% от Брутния вътрешен продукт.

Преди изборите Мерц води кампания за запазване на спирачката и настоява, че като канцлер може да се справи без допълнителен дълг. Но през следващите дни той променя позицията си коренно – решение, повлияно от скандала със Зеленски в Овалния кабинет.

Така разказаната от Politico история се основава на над 50 разговора с източници, някои от които близки до Мерц, на които е предоставена анонимност, за да говорят свободно.

Няколко дни преди изборите Мерц се среща с Джей Ди Ванс в Мюнхен в опит да разубеди вицепрезидента да призове публично германците да гласуват за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). „Това не са приятели на Америка, а партизани на Путин“, казва Мерц. Ванс кимва в очевидно съгласие.

Само няколко часа по-късно, по време на речта си на Мюнхенската конференция по сигурността, той зашеметява аудиторията, като заявява, че ограниченията върху свободата на словото в ЕС са по-голяма заплаха от Русия или Китай. Призовава да се разрушат защитните стени и да се включат десните популисти в политиката. Вицепрезидентът не споменава AfD.

След речта му се разпространяват съобщения, че се е срещнал в хотела си не само с Мерц, но и с лидера на AfD Алис Вайдел, като не е казал на бъдещия канцлер за тази среща, продължава историята Politico.

Още тогава, две седмици преди унижението на Зеленски в Овалния кабинет и една седмица преди изборите, Мерц започва частно да обмисля необходимостта Германия да поеме допълнителни милиарди дългове.

„Това, което новият американски президент Доналд Тръмп каза във Вашингтон през последните няколко дни...“, обяснява той на публиката в Хамбург и допълва:

Дами и господа, ние сме свидетели на фундаментална промяна в глобалния политически пейзаж.

След Мюнхенската конференция по сигурността Мерц дискретно моли бившия съдия от Конституционния съд Удо ди Фабио да проучи дали би било възможно да се измени Основният закон с гласовете на отиващия си Бундестаг.

Основният закон е еквивалентът на конституцията в Германия. Той може да бъде променян само с мнозинство от две трети в парламента. Това се отнася и за дълговата спирачка. Получаването на две трети от гласовете би било възможно със стария Бундестаг, но не и с новия, в който се очаква да има по-голямо представителство на AfD и други крайнодесни партии.

Малко след това Ди Фабио му изпраща своето експертно мнение. Измененията на Основния закон с гласовете на депутатите, които вече са освободени от длъжност, са възможни до 30 дни след изборите. Това е 25 март, същият ден, в който трябва да заседава новият Бундестаг. Мерц има по-малко от месец, за да направи обратен завой.

В деня на изборите той дава първия публичен сигнал за промяна в стратегията си, когато заедно с други кандидати участва в телевизионното предаване Berliner Runde, в което партийните лидери коментират изборите веднага след затварянето на избирателните секции.

За мен ще бъде абсолютен приоритет възможно най-бързото укрепване на Европа, за да можем стъпка по стъпка да постигнем независимост от САЩ.

Независимост от САЩ? Шолц, който седи точно до него, не може да повярва. Досега европейските политици внимателно избягваха да намекват, че Европа може да се справи с отбраната си без американците.

Германия, която не разполага нито със собствени ядрени оръжия, нито със силна армия, се нуждае повече от всеки друг от американските войски и техния ядрен чадър. Мерц, считан за убеден трансатлантик, се отказва от САЩ?

„От изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп миналата седмица ми стана ясно, че тази администрация до голяма степен е безразлична към съдбата на Европа“, продължава обаче той.

Срещата на върха на трансатлантическия военен съюз е насрочена за края на юни.

„Дали тогава изобщо ще говорим за НАТО в сегашния му вид? Или ще трябва много по-бързо да създадем независима европейска отбранителна способност?

На следващия ден, след като резултатите от изборите са отчетени, Мерц дава пресконференция: 29% бяха много по-малко, отколкото християндемократите се надяваха, но това е успех, ако се гледа броят на гласовете, а не процентите. Християндемократите са спечелили 2,5 млн. гласа в сравнение с предишните избори за Бундестаг, а християнсоциалистите - 500 000 гласа, отбелязва той.

Това, което пропуска да спомене, е, че AfD е спечелила над 6 млн. гласа. След предизборна кампания, която е по-поляризираща от всички останали от десетилетия насам, повече германци излизат да гласуват, отколкото през предишните години, и AfD е облагодетелствана от това.

Мерц е искрено възмутен от сцената в Овалния кабинет. Но и знае, че може да използва това в своя полза. В края на краищата се нуждае от надежден разказ, за да оправдае политическия обрат, астрономическото увеличение на разходите за отбрана, което ще се осъществи под негово ръководство.

Резултатите от изборите означават, че за първи път от Втората световна война центристките партии вече нямат мнозинство от две трети в парламента. Без него те не могат да избират съдии във Федералния конституционен съд, да обявяват война на нашественика или да променят Основния закон. Например, да реформират дълговата спирачка.

Ситуацията напомня за късната фаза на Ваймарската република. По това време националсоциалистите и комунистите заедно държат над 50% от местата в Райхстага, което пречи на социалдемократите, либералите и християндемократите да управляват ефективно - и по този начин подхранва нарастващото разочарование от демокрацията.

Това създава порочен кръг, който води до разпадането на Първата република в началото на 30-те години на ХХ век.

Смело ли е това сравнение? AfD и други крайнодесни партии вече контролират блокиращо малцинство в държавните парламенти на три германски провинции: Саксония, Тюрингия и Бранденбург. Същото предстои да се случи и в Бундестага, когато на 25 март новите депутати ще заемат местата си.

Шолц изиграва важна роля в насърчаването на промяната в дейността на Мерц. Двамата разговарят няколко пъти в кабинета на канцлера след изборите по време на неофициални срещи, понякога в присъствието на други дясноцентристки политици.

На една от тях Шолц представя заключенията на разузнавателните служби за огромния мащаб на руското оръжейно строителство. Въпреки огромните загуби в Украйна, само след няколко години Путин ще може да разполага със значително повече танкове и ракети, отколкото преди инвазията. Разузнавателните данни сочат, че той се готви за нова война, този път срещу Европа. Шолц, който води кампанията си като канцлер на мира, съветва своя наследник да направи обратното: да се превъоръжи, допълва Politico.

Новата правителствена коалиция на Германия обединява християндемократите на Мерц със социалдемократите на Шолц. В дните след изборите коалиционните партньори провеждат частни преговори, за да постигнат план за разходите, който да могат да приложат преди 25 март. По време на тези преговори сумите се увеличават с всеки изминал час.

На 4 март, когато партньорите излизат публично, за да обявят споразумението си, се стига до голямата изненада. Превъоръжаването вече не е ограничено. Мерц осигурява специални средства за укрепване на отбраната през следващите 10 години, които са пет пъти по-големи от увеличението, договорено от Шолц преди три години.

Договорен е и допълнителен специален фонд от 500 милиарда евро за възстановяване на инфраструктурата.

Защо Мерц, заклетият привърженик на дълга, сега е толкова склонен да вкара Германия в толкова дълбок дълг?

С оглед на заплахите за свободата и мира на нашия континент, сега същото трябва да се отнася и за нашата отбрана: Каквото и да се наложи!

заявява той на пресконференция. Фразата е цитат от Марио Драги, бившия ръководител на Европейската централна банка, който използва този лозунг през 2012 г., за да изплаши спекулантите, които искаха да заложат на разпадане на еврозоната.

Мерц използва същия цитат, за да обясни плана си за превъоръжаване.

По-късно същия ден на заседание на парламентарната група Мерц съобщава, че ще замине за Брюксел, за да участва в заседанието на държавните и правителствените ръководители от Съвета на ЕС. И след допълва нещо любопитно:

Ако Тръмп обяви оттеглянето си от НАТО тази вечер, то ние, Федерална република Германия, ще бъдем първите, които са реагирали правилно предварително.

Сред депутатите настъпва ужас. Мерц е сериозен.

Пълният обрат във финансовата политика започва след шокиращата поява на Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността. Мерц го оправдава, като посочва унижението на Зеленски в Белия дом.

Но сега той говори за предстоящо оттегляне на САЩ от НАТО. Как стигна до тази идея?

Същата вечер Тръмп трябва да произнесе първата си реч пред съвместно заседание на Конгреса. По-късно Мерц обяснява на близките си съюзници, че е получил информация от американски източник, според която той ще използва речта, за да обяви оттеглянето на САЩ от западния отбранителен съюз.

Канцлерът има основание да се довери на източника си. Две седмици по-рано той му е предоставил предварителна информация за речта на Ванс в Мюнхен. В нощта преди това, Мерц провежда конферентен разговор и предупреждава лидерите на Християндемократите, че Ванс ще разклати трансатлантическото съдружие и ще предприеме реторична атака срещу Европа. Така и става, но Мерц и неговите съюзници са подготвени.

Предупреден за пореден път, Мерц очаква най-лошото от речта на Тръмп пред Конгреса.

По време на разговори с доверени лица той още по-ясно казва, че ако Тръмп обяви изтегляне от НАТО тази нощ, Путин може да реагира незабавно с нападение срещу балтийските държави.

Мерц действа с убеждението, че е възможна нова война в Европа и че НАТО е на ръба на разпад. Гласуването му в подкрепа на рекордния дълг се случва точно на фона на този драматичен момент, допълва Poltiico.

Както вече знаем, нещата се развиват по друг начин. Тръмп произнася речта си в Конгреса, но не споменава за излизане от НАТО.

И до днес Мерц не вярва, че източникът му от Вашингтон го е дезинформирал. Според него съобщението е било подготвено. Тръмп е променил решението си в последния момент.

Politico помоли Белия дом да коментира твърдението, че Тръмп е обмислял да използва речта си на 4 март пред Конгреса, за да обяви изтеглянето на САЩ от НАТО. От администрацията на президента отговориха категорично:

„Такова съобщение никога не е било включвано в проекта на която и да е реч“.