Годишната среща на върха на НАТО, която започва тази седмица в Хага, се очаква да започне с фойерверки, след като САЩ натискат съюзниците си да увеличат значително разходите за отбрана до 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП).

Цифрата от 5% се състои от 3,5% от БВП, които трябва да се изразходват за „чиста“ отбрана, с допълнителни 1,5% от БВП, предназначени за инфраструктура, свързана със сигурността, като например способности за кибервойна и разузнаване.

Докато някои държави членки заявяват, че са доволни да постигнат този праг, а други не са много далеч от него, трети дори не достигат прага от 2%, който беше договорен преди повече от десетилетие. Въпреки че те може да се ангажират да увеличат разходите си за отбрана, ключовият въпрос е дали тези обещания ще се реализират, пише в свой анализ CNBC.

Думи лесно се изричат, а сроковете могат да бъдат неясни, но САЩ и президентът Доналд Тръмп, който ще участва в срещата на върха на НАТО за първи път от 2019 г. насам, ще искат да видят съгласувани действия.

„САЩ искат всички да кажат: „Да, ние го мислим сериозно. Имаме план. 5% е реално. Ще го постигнем“, казва пред изданието Курт Волкер, бивш посланик на САЩ в НАТО и изтъкнат член на Центъра за анализ на европейската политика (CEPA). „Но едно нещо, за което трябва да се внимава, е дали посланията са действително точни. Някои от посланията на някои от нашите европейски съюзници, поне когато информират собствените си медии и парламенти, са: „Да, 5%, но всъщност е 3,5% и 1,5%, а това може да бъде почти всичко“. Така че почти веднага ще има намаляване на обещанията за разходи за отбрана“.

По думите му подобен подход би довел до конфликт с Вашингтон.

Болниците по източния фланг на НАТО се готвят за война

Високи залози, ниски очаквания

Залозите са високи, тъй като съюзниците се срещат в Хага, Нидерландия, на 24-25 юни, на фона на продължаващия конфликт в Украйна и войната в Близкия изток, които заплашват да дестабилизират световната икономика. Анализатори в областта на отбраната казват, че тазгодишната среща може да бъде най-важната в 77-годишната история на алианса.

Разходите за отбрана са трудна тема за членовете на НАТО от години и постоянен източник на раздразнение и гняв за Тръмп, който още през 2018 г. наложи изискване на съюзниците да удвоят целите си за разходи от 2% на 4% от БВП. Въпреки това те реално са се увеличили значително, откакто Тръмп за първи път влезе в Белия дом. Тогава едва шест държави членки постигаха целта от 2%, включително САЩ. Времената обаче се промениха - според данни на НАТО през 2024 г. 23 членове са достигнали този праг.

Но докато някои значително надхвърлят тази цел - Полша, Естония, САЩ, Латвия и Гърция - големи икономики, включително Канада, Испания и Италия, остават под прага. Досега нито една държава членка на НАТО не е достигнала целта от 5% от БВП за разходи за отбрана, а някои от тях вероятно още дълго време няма да успеят да го достигнат.

Великобритания, Полша и Германия вече заявиха, че възнамеряват да увеличат разходите за отбрана до необходимата цел, но графикът им не е ясен. Испания и Италия пък се считат за основни противници на целта от 5%, след като се ангажираха да достигнат прага от 2% едва през 2025 г. Канада междувременно е изразходвала 1,3% от БВП за отбрана през 2024 г., според оценки на НАТО, което е дори по-малко от Италия, Португалия или Черна гора.

Изразходването на 5% за отбрана е цел, но не е даденост, коментира пред CNBC Джейсън Израел, старши сътрудник по инициативата за отбранителни технологии в CEPA, като добавя:

„Всяка една страна се опитва да разбере как да успее да поеме този ангажимент и счетоводството ѝ да излезе. Всяка една нация трябва да прави компромиси с нещо, което като цяло е непопулярно. Пътят от ангажиментите до реалните възможности е дълъг“.

Германия подкрепя целта на Тръмп НАТО да изразходва 5% от БВП за отбрана

Европа трябва да поеме ангажимент

Европейските аерокосмически и отбранителни компании следят отблизо коментарите и ангажиментите на НАТО по отношение на разходите, но казват, че са в застой между обещанията и действията чрез конкретни държавни поръчки.

Лидерите на Leonardo, Embraer и Saab коментират пред CNBC миналата седмица, че континентът трябва да действа решително и колективно, за да поеме дългосрочни ангажименти за разходи за отбрана и инвестиционни договори, които да позволят на компании като техните да увеличат производствения си капацитет и възможности.

„Ако се стремим към 3,5% за чистите разходи за отбрана в европейската част на НАТО, това ще означава много и ще са необходими повече капацитети. Но трябва да разберем по-добре целите“, казва Микаел Йохансон, главен изпълнителен директор на шведската отбранителна компания Saab. „Можем да направим повече и мисля, че трябва да се обединим в Европа, за да създадем по-голям мащаб. Трябва да съгласуваме търсенето, да съгласуваме изискванията, така че да можем да бъдем конкурентоспособни на международно ниво. Така че все още има много да се направи“.

Роберто Чинголани, главен изпълнителен директор на италианската компания за отбранителни технологии Leonardo, е съгласен, че „има много работа за вършене“:

„Leonardo има програма за увеличаване на капацитета в момента, защото сме напълно наясно с факта, че трябва да увеличим производството на конкретни платформи, отбранителни системи, електроника и технологични решения. Това не е само въпрос на пари, а на приоритети. Става въпрос за намаляване на фрагментацията между страните в Европа“.

По думите му отбранителните компании трябва да знаят предварително какво се очаква от тях, като се има предвид сложната природа на глобалните вериги за доставки, които са в основата на военната промишленост.

„Имаме около 5000 компании във веригата за доставки и сме в 160 страни по света. Така че е много сложно“, отбелязва Чинголани. „Трябва да се инвестира във веригата за доставки. Трябва да се правят инвестиции. Трябва да се защити веригата за доставки. Но, разбира се, трябва да се справим и с недостига на суровини. Няма просто решение. Ако имаше, вече щяхме да сме го приложили“.