Основен макрооикономически риск в момента е надигането на инфлацията.

Има две войни в света – в Украйна и в Близкия изток, което вече се вижда в данните за инфлацията и за инфлационните очаквания. Вижда се и в България, и в Европа.

Това заяви главният икономист на UniCredit Bulbank Кристофор Павлов, познат със своите задълбочени анализи на паричната политика и финансовите пазари, по време на престижния финансов форум на Profit.bg The Sound of Money 2026.

Той обясни, че предстои значително увеличение на цените на торовете заради затварянето на търговските маршрути пред Ормузкия проток. Пролетните култури са засети с торове преди началото на кризата в Близкия изток, така че сега няма да се усети ефект, допълва той.

Оценки на Световната търговска организация и Организацията по храните и селското стопанство към ООН сочат, че ако видим увеличение в цените на торовете с около 50% (в контекста на увеличението с 65-70% на цените на газта), това може да доведе до поскъпване на голям брой хранителни продукти с 5%-10% на годишна база, обясни Павлов.

Така че се задава нова инфлационна вълна, която ще премине и през българската икономика през втората половина на тази и следващата година.

В този контекст според него новото правителство правилно се ориентира, че в икономиката има източници на структурна слабост, които пречат на това инфлацията да бъде по-ниска.

Има много продуктови пазари, в които като че ли се наблюдава много висока концентрация, ниска конкуренция и следователно много компании, които разполагат със значителна ценова власт. Има примери, в които тези компании злоупотребяват с нея.

Така че опитите за фокусиране към правилна стопанска политика, за да се ограничи ефекта от задаващото се повишение на инфлацията, за мен изглеждат оправдани, допълни той.

От страна на икономическия растеж според главния икономист на UniCredit Bulbank имаме модел, който вече изглежда във все по-голяма степен изчерпан. Той може да бъде успешен за страна, която току що се е присъединила към ЕС, но не и за страна, която 20 години вече е в него.

Това е модел, който твърде много разчита на ниските данъци, на ниската цена на труда, докато експортът не играе толкова важна роля в икономическия растеж и действително ние виждаме някакво увеличение в обемите на експорта, но не виждаме значително увеличаване на софистикацията. Той продължава да е доминиран от износ на сурови материали, стоки с междинно потребление с ниска степен на преработка.

Всичко това е разочароващо и резултат от това, че

провеждането на индустриални политики е по недостатъчно кохерентен начин, много по-различен от начина, по който те се провеждат в Полша, Чехия – това са най-добрите примери в Централна и Източна Европа,

и до някаква степен в Румъния, обясни Павлов, като допълни:

Имаме модел на растеж, който е на прага на възможностите си. Да, той осигурява увеличаване на доходите, може да осигури макроикономическа стабилност и някаква устойчивост на икономиката – виждаме го постоянно. Икономиката е бомбардирана от серия макроикономически шокове, но продължава да стои добре. Но ако не започнем да работим по това да преоткрием себе си, да променим модела на растеж,

темповете, с които доходите нарастват и процесите на конвергенция протичат, в крайна сметка ще се забавят и ще се изправим пред разочаровано общество.

От друга страна, растежът на къс план продължава да е доста силен и най-вероятно ще наблюдаваме растеж от порядъка на 3%, който е възможно леко да се забави през следващата година, допълни Павлов.

Трябва обаче да мислим за нов модел на растеж с фокус върху софистикацията на експорта. И трябва да започнем сега, заяви той в заключение.