Европейската крайна десница използва безредиците по време на протестите, за да засили призивите за по-строга имиграционна политика

Лидерите на крайнодесни партии в Европа се възползват от насилието, обхванало редица градове през миналия уикенд, като го представят за неизбежна последица от провала на либералното управление и политиките на отворени граници. Според тях единствено те могат да възстановят обществения ред и сигурността.

На фона на предстоящите през следващите месеци ключови избори в Испания, Франция и Италия националистическите формации се стремят да използват политически вълната от безредици. Те започнаха като мирни демонстрации срещу поскъпването на живота и влошаването на обществените услуги, но впоследствие бяха съпътствани от насилие и вандализъм, пише The Guardian. 

Особено активни са крайнодесните партии в опозиция. Във Франция, където Париж, Марсилия и Лион станаха сцена на масови безредици и грабежи, „Национален сбор“ (RN) отправи остри критики към центристкото управление и обеща по-строги мерки за възстановяване на реда.

Председателят на партията Жордан Бардела определи правителството като „безсилно“ пред насилието. Лидерката на формацията Марин льо Пен заяви в сряда, че държавата се „разпада“ и е „изгубила контрол над всичко“ на фона на „миграционен, бюджетен хаос и криза на сигурността“.

Льо Пен, която води в социологическите проучвания за президентските избори и се опитва да привлече избиратели извън традиционната си подкрепа, избягва да придава открито расов характер на безредиците. Вместо това ги представя като резултат от провали в държавното управление, довели до „неконтролирана имиграция“ и „пълна загуба на авторитет“.

ЕС проверява проруска дезинформация около безредиците във Франция

Междувременно френските власти наложиха забрана за провеждане на протести в ключови части на Париж в четвъртък на фона на опасенията от нови безредици. Ограниченията ще действат от 8:00 до 20:00 ч. местно време и обхващат района около Елисейския дворец, двете камари на парламента, музея „Лувър“ и булевард „Шанз-Елизе“, съобщава France 24.

Мярката беше обявена, след като президентът Еманюел Макрон отправи косвени критики към американския си колега Доналд Тръмп заради опитите му да използва размириците във Франция за политически цели преди междинните избори в САЩ.

В Германия, където не се проведоха мащабни протести, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) също използва събитията във Франция, за да предупреди, че подобно насилие може да се пренесе и отвъд границата.

Съпредседателката на партията Алис Вайдел определи „насилствените прояви“ във Франция като „предупреждение за Германия“.

Тя също свърза безредиците с имиграцията, като написа в социалните мрежи: „Опасната комбинация от масова миграция и ляв екстремизъм заплашва да доведе до условия, наподобяващи гражданска война, и тук. Промяна в миграционната политика ще има само с AfD!“

В Португалия популистки политици използват мирните демонстрации, за да представят имиграцията като основна причина за жилищната криза. Лидерът на крайнодясната партия „Шега“ Андре Вентура твърди, че проблемът до голяма степен произтича от „неконтролирания приток на хора от чужбина“.

В Испания недостигът на достъпни жилища предизвика масови протести и създаването на протестен лагер в Мадрид. Напрежението накара социалистическия премиер Педро Санчес да свика предсрочни избори за следващия месец.

Крайнодясната партия Vox се опитва да дискредитира демонстрантите, като ги представя за политически инструмент на управляващите.

„Те не защитават правото на жилище, нито настояват за работа. Те служат на Педро Санчес“, настоя лидерът на формацията Сантяго Абаскал. „Това са милициите на Санчес.“

От лична трагедия до национален символ: Испания след Марикармен

Vox също се стреми да обвърже жилищната криза с миграцията. В публикация в социалните мрежи миналия месец партията невярно внуши, че 87-годишната жена, чието принудително извеждане от жилището ѝ предизвика масовите демонстрации, би получила дом, ако беше имигрантка от Северна Африка.

В Белгия протестите срещу високите разходи за живот също прераснаха в сблъсъци по улиците на Брюксел и Лиеж. Крайнодясната фламандска националистическа партия „Фламандски интерес“ (Vlaams Belang) определи насилието като резултат от провала на интеграционните политики и отворените граници, наричайки го „внесено насилие“.

Италианският премиер Джорджа Мелони възприема различен подход. След четири години начело на крайнодясно правителство тя не може просто да припише проблемите на провалите на държавата. Вместо това разширява политиката си за затягане на мерките за сигурност и представя участниците в безредиците като екстремисти.

„Демонстрациите са право, но подпалването на градовете ни не е“, подчерта Мелони след размириците в Милано и Болоня. „Хулигани се възползваха от протестите, за да предизвикат хаос, да нападнат хората, отговорни за сигурността, и да държат цели градове като заложници.“

Италианският премиер вече е въвела мащабни мерки за сигурност, които ограничават някои форми на обществен протест. Сред тях са наказания лишаване от свобода за блокиране на пътища, по-тежки присъди за съпротива срещу полицейски служители и възможност за предварително задържане на демонстранти, за които се предполага, че могат да предизвикат безредици.

Тази седмица правителството прие и извънредни постановления, с които участието в демонстрация, съпроводено с насилие, се обособява като отделно престъпление. Предвиждат се по-строги санкции за участниците в размирици и организаторите на групи, извършващи насилствени действия, както и наказания за родители, чиито деца участват във вандализъм и грабежи.

Въпреки това Мелони също посочи имиграцията като фактор за напрежението. По думите ѝ „почти половината от проверените или арестуваните“ след безредиците в Милано са „с мигрантски произход, включително родени в чужбина и представители на второто поколение имигрантски семейства“.

Извън традиционните крайнодесни партии в Европа противниците на имиграцията стигат още по-далеч в интерпретацията на насилието. Вместо като последица от неуспешни държавни политики те го разглеждат като доказателство за наближаващ цивилизационен конфликт, подхранван от мултикултурализма и миграцията от държави извън Европейския съюз, отбелязва The Guardian. 

Ерик Земур, основател на френската партия „Реконкиста“ (Reconquête!), настоя за спиране на имиграцията и депортиране на „чуждестранните престъпници“.

„Безпрецедентна ситуация“: Carrefour намалява прогнозата си за печалба заради протестите във Франция

„Това не са просто безредици, а предупредителните изстрели на етническа война. Или установяваме абсолютен ред, или отстъпваме“, твърди той.

Посланията на европейската крайна десница получават подкрепа и от Съединените щати, където президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс се опитват да използват размириците, особено във Франция, като предупреждение към американските избиратели преди междинните избори.

Тръмп описа Франция като някога велика държава, която е била „завладяна, разграбена и изпепелена от мигранти, джихадисти и комунисти“. В публикация в социалните мрежи той добави, че имиграцията е „съсипала тази някога велика страна“.

Ванс изрази сходна позиция, като заяви: „Западните либерали внесоха третия свят във Франция и други държави в името на многообразието и състраданието.“

Според американския вицепрезидент по този начин те са „пренебрегнали основополагащи въпроси, свързани с асимилацията и съвместимостта“.