Масовите грабежи и безредици, обхванали Франция през уикенда, заплашват да променят хода на президентската надпревара в страната.

Лидерката на крайната десница Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания, се възползва от кризата, за да се представи като кандидат, способен да възстанови реда и сигурността. Тази стратегия обаче крие и рискове. Много избиратели я възприемат като силно поляризираща фигура, чиято евентуална победа през 2027 г. би задълбочила обществените разделения, разкрити от размириците.

Представителят на крайната левица Жан-Люк Меланшон, смятан за един от най-вероятните съперници на Льо Пен на втория тур догодина, също подхожда предпазливо. Политическите му опоненти го обвиняват, че насърчава общественото недоволство, прераснало в грабежи и палежи.

За центристите, които изпитват затруднения да привлекат общественото внимание, кризата създава възможност да се утвърдят в предизборната надпревара. За целта обаче трябва да се разграничат от президента Еманюел Макрон, чиито действия в отговор на вълната от вандализъм в цялата страна се възприемат като недостатъчни.

Така президентските избори навлизат в период на засилена непредсказуемост, пише POLITICO.

Правителството е обект на критики, че не се е подготвило адекватно за насилието, което съпътстваше масовите протести, а най-голямата заплаха за властта е, че то може да ескалира подобно на движението „Жълтите жилетки“

Обуздаване на хаоса: Франция въвежда „локален“ вечерен час след масовите безредици от уикенда

Марин льо Пен укрепва позициите си

Безредиците носят непосредствени политически ползи за Льо Пен, което признават дори нейните опоненти.

„Събитията от събота са в полза на крайната десница“, коментира евродепутатът от десния център Натали Лоазо. Според нея представителите на този политически лагер „кръжат около насилието като лешояди“.

Льо Пен вече се опитва да се утвърди като алтернатива на настоящия президент. В неделя тя отправи сдържано обръщение към нацията, представяйки се като кандидат, който може да осигури „умиротворена Франция“.

Председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела възприе още по-категорична позиция, определяйки партията си като единствената политическа сила, способна да възстанови обществения ред. На пресконференция в Париж той предупреди, че участниците в безредиците „скоро ще започнат да нахлуват в домовете на хората“, и обяви, че „властите губят контрол“.

Продължителната нестабилност обаче може да има обратен ефект за формацията, която от години е свързвана с опасения за обществени сътресения. Този риск вече се обсъжда и сред нейните представители.

„Някои твърдят, че случващото се показва как ще избухнат безредици, ако „Национален сбор“ дойде на власт. Аз обаче не вярвам в това“, казва Шарл-Анри Галоа, един от съветниците на Бардела.

Според политически наблюдатели периодите на нестабилност могат да накарат французите да се дистанцират от антисистемните кандидати и да предпочетат утвърдени политически фигури. Подобен прецедент е кризата от 1958 г., когато Шарл дьо Гол се завръща на власт с разширени правомощия и впоследствие става първият президент на Петата република.

След протестите, събрали стотици хиляди души, властите съобщават за над 2400 задържани и около 1500 разграбени или разрушени търговски обекта, а правителството се подготвя за нови демонстрации през ноември

След масовите безредици във Франция Макрон отказа оставката на вътрешния министър

Жан-Люк Меланшон е поставен в отбранителна позиция

Лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон се оказва в сложно положение, опитвайки се едновременно да подкрепя протестиращите и да се дистанцира от насилието.

Партията му „Непокорна Франция“ застана зад ученическите протести, предшестващи размириците през уикенда. Нейни избрани представители участваха активно в блокадите, като осъждаха предполагаемото полицейско насилие и изразяваха солидарност с демонстрантите.

В съперничеството за лидерство в левицата между Меланшон и евродепутата от левоцентристкия спектър Рафаел Глюксман именно първият успя да привлече по-голямо обществено внимание.

Насилието през уикенда обаче може да доведе до политическа изолация на крайната левица, особено след като правителството и опонентите ѝ я обвиниха, че допринася за ескалацията на напрежението.

Според проучване на Cluster 17 за POLITICO 75-годишният Меланшон вече е сред политиците във Франция, които срещат най-силно обществено отхвърляне.

В понеделник той се опита да пренасочи политическия натиск към правителството, като обвини премиера, че сам предизвиква „безредици“ с твърденията си, че крайнолеви групи се стремят да провалят изборите.

Едуар Филип търси възможност за ново начало

За кандидата от десния център Едуар Филип размириците също представляват сериозно предизвикателство. Той трябва да положи усилия, за да се разграничи от бившия си политически ръководител Еманюел Макрон, чиито действия по време на кризата се оценяват като недостатъчни.

Филип беше първият министър-председател при управлението на Макрон, което допълнително затруднява опитите му да изгради самостоятелен политически образ.

82% от французите изразяват неодобрение към президента в последните месеци от властта му начело на страната

Рейтингът на Макрон достига 9-годишно дъно, но Бардела и Льо Пен също губят подкрепа

Същевременно протестите му предоставят възможност да демонстрира решителност и да опровергае мнението, че предизборната му кампания страда от липса на енергия и убедителност. Смятан за центристкия кандидат с най-големи шансове да победи крайната десница, Филип отчита застой в социологическата си подкрепа през последните месеци и изпитва затруднения да привлече вниманието на избирателите.

По-ясното дистанциране от Макрон може да се окаже необходимо за промяна на тази тенденция.

Бившият премиер отправи остри забележки към президента, след като в телевизионното си обръщение в неделя той не обяви конкретни мерки срещу безредиците.

„Бих предпочел решения и инициативи за възстановяване на реда“, написа Филип в социалните мрежи. „Тази страна се нуждае от човек, който да поеме управлението.“

За да постигне по-осезаем политически ефект обаче, той вероятно ще трябва да предложи по-конкретни действия.

Рафаел Глюксман преминава в настъпление

За евродепутата Рафаел Глюксман протестите се превръщат в първото сериозно изпитание, след като по-рано този месец спечели вътрешните избори на Социалистическата партия и стана кандидатът на левоцентристките сили за президентския пост.

В понеделник той се опита ясно да разграничи позицията си от тази на Меланшон. „Непоносимо е тълпи от грабители да нападат символите на държавата“, заяви Глюксман пред журналисти. Възползвайки се от политическите затруднения на крайнолевия лидер, той определи ръководителя на „Непокорна Франция“ като „трамплин“ за Льо Пен, която според него ще бъде „облагодетелствана от хаоса“.

В условията, когато втората по големина икономика в ЕС вече е обхваната от дълбоки социални напрежения, кандидатите за наследството на Еманюел Макрон са под натиск да обяснят как биха овладели държавния дълг – но стратегически отговори засега няма

В лабиринта на държавния дълг: Има ли изход за Франция

Подкрепата за Глюксман се увеличава след победата му на вътрешнопартийните избори. Според скорошно проучване на Elabe той получава между 15% и 16,5% от гласовете, което го поставя на сходни равнища с Меланшон и Филип.

Според представител на правителството, цитиран от POLITICO, обаче възможностите за по-нататъшно увеличаване на подкрепата за Глюксман са ограничени. По негова оценка той може да привлече предимно избиратели на Меланшон, докато шансовете му да спечели гласове от десния политически спектър остават малки.

Еманюел Макрон е под засилващ се натиск

Френският президент е подложен на остри реакции, след като се обърна към нацията по телевизията, без да обяви конкретни мерки за справяне с кризата.

В неделя държавният глава предупреди, че участниците в безредиците, които са извършили разрушения, ще понесат последствията от действията си. Той настоя и за „ясни отговори“ на въпроса защо протестите са прераснали в насилие.

Макрон от години се стреми да поддържа образа на държавник, стоящ над непосредствените политически конфликти. В понеделник той замина на посещение в Близкия изток, но реакцията му на безредиците рискува да навреди на политическото му наследство през последните месеци от мандата.

„Това показва откъсване от действителността“, смята представител на регионалните власти.

В политическите среди се изразяват и мнения, че Макрон е можел да остави премиера да представи позицията на правителството по кризата. Вместо това президентът е бил насърчен да направи лично обръщение към нацията с цел успокояване на напрежението.

В понеделник министър-председателят Себастиен Льокорню предприе опит да овладее ситуацията, като обяви въвеждането на вечерен час в определени райони, ограничения за придвижването и забрани за провеждане на публични демонстрации.

За следващата събота обаче вече са насрочени нови протести, което поражда опасения, че недоволството може да прерасне в продължителна протестна вълна, подобна на движението на „жълтите жилетки“ през 2018 и 2019 г.

Ако това се случи, обществените сътресения ще се превърнат в един от определящите фактори за президентската кампания през 2027 г.