Откакто Илон Мъск придоби социалната платформа Twitter през 2022 г. и я преименува на X, все повече европейци или преминават към алтернативни социални медии (след което често се връщат към съществуващите поради по-голямата им потребителска база), или обсъждат необходимостта от европейска социална платформа.

Понастоящем най-популярните са базирани в САЩ или Китай и често са обект на критики от европейските политици заради практиките си за управление на данни и вредните им ефекти.

Въпреки това, досега нито една частна европейска алтернатива на социалните медийни платформи не е станала толкова популярна, колкото съществуващите (забележителни са Mastodon), което засилва усилията на активистите в тази посока, съобщава Euronews.

Правителствата на държавите от блока все по-често бият тревога за вредите, които социалните медии нанасят на здравето на непълнолетните, а сега ще могат и да реагират както сметнат за добре

ЕС разчисти пътя за национални забрани на социалните медии

Последната инициатива призовава за съдействие ЕК, която да изготви по същество още един законодателен акт и да помогне за създаването на европейска социална медийна платформа, „финансирана от обществото“, което вероятно означава, че парите на данъкоплатците ще бъдат включени поне до известна степен: „тя ще представлява алтернатива на настоящите платформи и ще функционира като услуга за обществото, ще се финансира от и ще бъде под негов надзор“; „ще може да остане безпристрастна и независима от политически натиск, като гарантира правата на всички хора без разлика“.

На 4 март ЕК регистрира т.нар. Европейска гражданска инициатива за европейска платформа за социални медии. В истински европейски, многоетапен стил, институцията одобри започването на събиране на подписи в рамките на следващите 6 месеца, в продължение на 12 месеца, през които трябва да бъдат събрани над 1 милион подписи от най-малко 7 държави членки на ЕС.

На практика това означава, че активистите имат до 1,5 година, за да съберат подписите, а ако ЕК реши да предприеме действия, изготвянето и одобряването на законодателния акт вероятно ще отнеме най-малко една година.

Нов документ показва, че страните настояват за контрол в целия ЕС за защита на децата в интернет

Цифрово пълнолетие: ЕС се готви да въведе възрастов праг за социалните мрежи

По-късно ще бъде необходима процедура за възлагане на обществена поръчка, което също ще отнеме доста време. Колко в крайна сметка ще е необходимо на европейците, за да пуснат такава платформа, остава неясно. Не е ясно и дали ще бъде създадена изцяло нова платформа или дали съществуващите могат да бъдат финансирани с бюджет от данъкоплатците.

Не е ясно също дали ЕС е готов да отвори портфейла си, за да финансира лесна за ползване, конкурентоспособна в световен мащаб платформа, която може да се самофинансира без чести финансови инжекции от ЕС.

За сравнение, преди 20 години, през 2005 г., Facebook имаше инвестиция от 13 милиона долара, а две години по-късно, през 2007 г., Microsoft добави еквивалента на около 373 милиона долара по днешни цени, което даде на Facebook обща имплицитна стойност от около 15 милиарда долара (23,3 милиарда долара през 2025 г.).

„Много често, когато сме се опитвали да създадем ново приложение, то не е получавало голяма популярност“, призна основателят на Facebook пред съда

„Трябваше да ги купим за 1 млрд. долара“: Имейл от Зъкърбърг разкрива как Meta погълна Instagram

Инициаторите на идеята обясняват, че разработването и експлоатацията на платформата ще струва 1 евро на гражданин годишно, което възлиза на най-малко 450 милиона евро годишно.

„Пълните разходи за разработването и функционирането на платформата, разпределени между всички граждани на ЕС, които използват интернет връзка, ще са около 1 евро годишно (само 0,08 евро месечно), сума, която не би трябвало да бъде финансово тежка за никого и е достъпна за ЕС и неговите държави“, допълват организаторите.