Повече разходи за застраховки и рискове от мини: Защо пазарите са прекалено оптимистични за поевтиняването на петрола
Цените се понижиха до около 70 долара за барел, но анализатори предупреждават, че продължаващите рискове за корабоплаването и възстановяването на изчерпаните запаси може да са подценени като предизвикателства
,fit(1001:538)&format=webp)
През последните седмици цените на петрола отбелязаха рязък спад до нива, близки до предвоенните, в отговор на крехкото примирие между САЩ и Иран, и усилията за трайно разрешаване на конфликта.
Въпреки това стратезите по суровини предупредиха в понеделник, че цените може да отразяват прекалено оптимистична нагласа на пазарите, които подценяват мащаба на продължаващите предизвикателства от страна на предлагането.
Анализаторите твърдят, че е малко вероятно корабният трафик през Ормузкия проток да се върне бързо до нивата от преди войната, дори и след засилената активност вследствие на споразумението между САЩ и Иран, тъй като Техеран се стреми да упражнява влияние върху този критичен стратегически пролив.
Никос Петракейкос, управляващ директор по инвестициите в Tufton Investment Management, заявява пред CNBC, че много корабни компании остават предпазливи по отношение на изпращането на кораби обратно през ключовия енергиен проход, като посочва несигурността относно споразумението за примирие, опасения относно морските мини и повишените застрахователни премии за риск от война.
„Въпреки че се наблюдава известно засилено движение, като цяло все още сме далеч от нивото, на което бяхме“, заявява Петракейкос.
Международните фючърси на суровия петрол тип „Брент“ се търгуваха на цена 72,45 долара за барел тази сутрин, в сравнение с рекордното за войната ниво от над 188 долара за барел в края на април.
Амрита Сен, основател и директор по проучванията в Energy Aspects, заявява, че пазарите може би подценяват колко далеч са условията за корабоплаването от нормалното състояние преди войната. Макар че блокираните кораби вече преминават през пролива, тя смята, че по-голямото предизвикателство е да се убедят превозвачите да изпратят корабите си обратно там.
„Разходите за превоз в момента са невероятно високи и все още не могат да се намерят достатъчно превозвачи, склонни да се върнат“, заявява Сен пред CNBC.
Санкциите крият риск от „опасна тенденция“
Стратезите казват, че е малко вероятно да се въведе официална система за такси за корабите в пролива, но предупреждават, че Техеран може да продължи да настоява за известен контрол върху корабоплаването.
Петракейкос заявява, че договореностите относно евентуални такси или координацията с Иран остават до голяма степен спонтанни, като повечето корабоплавателни компании избягват пряко участие поради риск от санкции.
„Няма подходяща координация с Иран“, казва експертът, описвайки въпроса като „опасен път“ за компаниите, които по-късно могат да бъдат подложени на санкции. Някои оператори изглежда възприемат по-непрозрачен подход, включително изключване на транспондерите, за да скрият местоположението на корабите.
„Преди тази война Иран наистина нямаше власт или право на глас по отношение на преминаването на кораби през Ормузкия проток. Това е статукво, което се променя занапред. Не виждам Иран да се върне там, където беше преди“, допълва Петракейкос.
Той смята, че Иран ще продължи да се опитва да наложи „някаква форма на координация… като се преструва, че става дума за нещо като Суецкия или Панамския канал, и ще опита да упражнява контрол върху преминаването на корабите“.
Сен обаче посочва, че официален механизъм за събиране на такси би бил неприемлив за страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и западните компании, като отбелязва, че въпросът с таксите е свързан по-скоро с необходимостта на Иран да репатрира средства за следвоенното си възстановяване.
„Иран използва агресивно своето влияние, за да подчертае, че именно той ще контролира корабоплаването, особено по този южен маршрут. На западните компании няма да бъде позволено да плащат тази такса.“
Макар корабите, които бяха блокирани в пролива или в близост до него, да могат постепенно да го напуснат, Петракейкос заявява, че застрахователите са далеч от това да се чувстват достатъчно уверени, за да предоставят покритие на кораби, влизащи в Ормузкия проток.
„Мисля, че застраховането ще започне да се възстановява, бих казал, след няколко месеца“, казва той, добавяйки, че на застрахователите им отнема време да се почувстват уверени, преди да намалят премиите, подчертавайки проблема с атаките на хути в Червено море.
„Те наистина ще трябва да се убедят, че това не е просто споразумение на хартия. Те ще трябва да видят, че се прилага и страните действително се придържат към него за известно време, преди да станем свидетели на пълна нормализация на трафика и намаляване на премиите“.
Възстановяване на запасите
Петракейкос предупреждава да не се приема за даденост, че петролните и газовите кораби автоматично ще получат приоритет при преминаването през Ормузкия проток. Други товари, включително скъпоструващи готови продукти, превозвани с контейнеровози, също могат да бъдат разглеждани като стратегически или търговски важни, допълва експертът.
Корабите за сухи насипни товари, които обикновено превозват стоки с по-ниска стойност, може да имат различна оценка на риска, тъй като разходите за застраховка могат да представляват по-малък дял от общата стойност на товара.
Алдо Спейнджър, ръководител на отдела за стратегия за суровини в BNP Paribas Markets 360, смята, че влиянието на Иран в Ормузкия проток остава ключов въпрос за петролните пазари.
„Моят основен сценарий е, че Иран може да се откаже от контрола– в смисъла на формалния контрол, системата за такси“, заявява той пред CNBC, като допълва: Системата за такси е свързана с приходите. Това може да се направи по различен начин.
По отношение на петролните пазари фокусът се е изместил от непосредственото прекъсване на доставките към въпроса колко бързо могат да бъдат възстановени изчерпаните запаси.
„На пазара се наложи следната теза: „Как ще попълним всички запаси, които сме изчерпали?“. Всеки вносител по света ще натрупа по-големи запаси“, обяснява експертът.
Според него целта до края на годината остава 80 долара, като изтъква, че допълнителното предлагане би могло да бъде погълнато от купувачи, които искат да възстановят запасите си. „Ако този меморандум за разбирателство остане в сила и на пазара постъпят повече количества, ще имаме леко възстановяване с достатъчен капацитет за поглъщане на барелите. За мен това означава пазар, който ще се движи в относително тесен диапазон“.
Поглеждайки по-далеч в бъдещето, Спейнджър заявява, че през 2027 г. петролът ще се търгува в диапазона от 75 до 85 долара. След като запасите бъдат възстановени, казва той, рисковете от поскъпване вероятно ще бъдат по-ограничени и пазарът може да се върне към структура с по-изразена „backwardation“, при която спот цените се търгуват под цените на фючърсните контракти с бъдещ падеж.
Нови преговори в Катар
Междувременно президентът Доналд Тръмп съобщи, че САЩ и Иран се готвят да проведат нови преговори във вторник в Катар.
„ИРАН ПОПИТА ЗА СРЕЩА. ТЯ ЩЕ СЕ СЪСТОИ УТРЕ В ДОХА!“, написа той в публикация в Truth Social.
От Иран нямаше незабавна реакция. CNBC се е свързала с иранското министерство на външните работи и очаква отговор.
Публикацията на Тръмп дойде след като през уикенда САЩ и Иран си размениха поредица от удари, които заплашваха да провалят преговорите, насочени към прекратяване на конфликта. Прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит заяви в понеделник пред Fox News, че специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър ще пътуват за срещата.
„Що се отнася до нас, ние спазваме нашата част от примирието. На насилието ще отговорим с насилие“, добави тя. „Съединените американски щати разполагат с най-добрата и най-силната армия в света. Президентът си запазва правото да я използва. Но, повтарям, меморандумът за разбирателство ще продължи да се обсъжда. Примирието е в сила и се надяваме, че ще успеем да постигнем добро споразумение.“
В отделни публикации в Truth Social в понеделник Тръмп приветства спада в цените на петрола и газа, като отбеляза, че цените на суровия петрол в САЩ са спаднали до нива, наблюдавани за последно преди началото на войната с Иран, започнала на 28 февруари.
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)