Украинският президент Володимир Зеленски категорично отхвърли призива на бившия си министър на отбраната страната да проведе избори по време на войната, опитвайки се да затвърди позициите си след седмици на политически сътресения.

Пред журналисти в президентската канцелария в Киев Зеленски предупреди, че вот в разгара на войната с Русия би бил „цунами, което ще разцепи Украйна“.

„Затова моята стратегия е да преведа страната през войната до нейния край и да запазя независима и суверенна държава“, заяви той в изказване, публикувано в неделя.

Това е първата реакция на Зеленски на деветминутното видеообръщение, разпространено във вторник от Михайло Федоров – негов дългогодишен съюзник, когото президентът освободи от поста министър на отбраната миналия месец. Във видеото Федоров отправи пряко предизвикателство към държавния глава, като остро разкритикува корупцията в държавните институции и настоя за избори.

Популярността на бившия министър расте, но настояването за вот по време на война може да навреди на политическите му амбиции

Федоров влиза в сблъсък със Зеленски, но призивът за избори се обръща срещу него

Военното положение, въведено още в първите часове след пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., преустановява провеждането на всички избори в Украйна. Това решение се ползва с широка подкрепа.

Представители на гражданското общество и държавните институции предупреждават, че организирането на легитимен вот би било изключително трудно в условията на активна война, при която ракети и дронове редовно поразяват градове на стотици километри от фронтовата линия, а милиони украинци живеят под руска окупация.

Киев не разполага и с механизми, които да позволят да гласуват военнослужещите край фронта или милионите украинци, напуснали страната заради конфликта, пише Financial Times. 

Уволнението на Федоров само шест месеца след назначаването му предизвика недоволство сред част от гражданското общество и военните. Последваха редки за военно време протести с искания той да бъде върнат на поста, както и да бъде освободен главнокомандващият Олександър Сирски, който в крайна сметка беше отстранен седмица след Федоров.

Преди да поеме Министерството на отбраната, Федоров ръководеше ведомството за цифрова трансформация. Той получи признание за рязкото увеличаване на производството на украински дронове и за насърчаването на използването на нови технологии във военните действия.

Тези усилия помогнаха на Киев да засили ударите с голям обсег срещу руски петролни съоръжения и през пролетта да започне серия от атаки срещу ключова логистична артерия към Крим.

Опитът на Федоров да оспори широко разпространеното разбиране, че избори по време на войната не могат да бъдат проведени, обаче срещна съпротива дори сред неговите привърженици.

Дмитро Козятински – бивш боен медик, който призова за първите публични протести в подкрепа на Федоров – написа в сряда, че гледа „негативно“ на идеята за избори във военно време, и призова демонстрациите да бъдат прекратени.

Операцията срещу депутати и представители на президентската администрация започна часове преди ключовия вот за нов министър на отбраната

Зеленски под нов натиск заради антикорупционно разследване по върховете на властта

Около 57% от украинците смятат, че избори могат да се проведат едва след постигането на мирно споразумение и пълното приключване на войната, показва проучване на Киевския международен институт по социология, публикувано в началото на август.

Евгений Хмара, бивш командир на елитно подразделение на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), беше утвърден от парламента за нов министър на отбраната ден след призива на Федоров за избори.

Федоров обясни отстраняването си с конфликт със Сирски и със съпротива срещу опитите му да се справи с корупцията във въоръжените сили.

В разговор с журналисти в събота Зеленски не се спря на обвиненията за корупция, но упрекна Федоров, че е излязъл извън правомощията си като министър на отбраната.

Политическите проблеми за украинския президент се задълбочиха този месец и заради ново разследване за корупция срещу представители на президентската администрация.

Антикорупционните органи обявиха, че са разкрили предполагаема схема за изпиране на 3,4 млн. долара чрез държавна банка. Според разследващите средствата са били предназначени за плащане на гаранцията на бившия министър на енергетиката Герман Галушченко, който подаде оставка миналата година на фона на мащабно разследване за корупция.

В сряда Зеленски освободи високопоставен свой сътрудник, който беше сред засегнатите от обиските.

Вътрешнополитическите сътресения идват в момент, когато Русия и Украйна засилват ударите срещу инфраструктура далеч от фронтовата линия. В петък руски дронове убиха най-малко 16 цивилни при двойна атака срещу търговски център в Кривой рог в Централна Украйна – родния град на Зеленски.

В събота украинският президент обяви, че въоръжените сили са поискали 360 ракети прехващачи за произведените в САЩ системи за противовъздушна отбрана Patriot за зимния период, но се надяват в крайна сметка да получат 300.

Призивът на Михайло Федоров се възприема като сериозно предизвикателство пред управлението на Володимир Зеленски

Уволненият украински министър на отбраната призова за президентски избори

Недостигът на едно от малкото оръжия, способни надеждно да свалят руски балистични ракети, позволи на Москва това лято да поразява цели в цяла Украйна.

Зеленски определи заплахата от балистични атаки и финансирането на военните усилия като двете „основни предизвикателства“ пред страната. Той добави, че Министерството на отбраната е изправено пред недостиг от 27 млрд. долара през тази година, след като средства, предвидени за втората ѝ половина, са били насочени към производството на дронове още през първите месеци.

Украинският държавен глава разкри още, че Киев се е опитал чрез посредници да договори прекратяване на ударите с голям обсег. Предложението предвижда и двете страни да се въздържат от атаки срещу кораби, превозващи земеделска продукция през Черно море.

„Но знам, че Русия не е готова за това“, подчерта той.

В интервю за държавната телевизия, излъчено в събота, руският президент Владимир Путин отхвърли предложенията за прекратяване на огъня, изпратени от Украйна по неофициални канали, като ги определи като „понякога екзотични по своя характер и неприемливи“.

Той настоя, че атаките срещу украински градове ще продължат, и обвини Киев, че е „отворил кутията на Пандора“ със собствените си удари по руска инфраструктура.