От подкупи с Tesla до вътрешни борби и лични отношения – пет ключови момента от делото „Алтман срещу Мъск“
Процесът хвърля светлина върху задкулисните борби за контрол над най-влиятелната технологична компания в света и сложните връзки между нейните основатели
,fit(1001:538)&format=webp)
Делото между Илон Мъск и Сам Алтман изправя един срещу друг две от най-влиятелните фигури в технологичния сектор. В центъра на спора е бъдещето на OpenAI – компанията, създала ChatGPT – както и професионалният авторитет на двамата съоснователи.
В иска си Мъск твърди, че Алтман го е убедил да дари 38 млн. долара на OpenAI, когато организацията е била с нестопанска цел, а впоследствие компанията е преминала към модел с търговска насоченост през 2018 г. Мъск казва, че средствата му са били предназначени конкретно за благотворителна организация. Алтман категорично отхвърля тези твърдения.
Но процесът се оказа много повече от това.
През последните три седмици във федералния съд в Калифорния бяха представени редица доказателства – от лична кореспонденция до твърдения за предлагане на автомобили Tesla в замяна на лоялност, пише BBC.
Делото се разглежда от безкомпромисен съдия, който ще вземе предвид мнението на съдебните заседатели, но ще има последната дума при постановяването на решението.
В съдебната битка до момента се открояват пет основни теми.
Процесът не е просто „Алтман срещу Мъск“
Основният аргумент на Илон Мъск в този процес е, че Сам Алтман го е подвел относно ангажимента на OpenAI да функционира като организация с нестопанска цел. С развитието на делото обаче спорът излезе извън рамките на личния конфликт между двамата технологични лидери.
На свидетелската скамейка застанаха редица разпознаваеми фигури от технологичния сектор. Мнозина от тях заявиха, че никога не са чували Мъск да настоява OpenAI да остане организация с нестопанска цел, нито са виждали доказателства в подкрепа на твърденията му.
Сред ключовите свидетели бяха съоснователят на OpenAI Иля Суцкевер, бившият член на борда Таша Макколи и главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела. В своите показания Надела подчерта, че Microsoft е извършила детайлна проверка, преди да инвестира значителни средства в компанията.
Следва да се отбележи, че Microsoft също има интерес от изхода на спора, тъй като е съответник по иска. Мъск обвинява технологичния гигант в съдействие при реализирането на предполагаемата схема на Алтман. Въпреки това ходът на заседанията показа, че срещу тезите на Мъск стоят показанията на множество други участници в процеса.
Характерът на Алтман е поставен под въпрос
Въпреки подкрепата на ключови свидетели, въпросът за надеждността на Сам Алтман остана централен за процеса. Преди началото на делото разследване на журналиста Ронан Фароу в списание The New Yorker постави под съмнение неговия професионален интегритет, като анализира кариерата му и краткото му отстраняване от OpenAI през 2023 г.
Адвокатът на Мъск, Стивън Моло, насочи вниманието към този аспект още в началото на кръстосания разпит. На въпроса дали се счита за напълно надежден човек, Алтман първоначално отговори уклончиво, преди по-късно да коригира показанията си с категорично „да“.
По време на заседанията бивши членове на борда и ръководители на OpenAI дадоха показания, в които описаха ситуации на липса на пълна прозрачност от страна на Алтман. Обект на обсъждане бяха и неговите значителни лични инвестиции в частни стартъпи, които развиват търговска дейност с OpenAI.
В този контекст беше разгледан договорът за доставка на електроенергия с компанията Helion Energy. Към момента тя все още няма реално производство, а Алтман, в качеството си на бивш председател на борда ѝ, притежава дял на стойност над 1,5 млрд. долара. Тези обстоятелства бяха представени в залата като потенциален конфликт на интереси.
Ролята на съда и организацията на процеса
Процесът „Мъск срещу Алтман“ бе белязан и от строгото управление на съдия Гонсалес Роджърс. Тя наложи интензивен график на всички участници – адвокати, съдебни заседатели и представители на медиите – включващ едва две двадесетминутни почивки дневно, без официална обедна пауза, с цел поддържане на максимална концентрация.
Съдия Роджърс упражняваше стриктен контрол в залата, като санкционираше всяко нарушение на правилата. Това включваше както опитите на наблюдатели да заснемат участниците в съдебната палата, така и действията на адвокатите, когато задаваха въпроси извън рамките на допустимото.
Въпреки сериозността на заседанията, не липсваха и моменти на ирония. При технически проблем с озвучаването в началото на процеса, съдията коментира сдържано, че това е резултат от федералното финансиране на институцията. Тъй като не бе разрешено излъчване на живо, визуалната хроника на събитията бе поддържана от художничката Вики Берингър, която пресъздаваше ключовите моменти чрез акварелни скици.
Личният елемент в отношенията в OpenAI
Процесът разкри, че отношенията между ключовите фигури в OpenAI са надхвърлили професионалните рамки. Макар в миналото Илон Мъск да е бил вдъхновение за Алтман, разривът помежду им не бе единствената лична тема, обсъждана в съдебната зала.
По време на своите показания Мъск демонстрира увереност, но бе поставен в неудобна позиция при въпросите за връзката си с Шивон Зилис. Той потвърди, че двамата живеят заедно и имат четири деца, като определи Зилис – ръководител в неговата компания Neuralink – за един от най-близките си съветници.
Пред съда Зилис сподели необичайни подробности за началото на техните отношения, стартирали докато тя е била член на борда на OpenAI. Стана ясно също, че тя е запазила в тайна факта, че Мъск е баща на децата ѝ, докато не възниква риск информацията да бъде оповестена от медиите.
В залата Зилис се придържаше към лаконични и лишени от емоция отговори, които контрастираха с представената лична кореспонденция. В съобщенията си тя е влизала в ролята на посредник и „преводач“ на идеите на Мъск. Нейното оттегляне от борда на OpenAI става факт след създаването на конкурентната компания xAI. В кореспонденция с близък познат тя обосновава решението си с очевидния конфликт на интереси, възникнал след като бащата на децата ѝ стартира конкурентен проект и започва да привлича кадри от OpenAI.
Механизмите на властта в Силициевата долина
За страничните наблюдатели делото „Мъск срещу Алтман“ послужи като пример за начините, по които се упражнява влияние в технологичния сектор. По време на процеса бяха представени твърдения за нетрадиционни методи за печелене на лоялност – от предоставяне на автомобили Tesla на съоснователи до твърдения за тайни плащания към ключови стратегически партньори.
Адвокатите на Мъск се опитаха да изградят образ на Алтман като фигура, която целенасочено е използвала познанството си с милиардера, за да консолидира собственото си влияние. В отговор Алтман изтъкна, че в миналото Мъск е предлагал контролът върху OpenAI да премине към неговите наследници, цитира BBC.
Разкритата лична кореспонденция даде представа за мащаба на вътрешните борби за власт. Представени бяха реакциите на Алтман след внезапното му отстраняване през 2023 г., включително въпроси към колеги относно бъдещата му роля в компанията. Доказателствата включваха и неформални коментари на служители относно Емет Шиър – тогавашния ръководител на Twitch, който за кратко бе определен за негов наследник.
Макар неформалният тон на съобщенията и поведението на участниците извън залата да създаваха привидно усещане за липса на сериозност, в центъра на спора остават технологии с глобално значение и финансови интереси за милиарди долари. Окончателното решение за посоката, по която ще поемат компаниите, сега зависи от съдебните заседатели и постановлението на съдия Гонсалес Роджърс.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)