Ново изследване показва, че когато става въпрос за забавяне на биологичното стареене, заниманията с изкуство и култура могат да бъдат също толкова полезни, колкото и физическата активност.

Изследователи от University College London (UCL) анализирали данни от седем различни „часовника на стареенето“ – инструменти, които измерват натрупването на различни биомаркери, за да определят биологичната възраст на даден човек. Проучването, публикувано в понеделник в списанието Innovation in Ageing, обхваща повече от 3500 души от Великобритания.

Съавторът на изследването Фейфей Бу, научен сътрудник в катедрата по поведенчески науки към UCL, заяви пред CNN, че проучването е установило, че както честотата, с която хората се занимават с изкуство, така и разнообразието от подобни дейности могат да забавят процеса на стареене.

Резултатите не са били особена изненада за учените, тъй като предишни изследвания вече са показали връзка между културната ангажираност и по-добрите здравни показатели в области като когнитивните способности, депресията и смъртността. Това обаче е първото проучване, което изследва връзката с биологичното стареене.

Първоначално картината е посрещната негативно, но постепенно се превръща в ключова за развитието на изкуството. Днес американският художник Хенри Тейлър преосмисля творбата, поставяйки акцент върху нейните африкански корени

„Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо, които предизвикват „шок и отвращение“ и поставят началото на кубизма

„На теоретично ниво един от начините, по които изкуството може да влияе върху здравето, е чрез биологични процеси“, посочва Бу в изявление от вторник. „Нашето изследване предоставя доказателства в подкрепа на тази теза.“

Тя обяснява, че изкуството обхваща широк спектър от дейности с различни „активни съставки“, като естетика, сетивна или физическа стимулация и социално взаимодействие.

Според изследването ефектът от физическата активност и ангажираността с изкуство е „сравним по мащаб“. Резултатите са по-ясно изразени при участниците над 40-годишна възраст, като данните са статистически коригирани спрямо доходите и редица други фактори. 

„Нашето изследване сочи, че значение имат както честотата, така и разнообразието“, уточнява Бу. „Най-добрият подход зависи от самия човек – от неговите интереси, от това какво му е достъпно и какво му носи удоволствие да прави редовно.“

Тя подчертава, че изследването надгражда вече съществуващи научни данни и „подчертава потенциалната стойност на интегрирането на изкуството в стратегии и инициативи за обществено здраве“.

Следващата стъпка за екипа ще бъде анализ на сходни данни от различни държави и групи от населението, както и проучване как културната ангажираност влияе върху други биологични показатели, допълва Бу.

Джеймс Старк, професор по медицински хуманитарни науки в Университета на Лийдс, който не е участвал в проучването, коментира пред CNN, че изследването е „подробно и солидно“.

Докато импланти вече помагат на хора с парализа да общуват и да възвръщат зрението си, водещи инвеститори като Сам Алтман и Илон Мъск насочват разговора към „безсмъртие“ и сливане с AI – размивайки границата между наука и фантазия

Когато милиардери мечтаят за безсмъртие: Фантазиите на Силициевата долина забавят реалните невроиновации

„То използва най-съвременни инструменти за измерване на биологичното стареене и стъпва върху голям обем реални данни“, отбелязва той.

„Освен че потвърждава положителния ефект на културното участие върху здравето ни, изследването подчертава и значението на инвестициите в изкуство и култура. То показва, че това не са просто второстепенни допълнения към живота ни, а фактори, които оказват реално влияние върху здравето ни“, допълва Старк.

Друг учен, който също не е участвал в проучването – професорът по еволюционна биология в Университета на Лестър Иймън Малън – коментира, че „внимателно проведеното“ изследване е „първото, което поставя въпроса дали културните дейности могат да бъдат свързани с по-бавно биологично стареене на молекулярно ниво“.

„Основният извод е, че такава връзка съществува – и то в приблизително същата степен, както при физическата активност.“

Малън обаче подчертава и едно важно уточнение:

„Това е моментна снимка във времето, така че все още не можем да кажем, че посещението на музей кара човек да старее по-бавно. Възможно е хората, които биологично са по-млади спрямо календарната си възраст, просто да са по-склонни да излизат и да участват в подобни дейности.“