По-рано през този месец мисията на НАСА Artemis II изпрати четирима астронавти в орбита около Луната. Друга интересна част от мисията е начинът, по който те изпращат първите кадри към Земята. Вместо традиционните радиовълни е използвана иновационна лазерна система, която излъчва впечатляващи 4К изображения.

Изненадата идва от страната, която приема материалите. Една от станциите, които улавят сигнала, не е собственост на НАСА, а е нискобюджетен терминал, разработен от компаниите Observable Space и Quantum Opus.

Успехът на експерименталното устройство, оперирано от Австралийския национален университет, доказва, че високоскоростната връзка между Земята и Космоса вече може да бъде постигната на значително по-достъпна цена. Докато стандартните професионални решения, които НАСА използва, достигат стойност от десетки милиони долари, терминалът на частните компании струва по-малко от 5 милиона долара.

Въпреки по-ниската си цена устройството демонстрира впечатляваща ефективност, успявайки да свали данни директно от Луната със скорост от 260 мегабита в секунда, съобщава TechCrunch.

НАСА тества лазерни комуникации от няколко години, но Artemis II е най-мащабната демонстрация до момента. Докато основните приемници на агенцията в Калифорния и Ню Мексико записват видео, австралийският терминал на другия край на света доказва, че частният сектор е готов да поеме щафетата.

Лазерните комуникации предлагат много по-висока пропускателна способност от радиочестотните предавания, които са основният стандарт от десетилетия насам. Те обаче имат една голяма слабост – уязвими са от метеорологичните условия. Облачността например може лесно да прекъсне сигнала, което налага изграждането на глобална мрежа от приемници. Ако в САЩ е облачно, станцията в Австралия поема данните.

„Тази мисия доказва, че лазерните връзки от Космоса към Земята са готови за масово внедряване“, коментира Дан Рьолкер, главен изпълнителен директор на Observable Space, пред TechCrunch.

Досега технологията се използваше предимно за връзка между сателити, но високата цена спираше преноса директно към Земята. Рьолкер вижда бъдеще, в което глобална мрежа от евтини терминали ще обслужва сателити от всякакъв тип.

„Можем да мащабираме това през следващата година“, споделя той, загатвайки за партньорства с големи сателитни констелации, които искат собствена евтина инфраструктура.

С този пробив пътят за високоскоростен „космически интернет“ вече е широко отворен, а Австралия символично се превърна в първия континент, запечатан на кадрите при изгрева на Земята, уловени от астронавтите на Artemis II.