Мисията Artemis II на НАСА премина всички основни тестове след изстрелването си на 1 април, като ракетата, космическият кораб и екипажът се представиха по-добре, отколкото инженерите са се надявали.

Първите шест дни от мисията потвърдиха, че капсулата „Орион“ функционира отлично с екипаж на борда – постижение, което никой симулатор не би могъл да докаже.

Може би най-голямото ѝ постижение обаче е свързано с действията на екипажа, които породиха надежда, усещане за контрол и оптимизъм в свят, който изглежда отчаяно се нуждае от вдъхновение.

Остава обаче по-големият въпрос – наистина ли кацане на Луната до 2028 г., каквото искат НАСА и президентът Доналд Тръмп, е постижима цел?

Мисията трябва да завърши с приводняване в Тихия океан край бреговете на Калифорния около 17:00 ч. местно време в петък

Астронавтите от Artemis II поемат обратно към Земята след рекордно пътуване до Луната

Какво ни показа Artemis II досега?

Само няколко дни след като ракетата Space Launch System (SLS) достигна стартовата площадка в Космическия център „Кенеди“, най-важният урок от мисията вече беше научен, пише BBC.

След два отменени опита за изстрелване през февруари и март заради отделни технически проблеми, администраторът на НАСА Джаред Айзъкман заяви: „Да изстрелваш ракета, толкова важна и толкова сложна като SLS, веднъж на три години, не е път към успеха.“

Предишната безпилотна мисия Artemis I беше изстреляна през ноември 2022 г.

По думите му агенцията трябва да спре да третира всяка ракета „като произведение на изкуството“ и да започне да изстрелва с честота, която отговаря на сериозна програма. На практика това беше признание, че не може да се учат едни и същи уроци отново и отново през три години.

Това е важно, защото променя контекста на всичко, което последва. И ако оценим мисията спрямо тази амбиция – какво ни показаха шестте дни от изстрелването на Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен?

Краткият отговор е: повече, отколкото дори оптимистите очакваха.

Земният спътник не е просто статична скала в орбита – предстоящите експедиции обещават да разкрият фундаменталните неизвестни, които небесното тяло крие

Пет лунни загадки, които мисиите Artemis могат най-накрая да разрешат

Ракета, която изпълни предназначението си

SLS генерира 4000 тона тяга при изстрелването и по всички показатели, важни за инженерите, се представи според плана. Всяка фаза от извеждането в орбита беше „номинална“ (според сдържания език на командния център): преминаването през максималното динамично налягане, изключването на главния двигател и отделянето на ускорителите.

Две от трите планирани корекции на курса по пътя към Луната бяха отменени, защото траекторията вече беше достатъчно точна. Както отбелязва космическият учен д-р Симеон Барбър: „Трябва да им се признае – уцелиха от първия път.“

Ден след изстрелването настъпи критичният момент. „Орион“ задейства основния си двигател за пет минути и 55 секунди – маневра, известна като транслунарно ускорение, която постави кораба по траектория към Луната, без нужда от допълнителни големи маневри.

Според ръководителя на програмата Artemis д-р Лори Глейз задействането на двигателя е било „безупречно“.

Освен това агенцията подготвя изстрелването на космически апарат с ядрено задвижване до Марс

НАСА ще строи база на Луната

Хората в машината

Основната задача пред мисията е поставянето на хора в капсулата „Орион“ с цел изследване на връзката между екипажа и корабните системи. Постигнатите досега резултати потвърждават очакванията по начин, който никоя компютърна симулация не би могла да възпроизведе автентично.

Имаше проблеми с тоалетната. Дефект в диспенсера за вода, наложил съхранение на вода в пакети като предпазна мярка. Отчетена беше и малка загуба на резервност в една от хелиевите системи, която впоследствие беше тихо отстранена.

„Става дума за това да сложиш хора в системата – тези досадни хора, които натискат бутони, дишат въглероден диоксид, искат климатик и искат да ползват тоалетната“, коментира Барбър.

Инженерите, които наблюдават системата за отстраняване на CO₂ и тестват поведението на кораба при умишлено изключени двигатели, всъщност изграждат аргумента, че този апарат е достатъчно безопасен, за да отведе хора до повърхността на Луната.

Оценката на Барбър е категорична: „Самият „Орион“ изглежда работи доста добре – особено системите за задвижване, които са критични.“

Политически решения, технологични предизвикателства и нова космическа надпревара забавят завръщането на човека на Луната

Защо хората не са се връщали на Луната повече от 50 години?

Истинска наука или PR на НАСА?

НАСА подчерта научните резултати от мисията. Екипажът е направил обширни наблюдения при прелитането около Луната – около 35 геоложки обекта, цветови вариации, които могат да разкрият минерален състав, както и слънчево затъмнение, наблюдавано от дълбокия космос.

Едно изображение изпъква особено силно – басейнът Ориентале, кратер с диаметър около 960 км близо до обратната страна на Луната, наблюдаван изцяло с човешки очи за първи път.

И все пак науката не е основната цел. „Художествената стойност на изображенията е значителна, но научната им стойност е ограничена“, уточнява професор Крис Линтот от Оксфордския университет.

Индийската мисия „Чандраян-3“ кацна близо до южния полюс през 2023 г., а китайската „Чанъе-6“ донесе проби от обратната страна през 2024 г. Роботизирани апарати вече са картографирали този терен в детайли.

Когато астронавтите преминат зад далечната страна на Луната, комуникацията с тях ще прекъсне

Четиридесетте минути, в които екипажът на Artemis II ще загуби връзка със Земята

Човешкият момент

Най-въздействащият момент не е дело на техниката, а на самия екипаж. Когато астронавтите подобряват рекорда за най-голямо отдалечаване в космоса, поставен от „Аполо 13“ през 1970 г., Джереми Хансен се свързва с контролния център в Хюстън. Той предлага един от лунните кратери да бъде кръстен на покойната съпруга на Уайзман – Каръл, която е и майка на двете му деца. Следват 45 секунди мълчание. Уайзман се разплаква. Екипажът се прегръща. На Земята децата му гледат от Хюстън.

Този момент има значение отвъд емоцията.

Космическите програми, които не създават истински човешки преживявания, не оцеляват дълго. Причината програмата „Аполо“ да остане в културната памет не е само инженерният успех, а това, което казва за човешките възможности.

В този момент Artemis II отправи същото послание.

Новите костюми на NASA действат като лични системи за оцеляване и могат да поддържат живота на астронавтите до шест дни при загуба на налягане. Това осигурява важен резерв в мисии без алтернативен план извън кораба

Как NASA проектира костюмите за Artemis II за най-лошия сценарий

Най-големият тест предстои

Мисията все още не е приключила. „Орион“ се завръща към Земята и се очаква приводняване в Тихия океан край Сан Диего на 11 април.

Остава най-критичният момент – навлизането в земната атмосфера. Именно този етап предизвика сериозни притеснения след Artemis I, когато неочаквани повреди по топлинния щит доведоха до разследване и забавяне на мисията с повече от година.

Капсулата ще навлезе в атмосферата със скорост около 40 000 км/ч – поредната ситуация, която не може да бъде симулирана.

Ако всичко премине успешно, общата картина от Artemis II ще бъде окуражаваща: ракетата работи, корабът работи, екипажът се справя уверено, а НАСА най-накрая предлага реалистичен план за развитие.

И все пак кацане на Луната до 2028 г. остава амбициозна цел. Според Барбър по-реалистичният срок е след три-четири години. Но гладкото протичане на мисията – от изстрелването до прелитането край Луната – вече увеличи вероятността това да се случи в близкото бъдеще.

Въпросът вече не е дали „Орион“ може да лети. Въпросът е дали лунните модули, темпото на мисиите и политическата воля ще успеят да го догонят.