НАСА ще строи база на Луната
Освен това агенцията подготвя изстрелването на космически апарат с ядрено задвижване до Марс
,fit(1001:538)&format=webp)
Новият ръководител на НАСА пренасочва приоритетите на агенцията, представяйки във Вашингтон амбициозна визия за изграждането на база на Луната. Макар че създаването на постоянна лунна база за живот и работа на астронавти е дългогодишна цел, във вторник за първи път бе разкрит конкретен график и пътна карта за реализацията ѝ.
„Лунната база няма да се появи за една нощ“, посочва администраторът на НАСА Джаред Айзъкман по време на събитието Ignition. „Ще инвестираме приблизително 20 милиарда долара през следващите седем години и ще я изградим чрез десетки мисии.“
Все още не е уточнено каква част от тези средства ще бъдат пренасочени от текущи проекти и колко допълнително финансиране ще бъде необходимо.
Сред останалите инициативи на Айзъкман, който пое поста през декември, са проекти със значително по-кратки срокове. Най-открояващият се сред тях е нов космически апарат с ядрено задвижване за Марс. Агенцията се надява да го изстреля до 2028 г. – изключително амбициозен график за мащабите на подобна мисия.
Пътят към финансирането и реализацията на тези иновации все още не е напълно изяснен и вероятно ще предизвика напрежение. Тези планове обаче ясно очертават трансформиращата визия на Айзъкман, чиято цел е да внесе по-голяма динамика и чувство за спешност в научните и пилотираните мисии на НАСА, пише CNN.
Отказ от лунна космическа станция
Откакто пое поста, Айзъкман работи по мащабни реформи – от разширяване на екипите и укрепване на „основните компетенции“ на НАСА до създаването на нова мисия за подготовка на следващото кацане на астронавти на Луната. Неговият подход е значително по-амбициозен и трансформиращ в сравнение с този на предшествениците му. Представянето във вторник бе най-категоричният му опит досега да наложи тази нова визия.
„Ако съсредоточим изключителните ресурси на НАСА върху целите на националната космическа политика, премахнем ненужните пречки и мобилизираме потенциала на нашата индустрия и партньори, завръщането на Луната и изграждането на база ще изглеждат скромни в сравнение с това, което можем да постигнем“, твърди Айзъкман.
Сред ключовите решения е временното замразяване на проекта за лунната орбитална станция Gateway, разработвана с международни партньори. Станцията трябваше да служи като логистичен хъб за екипажи и товари към лунната повърхност и към по-далечни дестинации. Вместо това НАСА ще пренасочи ресурсите от Gateway директно към изграждането на лунната база.
Айзъкман допълни, че НАСА планира драстично увеличение на роботизираните мисии, като целта е кацанията на Луната да станат ежемесечни. За сравнение, от януари 2024 г. досега агенцията и нейните партньори са изпратили общо четири апарата към лунната повърхност. Тези автоматизирани полети ще подпомагат пилотираната програма Artemis, която цели завръщането на хора на Луната за първи път от половин век.
Стартът на първата пилотирана мисия – Artemis II – се очаква най-рано на 1 април, като екипажът ще обиколи Луната без кацане. Финалната цел е астронавти да стъпят отново на лунната повърхност до началото на 2028 г., което да положи началото на серия от по-чести мисии.
Промяна в подхода
Планът на Айзъкман предвижда радикални промени в изискванията, договорите и функционирането на космическата инфраструктура – особено след решението за оттегляне от проекта Gateway.
Той подчертава, че няма да толерира повече закъснения и преразходи от страна на изпълнителите. Това е директна критика към системните проблеми, които вече засегнаха ключови проекти като капсулата Orion на Lockheed Martin и ракетата Space Launch System на Boeing. В момента компаниите на Джеф Безос (Blue Origin) и Илон Мъск (SpaceX) разработват апарати за кацане на Луната, но според експертни оценки проектите им изостават от графика.
„Очаквайте твърди мерки“, предупреждава Айзъкман, намеквайки, че е готов да прекратява всеки неефективен проект. Той допълва, че НАСА ще търси още по-тясно сътрудничество с частния сектор, за да гарантира успеха на бъдещите мисии.
Нова мисия към Марс
Планираната за 2028 г. мисия до Марс, наречена Space Reactor-1 Freedom, ще направи исторически пробив, използвайки за първи път в космоса ядрено-електрическо задвижване. Тази технология обещава много по-ефективни двигатели за полети в дълбокия космос, макар да носи сериозни инженерни предизвикателства и специфични рискове, свързани с ядрените системи.
Мисията предвижда и разгръщането на нови хеликоптери на Марс – естествено продължение на успеха на Ingenuity, който бе първият летателен апарат с контролиран полет на Червената планета.
Резултатите от този проект ще подпомогнат плановете на НАСА за изграждане на ядрен реактор на самата Луна, който да захранва бъдещата база. Очаква се той да бъде изстрелян около 2030 г.
„Ще трябва да обясним на обществото как работят тези технологии“, казва представителят на НАСА Стивън Синакор. „Те са безопасни – реакторът не излъчва радиация, докато е на Земята, и се активира едва в космоса.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)