Първите стъпки към осъществяването на историческата мисия до Луната бяха направени миналата седмица – мегаракетата SLS на НАСА бе придвижена до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида. В продължение на почти 12 часа 98-метровата система за изстрелване в космоса бе транспортирана във вертикално положение от хангара за сглобяване по 6,5-километровия маршрут до площадката. Сега, след като ракетата е на позиция, предстоят финални тестове, проверки и „суха тренировка“, преди да бъде дадена зелена светлина за 10-дневната мисия „Артемида II“. 

Мисията ще стартира най-рано на 6 февруари. Тя ще отведе астронавтите на НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, както и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция, в близост до Луната за първи път след „Аполо 17“ през 1972 г. Четиричленният екипаж ще прелети отвъд далечната страна на Луната. Това може да постави нов рекорд за най-далечно разстояние от Земята, изминавано от хора – постижение, което в момента принадлежи на „Аполо 13“. Пътуването ще влезе в историята и като първия полет отвъд ниска околоземна орбита за цветнокож, жена и канадски астронавт, отбелязва CNN.

Но защо „Артемида II“ няма да кацне на лунната повърхност? 

„Краткият отговор е, защото няма тази възможност. Това не е лунен модул,“ обяснява Пати Касас Хорн от НАСА. „В историята на НАСА всичко, което правим, е малко рисковано, затова искаме да сме сигурни, че рискът е оправдан. Изграждаме капацитет, тестваме го, след това надграждаме. Ще стигнем до кацане, но „Артемида II“ е фокусирана върху екипажа.“

„Артемида I“, първата 25-дневна безпилотна мисия, стартира през ноември 2022 г. и обиколи Луната. Предстоящият полет е първият с хора на борда – капсулата Orion ще отведе астронавтите около Луната, след като ракетата SLS я изстреля в орбита.

Космическата агенция съобщава, че най-ранната дата за изстрелване е 6 февруари, но съществуват и допълнителни прозорци по-късно същия месец

Мегаракетата на НАСА е на стартовата площадка. Подготовката за историческата мисия до Луната започва

„Сега с четирима души на борда ще тестваме нови системи, които липсваха при „Артемида I,“ казва Хорн. „Например трябва да поддържаме термостабилност, за да е комфортно на хората. Когато добавите хора, добавяте и много влага във въздуха. Те имат нужда от храна, вода, тоалетни. Този път в Orion имаме и уреди за упражнения.“

Приоритетите на НАСА са ясни – безопасността на екипажа е на първо място, включително връщането им у дома. Следват изправността на кораба и чак тогава целите на мисията като тестване на навигацията и задвижването.

Прилики с „Аполо 8“

 Профилът на „Артемида II“ наподобява „Аполо 8“ от 1968 г., който също не кацна на Луната, но беше първият пилотиран полет на ракетата „Saturn V“. Подобно на сегашната ситуация, тогава лунният модул не беше готов за полет, затова НАСА промени мисията към тренировка за навигация. 

Първото планирано кацане на Луната в новата програма ще бъде с мисията „Артемида III“, насрочена за 2028 г., като ще се използва апаратът Starship HLS на SpaceX.

Хорн обяснява нещо съществено: за разлика от „Аполо 8“, който е обикалял в лунна орбита, „Артемида II“ ще следва траектория на „свободно завръщане“. При този план корабът използва гравитационното привличане на Луната, за да промени посоката си по естествен път. Веднага щом премине зад нея, гравитацията автоматично го насочва обратно към Земята. Това е най-безопасният вариант, защото дори двигателите да не се запалят отново, инерцията на кораба ще го върне директно у дома.

Професор Джеймс У. Хед от университета „Браун“ вижда и друг паралел. „Аполо 8“ се случи по Коледа, така че всички бяха по домовете си и гледаха по телевизията. Това даде на хората усещането, че наистина отиваме на Луната. Беше момент на пробуждане за страната и за целия свят“, коментира той. „Артемида II“ ще бъде същият вид пробуждане – ние се завръщаме на Луната. Ето ги тези четирима смели астронавти, които ще наблюдават лунната повърхност и ще погледнат обратно към Земята след повече от 50 години. Всичко ще бъде ново. На фона на целия хаос, който цари на Земята днес, това може дори да се превърне в обединяваща сила. Тук има по-висша цел. Нещо, заради което всички трябва да се сплотим.“