Космическа корекция: NASA променя курса си към Луната
Новият курс на NASA не е само технологично предизвикателство – той разкрива сблъсъка между частните амбиции на Мъск, политическите цели на Тръмп и бюрократичната инерция на Вашингтон
&format=webp)
Изпълняващият длъжността администратор на NASA Шон Дъфи направи две телевизионни изяви в понеделник сутринта, в които промени плановете на космическата агенция за връщане на хората на Луната.
В интервю за Fox News, където Дъфи често се появява в ролята си на ръководител на NASA (временно заемайки поста, докато е министър на транспорта), той заяви, че SpaceX изостава в разработването на своя космически кораб Starship, който трябва да служи като лунен модул.
Дъфи също така индиректно признава, че поставената цел на NASA за пилотиран полет и кацане на Луната през 2027 г. вече е невъзможна за изпълнение. Поради тази причина, казва той, възнамерява да разшири конкурса за разработване на нов модул, способен да превозва астронавти от орбита до повърхността на Луната и обратно.
„Те изостават от графика, а президентът иска да се увери, че ще изпреварим китайците“, казва Дъфи за SpaceX. „Той иска това да стане в рамките на мандата му. Поради тази причина съм в процес на отваряне на този договор. Мисля, че ще видим компании като Blue Origin и може би други да се включат. Ще имаме космическа надпревара между американски компании, за да видим кой ще ни върне пръв на Луната.“
Коментарите на Дъфи имат две ключови последици. Първо, те представляват публично признание от висш служител на NASA, че настоящият график за кацане през 2027 г. е напълно нереалистичен. Второ, времето на тези изявления очевидно е внимателно подбрано – изглежда, че целта е да повлияят на борбата зад кулисите за лидерския пост в агенцията.
SpaceX печели договор на стойност 2,9 млрд. долара през 2021 г., за да модифицира Starship като „система за кацане на хора“. Ракетата трябва да работи заедно със системата на NASA – Space Launch System (SLS) и космическия кораб Orion – за да транспортира хора от Земята до повърхността на Луната и обратно. Две години по-късно Blue Origin, компанията на Джеф Безос, спечели втори договор на стойност 3,4 млрд. долара за разработване на алтернативен лунен модул.
Дъфи има право, че SpaceX се движи с по-бавни темпове от очакваното. Компанията трябва да преодолее редица технически предизвикателства, включително мащабно зареждане с гориво в орбита – нещо, което до момента не е правено успешно.
Когато Дъфи говори за „компании от рода на Blue“, той вероятно има предвид не текущия договор, а нова концепция, която Blue Origin разработва – серия по-малки модули Mk1, първоначално предназначени за товарни мисии. Този вариант не изисква зареждане в орбита и първият полет на Mk1 се очаква още в началото на следващата година.
Дъфи също така намеква, че „може би и други“ компании ще се включат. Според източници това се отнася до трета опция, предлагана от традиционни космически изпълнители, които твърдят, че могат да изградят модул, подобен на лунния модул от програмата „Аполо“, в срок от 30 месеца. Представител на Lockheed Martin потвърждава, че компанията е готова да се включи, ако NASA потърси тяхното участие.
„През цялата година работим по технически и програмни анализи за изграждането на лунни модули, които могат да осигурят безопасно и бързо връщане на хората на Луната“, казва Боб Бенкен, вицепрезидент по изследователска и технологична стратегия в Lockheed Martin Space.
„Работим с екип от компании в сектора и сме готови да отговорим на искането на секретар Дъфи.“
Но няма как NASA просто да прекрати договорите си със SpaceX и Blue Origin, тъй като вече е изплатила значителни средства по тях. За да включи нови участници, Дъфи ще трябва да осигури допълнително финансиране от Конгреса – което ще струва скъпо. Анализ на NASA от 2017 г. оценява, че подобен проект би струвал между 20 и 30 млрд. долара – почти десет пъти повече от договора на SpaceX.
Илон Мъск реагира предизвикателно на думите на Дъфи: „SpaceX се движи светкавично бързо в сравнение с останалата част от космическата индустрия. Starship в крайна сметка ще изпълни цялата мисия до Луната. Запомнете думите ми“, пише той в X.
Въпреки че думите на Дъфи имат значение за космическата общност, те все пак изглеждат насочени основно към един човек – президента на САЩ Доналд Тръмп.
Тръмп назначава Дъфи за временен глава на NASA през юли, след като оттегля номинацията на милиардера и частен астронавт Джаред Айзъкман по политически причини. Очакванията са били Дъфи да подготви почвата за нов постоянен ръководител, но изглежда, че той не е направил почти нищо в тази посока, пише WIRED.
През последните месеци Айзъкман отново набира подкрепа в Белия дом и Конгреса. Той се е срещал с Тръмп няколко пъти, включително в Мар-а-Лаго, и двамата очевидно се разбират добре. Според източници Дъфи се опитва да задържи поста си, като демонстрира активност по проектите за кацане на Луната, които президентът иска да реализира до края на втория си мандат през януари 2029 г.
Според приближени Дъфи харесва публичността, която идва с ръководството на NASA, и вижда в нея платформа за политическо израстване. „Дъфи иска да бъде президент“, твърди източник. „Не иска да се отказва от поста.“
Републикански съветник от Белия дом заяви пред Ars Technica, че е положително Дъфи да търси нови подходи към програмата „Артемис“, но подчертава, че стратегията на администрацията е да се насърчава конкуренцията в частния сектор, а не да се връщат старите модели с огромни държавни договори.
„Дъфи не е приложил нито една от стратегическите реформи в „Артемис“, които президентът предлага тази пролет“, казва източникът.
„Той има идеална възможност сега, по време на блокирането на правителството, но няма признаци за реална промяна под негово ръководство. Вместо това изглежда, че е погълнат от бюрократичната машина на NASA.“



)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)